Решение № 2272 от 14.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8511/2024
- Вид
- Решение № 2272
- Подписан
- 14.04.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2272 гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100508511 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 7 2 2 6 о т 19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 35254/2023 г. на Софийски районен съд, 119-и състав са отхвърлени предявените от К. Ю. П. против „Баланси-М“ ООД искове – за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и отмяна на заповед № 155, издадена на 21.04.2023 г. от управителката на „Баланси-М“ ООД като незаконосъобразна; за възстановяване на ищцата на длъжността „рецепционист на „Рош България“ ЕООД“ в „Баланси-М“ ООД и за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 14160 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно от 24.04.2023 г. до 24.10.2023 г.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1000 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата К. П., подадена чрез адв. В. М., в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. На първо място в жалбата е посочено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, последната е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност, удостоверена с болничен лист от 21.04.2023 г., поради което счита, че трудовото правоотношение е незаконосъобразно прекратено.
1
Според въззивницата неправилно първоинстанционният съд е направил проверка на болничния лист, доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от работодателя. Излага още, че е недопустимо едва с отговора на исковата молба ответникът да оспорва болничния лист, тъй като същият бил надлежно пратен на работодателя.
Относно спазването на срока за предявяване на иска в жалбата е изложено, че датата 24.06.2023 г. е датата на разнос на пратката, а не на подаване на исковата молба в пощата, както неправилно е приел решаващият съд. Според въззивницата дори да се приеме обаче, че 24.06.2023 г. е датата на подаване на исковата молба, то пак би бил спазен срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като в заповедта за уволнение е записано, че работодателят прекратява трудовото правоотношение, считано от 24.04.2023 г.. Счита, че именно от този момент възниква потестативното право на работника или служителя да иска отмяна на незаконното уволнение и оттогава започва да тече двумесечният срок да предявяване на иск.
На следващо място въззивницата излага, че в хода на производството е оспорила датите на представените от ответника длъжностни разписания, като в тази връзка посочва, че ответникът не представил други доказателства, че служителката е била уведомена по надлежния ред за съкращаването на щата.
В заповедта също не било уточнено кой щат се съкращава, коя длъжност и на какво основание се закрива. Намира, че е недопустимо с уволнителната заповед да се извършва съкращаване на щата, тъй като този юридически факт следва да е налице към момента, към който се издава уволнителната заповед.
Ето защо намира, че дори да се приеме, че не е била в болничен към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, ищцата не е била наясно с конкретната фактическа причина за прекратяване на същото.
Счита, че не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания, тъй като са противоречиви, и от тях не ставало ясно кой и кога е добавил ръкописното изречение в заповедта за уволнение. В заповедта не било уточнено и в колко часа е връчена, нито кое лице е констатирало отказа на ищцата да я получи.
Поради изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което исковите В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Баланси-М“ ООД, подаден чрез процесуалния му представител адв. Е.П., с който е взето становище за неоснователност на същата. Според въззиваемия правилно първоинстанционният съд не е зачел болничния лист, тъй като същият е издаден след края на работния ден, което се установявало от събраните по делото доказателства, а именно изслушаните свидетелски показания и представения банков документ. Тъй като по делото било доказано, че болничният лист е издаден в края на работния ден, неправилно в него било записано, че отпускът започва от 21.04.2023 г. вместо от 22.04.2023 г. Посочено е още, че доколкото въззивницата е била на работа на 21.04.2023 г. и заповедта за уволнение е връчена на работното й място, то последната не следва да се ползва от предварителна закрила, дори за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност.
По отношение на щатните разписания въззиваемият счита, че няма 2 нормативно установени изисквания за одобряване на щатно разписание, а е необходимо единствено изявление на компетентния орган, като новото щатно разписание е било утвърдено преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
С отговора се поддържа още, че заповедта съответства на всички изисквания на закона – в нея е посочено фактическото и правно основание за прекратяване на трудовия договор и моли съда да вземе предвид, че същата е връчена при отказ на служителката да я получи, което се установявало от изслушаните свидетелски показания.
Поради изложеното е отправена молба до настоящата съдебна инстанция за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се премине към проверка за неговата правилност.
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед № 155/21.04.2023 г. на управителя на „Баланси-М“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност „рецепционист на „Рош България“ ЕООД“ и за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение в размер на 14160 лв. за времето, през което ищцата е останала без работа, а именно от 24.04.2023 г. до 24.10.2023 г.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: че ищцата е била служителка при ответника на длъжност „рецепционист на „Рош България“ ЕООД“; че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 155/21.04.2023 г.; че размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец е в размер на 2360 лв. Основните спорни въпроси, поставени за обсъждане пред настоящата инстанция, са дали исковата молба е подадена в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 и дали ищцата е следвала да се ползва от закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 КТ.
Преди да премине към обсъждане основателността на исковете по същество, съдът следва да изследва въпроса досежно спазването на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2, където е предвидено, че исковете по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок.
3
Разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 пък предвижда, че при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение срокът започва да тече от деня на прекратяването.
В случая заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е с дата 21.04.2023 г., но в същата е предвидено, че трудовият договор на ищцата се прекратява от 24.04.2023 г. Константната практика на ВКС приема, че потестативното право на работника или служителя да иска отмяна на незаконното уволнение възниква с настъпването на правния ефект на акта за прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й, освен ако в нея не е посочено друго. Ето защо датата 24.04.2023 г. е началният момент, от който е започнал да тече двумесечният срок за предявяване на иска за отмяна на уволнението. Исковата молба е подадена чрез куриер, като на товарителницата като ден за разнос е посочена дата 24.06.2023 г. Когато исковата молба се подава чрез куриер или пощенски оператор, релевантният момент е датата на предаване на пратката на куриера, респ. пощенския оператор. В хода на въззивното производство е прието писмено доказателство, а именно електронно изявление от „Еконт“, видно от което пратката, съдържаща исковата молба, ведно с приложенията й, е предадена в офис на „Еконт“ на 23.06.2023 г., следователно това е датата, на която следва да се приеме, че исковата молба е подадена в съда. Дори да се приеме за релевантна обаче датата за разнос (24.06.2023 г.) двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 отново би бил спазен, тъй като, както вече бе посочено, в заповедта за уволнение е предвидено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 24.04.2023 г. Ето защо за разлика от районния съд настоящият съдебен състав приема, че исковете са подадени в законоустановения за това срок, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено по време, когато същата е била в отпуск по болничен, надлежно разрешен от здравните органи и удостоверен с болничен лист, като работодателят е прекратил трудовото й правоотношение, без да изследва въпроса дали е налице основание за закрила по чл. 333 КТ. Разпоредбата на чл. 333 КТ предвижда, че в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Сред хипотезите, изброени в чл. 333, ал. 1 КТ, в които се изисква предварително разрешение на инспекцията по труда попада и хипотеза на работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.
По делото е представен болничен лист за временна нетрудоспособност, видно от който ищцата е била в отпуск от 21.04.2023 г. до 04.05.2023 г.
Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 се прилага винаги, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна неработоспособност. Същевременно обаче работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Ако работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за 4 същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност.
Правнорелевантният момент за преценка дали е дадено предварително разрешение за уволнение, респ. дали въобще е необходимо изискването на такова, е връчването на заповедта за уволнение, т.е. когато волеизявлението за прекратяване на трудовия договор е достигнало до адресата.
Процесната заповед е връчена на ищцата на 21.04.2023 г. при отказ – обстоятелство, удостоверено с подписите на двама свидетели на отказа, а именно Ж.П. и П.К.. И двете са разпитани в хода на първоинстанционното производство. Свидетелката К. е служителка при ответното дружество, която разказва как последно е общувала с ищцата на 21.04.2023 г., когато присъствала на среща между адв. П., управителят на ответното дружество В.Я. и ищцата, като целта на срещата била ищцата да бъде запозната с опциите, които й дава дружеството за прекратяване на трудовите взаимоотношения. Разказва, че по време на срещата управителят на ответното дружество обяснила на ищцата, че позицията й се закрива и й предоставя два варианта за прекратяване на трудовото й правоотношение. На ищцата били предоставени за запознаване документи, които по спомен на свидетелката били заповеди. Ищцата поискала да се консултира с адвокат, поради което обсъдила предложенията с него. Последният я посъветвал да поиска обезщетение от 12 работни заплати, адв. П. предложила 5 работни заплати, като й казала, че би могла да говори с управителите на „Рош България“ ЕООД да поиска разрешение за 6 брутни заплати, но ищцата отказала и казала, че държи на 12 брутни заплати. След това адв. П. й казала, че няма да може да се постигне споразумение, поради което поканили свидетелките К. и П. да присъстват на връчването на заповедта и да се разпишат като свидетели.
Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3561aaf-1b9e-4d6c-a132-4d6ce1a5216d