Присъда № 7 от 12.01.2022, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И към Присъда № 7/12.01.2022г. по НОХД № 8028/2021г. по описа на ПРС ХХІІ н.с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.Р.А. , ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.215, ал.2, т.4, пр.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, за това, че на 04.03.2019 г., в град Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си и за другиго – Й.И.Б.

ЕГН **********, имотна облага е спомогнал да бъдат очуждени чужди движими вещи, както следва: На 04.03.2019 г. около 13.00-14.00 часа в гр.Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго - Й.И.Б. ЕГН **********, имотна облага е спомогнал да бъде очуждена чужда движима вещ – един брой златен синджир с тегло 23,84 гр. на стойност 1549,60 лева и на 04.03.2019 г. около 18.00 часа в гр.Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго - Й.И.Б.

ЕГН **********, имотна облага е спомогнал да бъде очуждена чужда движима вещ – един брой златна гривна с тегло 9,55гр. на стойност 620,75 лева, всички вещи на обща стойност 2170,35 лева, собственост на Заложна къща „Щедрите-Хасково“ ЕООД гр.Бургас, за които е знаел, че са придобити от Й.И.Б. ЕГН ********** чрез престъпление кражба.

Производството пред настоящата съдебна инстанция протече по реда на диференцираната процедура по Глава ХХVII от НПК – съкратено съдебно следствие, в частност такова по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Предвид това, Съдът обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и моли Съда да го признае за виновен в извършване на престъплението по посочената правна квалификация, считайки го за доказано.

При индивидуализация на наказанието предлага съдът да определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от около пет години, което наказание да бъде редуцирано с една трета и изтърпяно при първоначален строг режим. Моли Съда да определи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ , в размер, ориентиран към предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание граждански иск не е предявен.

Служебният защитник на подс.А. – адв.З.-М., моли, Съдът при 1 определяне на наказанието да вземе предвид признанието на вината, ниската социална култура на подзащитния й и тежкото му материално положение, като пледира наказанието да бъде около минимума, включително и за наказанието „глоба“ .

Подсъдимият М.Р.А. редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание, признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното престъпление. Присъединява се към изложеното от защитника си и моли за по-леко наказание.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият М.Р.А. е роден на *******, постоянен адрес *******, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, *******, б.г., разведен, с начално образование,безработен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият М.Р.А. бил осъждан, като влияние за квалификацията по настоящото обвинение указва следното осъждане: С Присъда №384/23.11.2005г. по НОХД №1780/2004г. по описа на ПОС, влязла в сила на 26.03.2007г. подсъдимият М.Р.А. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 вр. чл.115 от НК и му било наложено наказание петнадесет години ,,Лишаване от свобода“, изпълнението на което не било отложено по реда на чл. 66 от НК. С Протоколно определение от 28.03.2013г. по ЧНД №1473/2013г. по описа на СГС 29 състав, влязло в сила на 05.04.2013г. подсъдимият А. бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието в размер на 5 години и 3 месеца, наложено му с присъда по НОХД №1780/2004г. по описа на ПОС, като бил определен изпитателен срок в размер на 5 години и 3 месеца. На подсъдимият А. била наложена й пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК за срок от 1 година. Така определения изпитателен срок изтекъл през 2018г.

Това осъждане обосновава включването на квалифициращ признак „опасен рецидив“ към квалификацията на деянието по настоящото наказателно производство, като изпълва признаците на б.“А“ на чл.29 ал.1 от НК. Съгласно Постановление № 2 от 27-29.ІV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VIІ.1987 г. при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване петгодишният срок започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. От изтичане на изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване по посоченото осъждане към датата на инкриминираното деяние - 04.03.2019г. не са изминали пет години.

На 04.03.2019г. подсъдимият М.Р.А. с прякор „М.“ и св. Й.И.Б. ЕГН **********, с прякори „Ш.“ и „П.“, употребили алкохол. Около 12.45 часа на същата дата двамата посетили Заложна къща „Щедрите“, находяща се на 2 адрес гр.Пловдив, ул.“Константин Иречек“ №15. Заложната къща била собственост на „Щедрите- Хасково“ ЕООД гр.Бургас с управител Д.Д.К..

Като комисионер в заложната къща работела св.М.И.И. и на 04.03.2019г. същата била на работа за времето от 10.00 часа до 19.00 часа. В заложната къща се намирали множество заложени вещи и такива за продан от различен тип, в това число и златни накити. В стъклена витрина до входната врата на помещението били изложени златни накити, сред които златен синджир 14 карата с тегло 23.84 гр. и златна гривна 14 карата с тегло 9.55 гр. Синджирът представлявал мъжки ланец със широки плоски кухи звена, елипсовидни като форма от жълто злато, а на звената имало изображения на глави „Версаче“ от бяло злато. Гривната била твърда със закопчалка от бяло и жълто злато, без камъни по нея. Витрината била затворена със стъклени вратички, на които имало заключващ механизъм. Ключът бил поставен в заключващия механизъм.

След като св.Б. и подсъдимия А. влезли в заложната къща, същите застанали пред висок рафт с разположен на него телевизор.Подсъдимият А. се обърнал към св.И. и пожелал да изпробват телевизора дали работи.

Свидетелката отвърнала, че тя не може да го свали от рафта. Тогава св.Б. и подсъдимият А. свалили телевизора и го поставили на работен плот, намиращ се срещу гореописаната витрина. Св.И. отишла зад плота и започнала да свързва кабелите към телевизора, за да го пусне. Поради големите му размери, докато свидетелката поставяла кабелите, тя нямала видимост към витрината. През това време подсъдимият А. стоял пред работния плот, а св.Б. отишъл до витрината и започнал да разглежда стоките изложени в нея. Св.Б. забелязал, че ключът за стъклените врати на витрината се намира поставен в заключващия механизъм. Спонтанно св.Б. решил да се възползва от това и да отнеме златни накити от изложените на витрината. В изпълнение на решението си св.Б. завъртял ключа и отворил двете вратички. От горния рафт на витрината св.Б. взел гореописания златен синджир 14 карата с тегло 23.84 гр. и го поставил в джоба на панталона си. Св.Б. се приближил до работния плот и след като се уверил, че св.И. не забелязва действията му, тъй като все още свързва телевизора, отново се върнал до витрината. От долен рафт той взел гореописаната златна гривна 14 карата с тегло 9.55 гр., затворил вратичките на витрината и излязъл от заложната къща. Тези действия на св.Б. не били забелязани от св.И. и подсъдимия А.. Св.И. успяла да пусне телевизора. Подсъдимият А. го погледнал, казал, че отива да смени пари, тъй като разполагал само с турски лири и също напуснал заложната къща.

Св.Б. и подсъдимия А. тръгнали в посока към бул. „Руски“ гр.Пловдив.

Докато вървели св.Б. споделил на подсъдимия А., че е откраднал от заложната къща златен синджир и златна гривна и му ги показал. Двамата решили, че ще продадат вещите и ще похарчат заедно парите за алкохол и хазарт. Разбрали се парите да ги държи св.Б. и да плаща сметките и на подс.А.. За тази цел те посетили заложна къща „Нит Гардън“, находяща се на адрес гр.Пловдив бул.“Руски“ №41. В тази заложна къща на работа бил св.

3

Е.Ц.Е.. Св.Б. предложил на св.Е. да закупи златният синджир и му го показал.

Свидетелят проверил дали действително е златен, като установил, че при пробата реагирал на 14 карата. Св.Б. поискал 1000 лева за вещта, но св.Е. предложил да му даде между 700 и 800 лева. Св.Б. не се съгласил и двамата с подс.А. напуснали заложната къща. След като разбрал, че св.Б. трудно ще продаде отнетите вещи, подс.А. решил да му помогне като се включи в убеждаването на служителя на следващата заложна къща, в която възнамерявали да влязат. Обвиняемият възнамерявал да направи това с цел той и св.Б. да получат парите от продажбата и да ги разходват заедно.

Около 13.00 - 14.00 часа св.Б. и подс.А. посетили заложна къща „Пловдив Комерс Груп“ ООД, находяща се на адрес гр.Пловдив бул.“Руски“ №59. В тази заложна къща на работа бил св. Ц.И.К.. За да убеди св.К. да закупи отнетите златни накити, подс.А. представил св.Б. за свой зет и обяснил, че последният е женен за дъщеря му. Двамата заявили, че били в чужбина и скоро се прибрали. Обяснили също така, че цяла вечер били в казино и изиграли всичките си пари. Св.Б. показал на св.К. отнетия златен синджир, а подс.А. заявил, че синджирът е хубав и е на дъщеря му. По този начин подс.А. допринесъл за прикриване произхода на вещта, а именно, че тя е предмет на кражба и спомогнал за отчуждаването й. След като огледал накита, претеглил го и се уверил, че е златен, св.К. предложил да го закупи при цена от 40 лева за един грам. След като обсъдили помежду си предложението, св.Б. и подс.А. се съгласили да го продадат и свидетелят им заплатил сумата от 952 лева, при установено от него тегло на синджира около 23,80 грама. Св.Б. взел парите и заедно с подс.А. посетили казино „Риц“ гр.Пловдив, като двамата похарчили цялата сума за алкохол и залагания.

След като парите свършили, св.Б. и подс.А. се върнали в заложна къща „Нит Гардън“ и предложили на св.Е. да закупи отнетата златна гривна, но свидетелят им отказал. Около 18.00 часа на същата дата - 04.03.2019г. св.Б. и подс.А. посетили отново заложна къща „Пловдив Комерс Груп“ ООД. Както св.Б., така и подс.А. започнали да обясняват на св.К., че са похарчили парите и му предложили да закупи и откраднатата гривна. Двамата отново заявили, че накитът е на дъщерята на подс.А., която била съпруга на св.Б.. По този начин, убеждавайки св.К., че гривната е на дъщеря му, подс. А. спомогнал да бъде отчуждена и втората открадна вещ. Св.К. установил, че гривната е 14 карата злато и тежи 9,56 гр. и я закупил за сумата от 380 лева. Св.Б. и подс.А. взели парите и също ги похарчили заедно за алкохол и залагания в казино, като св.Б. носил парите и плащал сметките и на подс.А..

На 05.03.2019г. св.И. била на работа заедно със св. Д.Н.Н., който работел като портиер в заложната къща. Около 10.00 часа св.Н. загледал витрината с бижута и забелязал, че златният синджир липсва. Попитал св.И. дали не е продаден. Тя проверила в компютъра и установила, че не е регистрирана продажба. Св.И. проверила и в сейфа на заложната къща и установила, че синджирът не е и там. Тогава св.И. и св.Н. прегледали записите 4 от камерите за видео наблюдение и наблюдавали как св.Б. отнема синджира по гореописания начин. Св.И. направила ревизия и установила и липсата на златната гривна. Поради това св.И. подала сигнал за случая в 04 РУ при ОД на МВР Пловдив. На място пристигнали полицейски служители, в това число и св.А.П.Д.. Свидетелят прегледал видеозаписа и разпознал св. Й.И.Б. с прякор „П.“ и подс.М.Р.А. с прякор „М.“. Двамата били криминално проявени и част от криминалния контингент на ОД на МВР Пловдив. След проведени ОИМ местонахождението на св.Б. било установено и същият бил задържан.