Разпореждане № 377 от 13.03.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 127/2024
- Вид
- Разпореждане № 377
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 377 гр. Перник, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500127 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 69/22.01.2024 г., постановено по гр. дело № 1769/2023 г. на Районен съд – Перник е осъдена Община Перник да заплати на С. Г. Н., ЕГН: **********, живущ в ***, сумата от 6000,00 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на 18.12.2022 г., причинено при нападение от бездомни кучета на тротоара на ***, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането 18.12.2022 г. до окончателното изплащане на дължимото. С решението съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от Община Перник, представлявана от Станислав Владимиров – кмет, с която се излагат съображения, че постановеното от първата инстанция решение е неоснователно, необосновано и постановено при пълна липса на мотиви. Сочи, че по делото не са се явили свидетели, чийто показания да дадат информация относно това как е възникнал инцидента и какви са били кучетата извършили нападението, но въпреки това решаващият съд е посочил, че постановява същото въз основа на свидетелски показания. В допълнение твърди, че назначените в производството експертизи не дават информация за начина и извършителя на нападението. С въззивнта жалба се излагат съображения, че отговорността на общината следва да се ангажира при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с възложените им задължения за изолиране на безстопанствените кучета в определените за това места. В продължение 1 се твърди, че присъденият размер на обезщетението не съответства на претърпените болки и страдания, и не кореспондира с критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което спорът да бъде решен по същество и акта на първата инстанция да бъде отменен като неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на материалните и процесуални норми на закона. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. С въззивната жалба н е се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, С. Г. Н., чрез адв. Я. С. е изразил становище, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения, като намира, че същите не се подкрепят от ясни и категорични мотиви. Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.04.2024 г. от 10,20 2 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3