Решение № 390 от 05.12.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Петрич, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200756 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0314000011/24.01.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР гр. Благоевград, РУ – гр.

Петрич, с което на И. А. Т., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „Т.“ № *, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

По съображения изложени в жалбата си, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление /НП/. Същият не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 06.01.2023 г. в 17:34 часа в гр. Петрич, по улица „Рокфелер“, в района на спортна зала „Арена Петрич“, в посока Аптека № 2, като водач на лек автомобил „Алфа Ромео 156“, с рег. № Е 2531 ВТ, жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил с описаните марка, модел и регистрационен номер.

Лекият автомобил е собственост на К. И. Х. от с. С.. Свидетелите, полицейски служители, установили при извършената проверка, че автомобилът е без сключена задължителна застраховка ГО. С оглед на горното свидетелят Б. К.

И. съставил АУАН серия GA Акт № 853306/06.01.2023 г. за извършено от И.

А. Т. нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения седемдневен срок по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на И.

А. Т. на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Б. К. И. и свидетелят по акта Г. Р. А., които потвърждават изложените в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобила, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

На първо място съдът не констатира допуснато нарушение на процесуалните правила съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изискващи посочване както в АУАН, така и в НП мястото, където е извършено въпросното нарушение, като в същото време следва да е налице правно единство между акта и възведеното текстово описание от фактическа страна на нарушението в Наказателното постановление. И в двата административни акта е налице такова единство. От същите става напълно ясна фактическата обстановка, къде е мястото на извършване на нарушението и какво е пътното превозно средство, с което е извършено нарушението от субекта.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и 2 категорично установено нарушението от страна на И. А. Т. на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателя j Т. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила, санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ. В тази връзка Т. не е представил доказателства за наличие на „ГО” на процесния автомобил /към 06.01.2023 г., в 17:34 часа/ към момента на проверката. След установяване на административното нарушение Т. продължил да управлява посоченото погоре МПС, без да е сключил задължителна застраховка „ГО“. Нещо повече свидетелите полицейски служители, заявяват, че доколкото са разбрали от свои колеги, жалбоподателят Т. е бил спрян за проверка и няколко дни след този случай, като все още е бил без сключена задължителна застраховка „ГО“.

Видно от представената полица за задължителна застраховка „ГО“, застраховка на процесния автомобил е сключена едва на 10.01.2023 г. в 16:23 часа и е била валидна от 00:00 часа на 11.01.2023 г. Нарушението е извършено виновно, като формата на вина е непредпазливост. С оглед изложеното, съдът намира, че И. А. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

3

Що се касае до твърденията на жалбоподателя в жалбата си относно липса на преценка за маловажност, съдът счита, че правилно и законосъобразно е преценено от административно–наказващия орган, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото не касае до деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Административните нарушения са наказуеми и когато са извършени при непредпазливост, т.е. това, че собственикът не е предупредил за липсата на ЗЗГО, не освобождава дееца от административно наказателна отговорност. Касае се за лице с продължителен стаж като водач на МПС – от 1991 г. и би следвало да му е пределно ясно, че автомобил може да бъде управляван само ако за същия е сключена тази застраховка. Нещо повече, освен липсата на валидна застраховка, на същата дата е констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, за което е съставен отделен АУАН.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0314000011/24.01.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР гр. Благоевград, РУ – гр.

Петрич, с което на И. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т.“ № *, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Благоевград.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________ 4