Решение № 3206 от 16.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 105 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адв. С. Т.– АК Варна срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ №2, с която са предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника, след допуснато от съда изменение на исковете, да заплати на ищеца сумата от 1703,20 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.01.2017г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 238,71 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 07.01.2017г. до 07.01.2020г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 07.01.2020г.

В исковата молба се твърди, че в периода от 07.01.2017г. до 30.09.2019г., ищецът полагал труд на длъжност „мл. Оперативен дежурен“ в РУ - Аксаково на ОД на МВР Варна. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.

Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Твърди, че в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.. издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл.3, ал.3 от същата наредба посочва че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между

22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Но в действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г.

Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,която в нормата на чл.

31, ал.2 регламентираме присумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. За отчетния период се умножава по 0.143.

Счита, че липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Сочи, че следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 00,00ч. за периода от 07.01.2017г. до 30.09.2019г., е в размер на 1616 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизат на 1847,08 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 231,08 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6,20 лв.на час, като задължението на ответника към доверителят ми за целия период възлиза на 1432,74 лв.

С исковата молба се претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР. Ищецът претендира също заплащане на мораторна лихва върху всяко едно от неплатените задължения-допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ три месечния период на дължимото плащане на база тримесечните отчети до 07.01.2020 г. Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период. Приложимият закон, уреждащ това служебно правоотношение бил ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът полагал труд и през нощта (22.00 - 06.00 часа).

Работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба било видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени.

Ищецът, предвид заеманата от него длъжност в процесния период работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР - Варна по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такива били Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.. V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.

60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби били идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В нормите на двете Наредби - № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., липсвала разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. Нормата на чл. 176 ЗМВР посочвала, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения било и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Претенцията си ищеца основавал на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). Съгласно чл.2, ал.2 от наредбата, тя се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. В нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работното време било прието, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ответникът поддържа, че чл.9, ал.3 НСОРЗ не се прилага по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а от Кодекса на труда. От там можело да се направи обоснован извод, че същата е неприложима и за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон /ЗМВР/. Това налагала самата специфика на работата, която изпълняват служителите, която била различна спрямо тази на работещите съгласно нормите на КТ и ЗДСл. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което се различава от Наредбата за структурата и организацията на работното време. Идентично било съдържанието и на нормите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. Ответникът поддържа, че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Неправилно ищецът твърдял, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143 и не ставало ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба №81213-592/2015г. и наредба №8121з-776/2016г. било държавните служители работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. От това следвало, че е необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00-06.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред. При разглеждане на казуса следвало да се вземе предвид и Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, което представяме и молим да приемете като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Според тълкуването на МТСП, превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд. Ответникът твърди, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. Ищецът не можел едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Ищецът бил държавен служител - полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. Законодателят правел явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на държавните служители по чл.142, ал.1,т. 2 и лицата работещи по трудово правоотношение по т. 3 ЗМВР, който се уреждал със ЗДСл, съответно статутът на лицата работещи по трудово правоотношение, който се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и служителите по трудово правоотношение по чл.142, ал.1, т.З ЗМВР. За тях били неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не бил налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. ЗМВР бил специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги дискриминирал, а напротив давали им се допълнителни права и обезщетения, които на другите държавни служители и на служители по трудови правоотношения не са предоставени (повече дни платен отпуск - до 40 дни, по-висок процент клас прослужено време - 2% на всяка година, безплатно пътуване в градски транспорт и веднъж по време на отпуск, безплатно лечение в МИ МВР гр. София, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения, приравняване на полагания труд към първа категория, ранно пенсиониране и др.).