Решение № 4618 от 17.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4618 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110101622 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по предявени от „Е. – П. П.“ АД, ЕИК *, действащ чрез юрк. Н. И., срещу П. П.

Г., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с материално правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- сумата от 160.84 лева /сто и шестдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода от 25.03.2024 г. до 09.05.2024 г., за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в *, - сумата от 3.24 лева /три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 160.84 лева за периода от 16.04.2024 г. до 06.08.2024 г.,

- сумата от 130,52 лева /сто и тридесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода от 25.03.2024 г. до 09.05.2024 г., за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в *, - сумата от 4.98 лева /четири лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 130.52 лева, за периода от 16.04.2024 г. до 06.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5353 от 25.09.2024 г. по ч. гр. д. № 11585 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на „Е.-П. П.“ АД, с клиентски № *, във връзка с продажба на електрическа енергия за обект на потребление заведен с абонатен № *, находящ се на адрес *, абонатен № *, находящ се на адрес *. Излага се, че тези облигационни отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на 1 електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Твърди, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната електрическа енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението и изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура.

Излага, че на 06.08.2024 г. на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от ЗЕ е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника ,в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 11585/2024 г.

Сочи, че ответникът му дължи суми в общ размер на 301.08 лева, представляваща главница за консумирана електрическа енергия по фактури издадени в периода 25.03.2024 г.

– 09.05.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата.

По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.

Претендират се и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В условията на евентуалност моли делото да се гледа в негово отсъствие, както и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В депозирания писмен отговор по чл. 131 от ГПК се оспорва страните по делото да са в облигационни отношения.

Ответникът твърди, че не е подписвал договор и/или допълнителни споразумения с ищцовото дружество.

Оспорва вземането на ищеца да е ликвидно и изискуемо, като твърди, че до него не е изпратена покана за изпълнение. Сочи, че не е уведомен за издадените фактури.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез юрк. Н. И., поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез адв. Д. Х. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото е присъединено ч. гр. д. № 11585/2024 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 5353/25.09.2024 г. , която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.

Приети като доказателства по делото са следните фактури за начислена стойност на ел. енергия за имот с кл. № * и аб. № * за адрес на потребление: * и аб. № * за адрес на потребление: *, а именно:

- фактура № 0349794361/23.04.2024 г. за отчетния период от 16.03.2024 г. до 15.04.2024 г. на стойност 55.26 лева с падеж до 15.05.2024 г.;

- фактура № 3234393039/09.05.2024 г. за отчетния период от 15.04.2024 г. до 09.05.2024 г. на стойност 10.84 лева с падеж до 29.05.2024 г.;

- фактура № 0349793880/23.04.2024 г. за отчетния период от 16.03.2024 г. до 15.04.2024 г. на стойност 150.00 лева с падеж до 15.05.2024 г.;

- фактура № 0348621162/25.03.2024 г. за отчетния период от 16.02.2024 г. до 15.03.2024 г. на стойност 75.26 лева с падеж до 15.04.2024 г.;

Представено и приобщено по делото е и справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца от 09.01.2025 г., както и извлечение за фактури и плащания за период.

2

Приети са на л. 16 и следв. от делото ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД; решение на КЕВР /л. 24; извлечение от местен ежедневник /л. 25/.

Видно от приобщената справка от Агенция по вписванията ответникът е собственик на процесния имот, считано до 24.04.2024 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения преклузивен срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, че посоченото количество е измерено от средство за търговско измерване, което е от одобрен тип, както и размера на предявените граждански притезания. Следва да установи претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, а при установяване на горното да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.

Не е спорно по делото, че процесният обект на адреса в * е присъединен към електроразпределителната мрежа.

Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника, настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ел. енергия и потребителите на същите, е ЗЕ и Общите условия на оператора приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС на „Е.-П. П.“ АД с протокол № 12/28.06.2007 г., одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 98а, ал. 3 от ЗЕ, същите са обнародвани в централен ежедневник /л. 25 и следв. от делото/. Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приеман – арг. от чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ. В конретния случай е изтекъл 30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по ал. 5 от цитирания зконов текст, а именно – да направи пред съответния оператор на ел. енергия заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени споразумения.

Съгласно чл. 4 от ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника, потребител на електроенергия е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Потребителското качество на ответника, оттам и наличието на договорно правоотношение между страните се установява по несъмнен начин от представената справка от СВ-гр. Варна, от която е видно, че считано до 24.04.2024 г. собственик на електроснабдения имот е бил именно ответникът.

Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че ответникът е потребител на електроенергия, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална легитимация. От страна на П. П. Г. не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този имот след 24.04.2024 г. до 09.05.2024 г., за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца, които освен че не са опровергани, се и установяват посредством приобщените по делото писмени доказателства, които в своята съвкупност обуславят единствения възможен извод за потребителското качество на ответника досежно процесния отчетен период.

3

Договорът за предоставяне на електроенергия е нефорамален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Общите условия на доставчика.

Ето защо, възраженията в отговора на исковата молба за липса на облигационна връзка между страните са несъстоятелни и не се споделят от съда.

По делото не се спори, че ищецът е изправна страна по договорното правоотношение, а именно реалното предоставяне на процесните количества електроенергия до ползвания от ответника имот, които са измервани и отчитани от електромер, който е от одобрен тип и в срока си на метрологична годност.

Размерът на предявените граждански притезания също е доказан. Същият се установява по несъмнен начин от приобщените счетоводни документи – фактури, като не се спори по делото, че количествата ел. енергия, отчетени в счетоводните документи са правилно остойностени, съобразно увтърдените от КЕВР за съответния период цени.

Констатира се също, че паричните вземания са станали изискуемо и ответницата е изпаднала в забава, на основание чл. 27, ал. 1 от ОУ, като не се спори, че за периода от падежа на всяка фактура до 06.08.2024 г. размерът на мораторната лихва възлиза общо на 8.22 лева.

С оглед на горното, съдът приема, че в рамките на процесния период между страните е съществувала валидна облигационна връзка по продажбено правоотношение за посочения в исковата молба обект с предмет 1 194 Kwh ел. енергия за периода от 16.02.2024 г. до 09.05.2024 г., чиято обща левовова равностойност възлиза на 291.36 лева.

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в срока посочен във фактурата, когато вземането е за сума под 360.00 лева – арг. от чл. 27, ал. 1 от ОУ. Това задължение произтича и от общите разпоредби на покупко-продажбата по ЗЗД, съобразно които купувачът е длъжен да плати това, което е закупил.