Решение № 260044 от 30.10.2020, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260044

Гр.Бяла, 30.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански състав в открито заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател :Ивелина Бонева при секретаря Мариета Й. като разгледа докладваното от съдия Бонева гр. дело № 700 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.341 ГПК – първа фаза по допускане на делбата.

Постъпила е искова молба от И.Г.С. и С.К.С. против Б.К.С. и М.С.С., с предявен иск с правно основание чл.34 ЗС. Молят съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралния план на гр.Бяла, обл.Русе, одобрен със заповед № РД-18-130/27.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, и с адрес на поземления имот: *************, с площ 473 кв.м. при граници: ***, ***, ***, ***,

***, *** с номер по предходен план 2551 в кв.92, заедно с построените в него жилищна сграда-многофамилна, ***, пет етажа, всеки със застроена площ от 122 кв.м и сграда *** с предназначение - селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 43 кв.м., а по нотариален акт представляващ незастроено дворно място от 580 кв.м., вкл. и придаваемите от съседни имоти общо 165 кв.м., от които сметните отношения са уредени за придаваемите 135 кв.м., а не са уредени за придаваемите 30 кв.м., съставляващо парцел XVI1-1631 в кв. 56 по регулационния план на гр. Бяла, при граници: улица, Б.М.и М. М. Гореописаният имот е закупен с нотариален акт № 117, том първи, н.д. 265/ 1979 г.от 21.06.1979 г. по описа на БРС на името на ищците и ответниците.Поддържат, че в имота е построена жилищната сграда и стопанската постройка, видно от строително разрешение № 64 от 30.07.1980 г. на ОНС-Бяла и протокол № 58 за дадена и проверена строителна линия от същата дата на служба „Кадастър регулация“ на ГНС-Бяла.В съдебно заседание поддържат иска, чрез упълномощените си представители.Представят в срок писмени бележки, с които молят съда да се произнесе с решениес което да допусне имота до делба и отхвърли установителния иск за собственост на главно встъпилото лице.

В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който излагат подробни съображения. Считат че искът за делба е основателен по отношение на поземления имот и законно построените в него двуетажна двуфамилна жилищна сграда и двата гаража.В писмени бележки изразяват коренно различно становище, с което считат предявеният иск за делба за недопустим, а иска на главно встъпилото лице за основателен.

С протоколно определение от

30.10.2019г. съдът е конституирал К.Б.С., ЕГН **********, като главно встъпила страна в производството и приел за съвместно разглеждане предявената от него срещу С.К.С. и Б.К.С. искова претенция, за признаване за установено, че ищеца е собственик на самостоятелен етаж от от процесната сграда, представляващ жилище от 122 кв.м. на база давностно владение.Със същото определение съдът е оставил без движение исковата молба на главно встъпилото лице, с указания да представи скица и данъчна оценка на имота, с оглед определяне и внасяне на дължимата д.т. по иска, да посочи като страни в производството лицата И.Г.С. и М.С.С., с оглед обстоятелството, че същите се явяват задължителни необходими другари, поради което съвместното им участие в процеса е предпоставка за неговата допустимост, както и да формулира надлежен петитум, като има предвид, че за да е допустимо и основателно главното встъпване, претендираните от третото лице права трябва да са несъвместими с правата, чиято защита се търси с главния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск, и обратно.

С молба от 05.11.2019г. К.Б.С. е представил изправена ИМ като съдът с определение от 04.12.2019г. е постановил да се изпълни процедурата по чл.131 от ГПК по отношение на ответниците С.К.С., Б.К.С., И.Г.С. и М.С.С..

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б.К.С. и М.С.С., с който изразяват становище по основателността на иска.

Ответниците И.Г.С. и С.К.С. в срока и по реда на чл.131 от ГПК считат иска на главно всъпилото лице за неоснователен. Поддържат, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. С отговора поддържат, че сградата е била проектирана като триетажна но при започване на строителството се е установило, че не е възможно изграждането й без да се направят два подземни етажа. Затова те били построени без да има одобрен цялостен проект. Твърдят, че за подземните гаражи страните били разпределили ползването както следва: втория подземен, където са водомера и парното по едно помещение което да се ползва като изба и по едно което да се ползва като склад.

Първия подземен етаж е бил предназначен също за допълнителни помещения към основните жилище, като С. и И. Спирдонови са получили две по-малки стаи а ответника Б. брат на ищеца по иска за делба едно голямо помещение от към улицата като уговорката е била този етаж да се пригоди за живеене и там да се изнесат родителите на страните по първоначалния иск.

Поддържат също, че през 2005 година С. посетил България и тогава установил, че племенникът му К. живее на етажа и е направен частичен ремонт. Категорично се противопоставил на искането на К. да му прехвърли собствеността като дал съгласието си да ползва етажа, докато се устрои на друго място.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делото доказателства-гласни и писмени, както и доказателствени средства –експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:

С нот.акт № 117 т. I н.д. №

265/21.6.1979 г., съставен от нотариуса при Беленския районен съд, по реда на чл. 15 и чл. 20 ЗСГ, както и на § 31 и § 47 ППЗСГ, ищците и ответниците по иска за делба са придобили при равни права правото на собственост върху празно дворно място в гр. Бяла, с площ 580 кв.м., представляващо тогава парцел XVII-1631 в кв. 56 по плана на града, а сега - ПИ с идентификатор *** по КПКР на гр. Бяла, одобрен със Заповед № РД. 18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК, с площ 473 кв.м.

На основание Строително разрешение № 64, издадено на 30.7.1980 г. от н-ка на служба „АБ” към Общ.НС-Бяла „ За строене на двуф.жилище върху 100 кв.м. ” и Протокол № 58/30.7.1980 г. за дадена и проверена от Служба „КР” към ГНС-Бяла строителна линия: „на желаемото в случая строене на двуфамилно жилище”, с площ 110 кв.м. и 1000 куб.м.“, страните са започнали изграждането на двуфамилна жилищна сграда в собственото си дворно място.

С нотариално заверен на

29.VI.1983 г. Договор за групов строеж същите са разпределили помежду си обособените в сградата самостоятелни обекти, както следва: в собственост на И. и С. С. - апартамент № 1, на първия жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня (столова и кухненски бокс) и сервизни помещения, със застр.площ 110 кв.м., заедно с избено помещение № 1 и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, както и северозападния гараж \№ 2 (за довършване), с площ 18 кв.м., а в собственост на М. и Б. С. - апартамент № 2, на втория жилищен етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова, баня и сервизни помещения (за довършване), заедно с избено помещение № 2 и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, както и югоизточния гараж № 2 (за довършване).

Видно от представеното по делото

Удостоверение №ФС-01-28-529/20.06.2018г., издадено от община Бяла се установява, че имота описан в НА за право на собственост върху недвижим имот, придобит по реда на чл.20 от ЗГС №117, т.1, дела №265 от 21.06.1979г. на БРС, парт.книга том 55, стр.145 в СВ-Бяла, а именно парцел XVII-1631 в квартал 456 по РП на гр.Бяла е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КК и КР одобрени със Заповед

РД18-130/27.12.2016г., собственост С.К.С., И. К. С., Б.К.С. и М. С.С..

По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от ВЛ Г.Ф. от заключението на която се установява, че за съществуващата жилищна сграда е издадено строително разрешение № 64/30.07.1980 година за 110 кв.м. Според ВЛ налице е несъответствие в размер на 12, 56 кв.м. между площта вписана в строителното разрешение (110 кв.м.) и площта на сградата, изчислена по данните от протокола за строителна линия и ниво (122, 56 кв.м.). На място построената сграда е със застроена площ от 120, 90 кв.м.Експерта сочи, че поради липсата на одобрени строителни книжа, не може да се установи, дали сградата е построена в съответствие с тях. На въпроса дали е възможно построяването на жилищната сграда на етажите без да се вземе предвид съществуващата денивелация, ВЛ е отговорило, че съществуващата денивелация на терена, не може да се пренебрегне и е необходимо техническо решение, за преодоляването й до котата на прилежащия тротоар към улицата. В настоящия случай преодоляването на денивелацията е станало с два подземни етажа, като построената сграда е на пет етажа. Съгласно ЗУТ, Допълнителни разпоредби § 5, т.18 в застроената площ на надземните етажи, се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. ВЛ е изчислило размера на застроената площ на сградата по етажи:

Втори подземен етаж с площ 120, 90 кв.м.

Първи подземен етаж с площ 129, 06 кв.м.

Партерен етаж с площ 144, 85 кв.м.

Първи жилищен етаж 149, 51 кв.м.

Втори жилищен етаж 149, 51 кв.м.

Височината на надземните етажи е

2, 75 метра, а на подземните 2, 65 метра.

Застроеният обем на сградата е

1812 кв.м.

От представеното и приобщено по делото като писмено доказателство, а именно

Удостоверение № ФС

01-28-916/03.12.2018 година се установява, че построената двуфамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***, отговаря на изискванията на § 16 от ПЗР на ЗУТ за търпими строежи.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска на главно встъпилото лице, с който се цели да се признае, че същият е собственик на първия подземен етаж под гаражите и представляващ жилище от 122 кв.м. на база давностно владение, начиная от 2002г. до датата на предявяване на иска.

По делото не се спори обстоятелството, че ищеца живее в този имот и до настоящия момент, заедно със съпругата си и двете си деца. Спорен е въпросът дали той е бил владелец или държател на имота до завеждането на иска с оглед позоваването на 10-годишна придобивна давност, въз основа на което претендира процесния етаж да бъде изключен от делбата, както и дали процесния първи подземен етаж е изграден в съответствие с изискванията на чл.40 ЗУТ и има характер на самостоятелно жилище.

С оглед установяване на тези обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства и изслушана СТЕ, с конкретно поставени въпроси, на които експерта е дал следните отговори:

1 Отговаря ли етажа под гаражите на самостоятелно жилище по чл. 40 ЗУТ и в тази връзка, самостоятелно жилище ли са първия и втория етаж на същата сграда?

На този въпрос експерта е отговорил така: етажът под гаражите е първият подземен етаж в сградата. В етажа е обособено жилище със самостоятелен вход от стьлбищната площадка на етажа, с жилищни помещения, с кухня, санитарно помещение с вход от коридора на жилището и складово помещение /килер/ в жилището. Така изпълнено жилището е в съответствие с изискванията на чл.40 ЗУТ като самостоятелно жилище.

На всеки от първия и втория надземни етажи от жилищната сграда е обособено по едно самостоятелно жилище, като всяко от тях е в съответствие с изискванията на чл.40 ЗУТ.

2. Каква е квадратурата на всеки от трите самостоятелни жилищни обекти?

Квадратурата на трите самостоятелни жилищни обекти в сградата е както следва:

• Жилище на първия подземен етаж - 115, 05 кв.м.

• Жилище на втория надземен етаж - 135, 89 кв.м.

• Жилище на третия надземен етаж - 135, 89 кв.м.

Квадратурата на всеки един от жилищните обекти включва и прилежащите към него балкони.

3.Какви нежилищни помещения принадлежат към съответните самостоятелни жилищни обекти в сградата /мазета, гаражи, складови помещения/?

На първи подземен етаж, на втори надземен и на трети надземен етаж от сградата е изграден по един самостоятелен жилищен обект. Във всеки от самостоятелните жилищни обекти има изградено по едно складово помещение /килер/, което е нежилищно помещение. Така е изпълнено едно от условията на чл.40 ЗУТ за обособяване на самостоятелно жилище.