Решение № 34 от 20.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000702 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е Решение № 260038 от 12.11.2020г. на ОС - Х., постановено по т.д. № 218/2019г., с което е признато за установено по отношение на Д. ИВ. ЗДР. ЕГН ********** от ****, „Б.-М.“ ЕООД /в неисъстоятелност/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **** и синдика в производството по несъстоятелност на „Б.-М.“ ЕООД по т.д.

№1/2018г. по описа на ОС - Х. несъществуване на вземане на кредитора Д.

ИВ. ЗДР. към длъжника „Б.-М.“ ЕООД, включено в списъка на приетите вземания, произтичащо от запис на заповед от 15.04.2015г. за сумата 300 000 лева, лихва върху главницата за периода 30.07.2018г. – 09.07.2019г. в размер на 28 750 лева, законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2019г., сумата 5235 лева – адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т.д. №1/2018г. по описа на ОС - Х. и 3765 лева – адвокатско възнаграждение за предявяване на вземания от страна на кредитора и с което са осъдени Д. ИВ. ЗДР. и „Б.-М.“ ЕООД да заплатят по 1 сметка на ОС - Х. държавна такса в размер на 3389.83 лева, а на кредиторите В.К.Ф. – едноличен търговец с фирма ЕТ „Д. *** - В.Ф.“, ЕИК ********* и А.А.В. – едноличен търговец с фирма ЕТ „В. - А.В.“, ЕИК ********* сумата 8400 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят Д. ИВ. ЗДР. ЕГН ********** от **** излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва, че в производството по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, както и в това по чл.690 от ТЗ е прието, че записът на заповед, на който се основава вземането, е редовен от външна страна, отговаря на изискванията за съставянето му като не са налице и отрицателните изисквания по чл.536 от ТЗ. Посочва, че същият не е оспорен от длъжника.

При тези обстоятелства намира за неправилен и необоснован изводът на съда за несъществуване на вземането, тъй като не се установяват и не са посочени от жалбоподателката съществуващи имуществени или други търговски отношения, по повод на които да е издаден записа на заповед.

Намира за неправилен извода, че вземането по записа на заповед е обусловено от основание за разместване на имуществени блага, каквото е обещанието да се плати сумата 300 000 лева. Счита, че няма задължение да посочва конкретно основание за издаване на записа на заповед. Позовава се на съдебна практика, според която след като в процеса не е въведено възражение за съществуване на конкретно каузално правоотношение между страните, за кредитора не съществува задължение да доказва възникването на такова. В тази връзка се позовава на т.17 от Тълкувателно решение №4 от 08.06.2013г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че при направеното общо оспорване на записа на заповед, в предмета на делото не се включва установяване на каузално правоотношение.

Моли съда да отмени обжалваното решение, а по същество - да отхвърли предявения установителен иск.

Въззиваемите страни В.К.Ф. – едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.-***В.Ф.“, ЕИК ********* и А.А.В. – едноличен търговец с фирма ЕТ „В. - А.В.“, ЕИК ********* – чрез процесуалните представители адв. В. и адв. Тончев изразяват становище за неоснователност на жалбата. Поддържат становище, че не съществува каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записа на заповед. Твърдят, че той не отговаря и на всички фоирмални 2 изисквания за съставянето и съдържанието му. Поддържат и твърдение, че не е установено по делото и времето на съставянето му. Той за първи път е официализиран на 02.01.2018г., когато е представен по т.д. №1/2018г. по описа на ОС - Х., но към този момент той не може да задължи дружеството, тъй като към датата на представянето му по делото, дружеството се представлява от друг управител. Молят обжалваното решение да се потвърди.

Въззиваемата страна „Б.-М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК

********* със седалище и адрес на управление: **** не изразява становище по жалбата.

Синдикът на въззиваемото дружество А.М. не изразява пряко становище по жалбата.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

С решение №66/22.06.2018г., постановено по т.д. №1/2018г. по описа на ОС - Х. е открито производство по несъстоятелност на „Б.-М." ЕООД - в несъстоятелност. С Определение№ 288 от 22.07.2019г. по същото дело за постоянен синдик на дружеството е назначен Ас. Р. М..

В Търговския регистър по партидата на „Б.-М." ЕООД - в несъстоятелност с вписване № 20190807140502 е обявен изготвения от синдика списък на приетите от него предявени вземания, в който е включено и вземане, предявено от Д. ИВ. ЗДР. в размер на 300 000 лева – главница по запис на заповед, издаден на 13.04.2015г. и вземане в размер на 28 750 лева – законна лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до 09.07.2019г. и такава след 09.07.2019г. до окончателното изплащане, сумата 5235 лева – адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т.д.

№1/2018г. по описа на ОС - Х. и 3765 лева – адвокатско възнаграждение за предявяване на вземания от страна на кредитора. В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ е направено възражение от В.К.Ф. – едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.-***В.Ф.“, ЕИК ********* и А.А.В. – едноличен търговец с фирма ЕТ „В. - А.В.“, ЕИК ********* срещу приемането на посочените вземания.

Това възражение е разгледано от ОС - Х., който с Определение № 477 от 12.11.2019г. по т.д. № 1/2018г., обявено в ТР с № 20191112164549, е оставил без уважение възражението на посочените двама кредитори срещу 3 списъка на приетите вземания и е одобрил обявения в Търговския регистър на 07.08.2019г. списък без изменения. От това произтича и правния интерес на ищците от предявяване на иск за установяване несъществуването на предявените и приети вземания на Д. ИВ. ЗДР. – вземане, произтичащо от запис на заповед от 15.04.2015г. за сумата 300 000 лева, лихва върху главницата за периода 30.07.2018г. – 09.07.2019г. в размер на 28 750 лева, законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2019г., сумата 5235 лева – адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т.д.

№1/2018г. по описа на ОС - Х. и 3765 лева – адвокатско възнаграждение за предявяване на вземания от страна на кредитора.

Ищците твърдят, че вземането, основано на записа на заповед от 13.04.2015г. за сумата 300 000 лева е несъществуващо, тъй като записът не съдържа всички реквизити и не отговаря на формалните изисквания за съставянето му. Твърдят, че липсва каузална причина за издаване на записа на заповед. Липсват финансово обвързани договори, досежно същия. Той не е бил осчетоводен нито през 2015г., нито през 2016г. и липсва в счетоводните баланси на дружеството в несъстоятелност.

Твърдят, че представянето му в производството почл.692 от ТЗ цели да намали размера на удоволетворяване на другите кредитори.

Твърдят, че това е частен документ, койта няма достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК. Неговото съдържание не е било възпроизведено в друг официален документ нито към датата на издаването му, нито към датата на предявяването му, нито по-късно – до образуването на т.д. №1 от 2018г. на ОС - Х. с подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, когато е представен.

Твърдят, че в записа липсва посочен падеж, а израза «при представяне» е различен от законовия термин «предявяване». Считат, че така не е ясно какво се има предвид с изявлението – «този запис на заповед ми би предявен на 12.12.2015г.» и било ли е изпълнено задължението за представяне на ценната книга. Твърдят, че при изписване размера на задължението с думи, липсва посочване на валутата, в която то е дължимо – т.е. има неопределеност в съдържанието на документа.

Иска се да бъде признато за несъществуващо вземане на кредитора Д.

4

ИВ. ЗДР. към длъжника „Б.-М.“ ЕООД, включено в списъка на приетите вземания, произтичащо от запис на заповед от 15.04.2015г. за сумата 300 000 лева, лихва върху главницата за периода 30.07.2018г. – 09.07.2019г. в размер на 28 750 лева, законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2019г., сумата 5235 лева – адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т.д. №1/2018г. по описа на ОС - Х. и 3765 лева – адвокатско възнаграждение за предявяване на вземания от страна на кредитора.

Постъпил е отговор от ответника Д. ИВ. ЗДР., с който същата оспорва предявения иск. Посочва, че са налице всички изискуеми реквизити на записа на заповед. Твърди, че именно вземането по този запис на заповед е послужило като основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Счита, че неосчетоводяването на това задължение не се отразява на преценката за неговото валидно възникване. Намира възраженията за липса на достоверна дата на процесния запис на заповед за неоснователни, тъй като той е бил надлежно представен в производството по несъстоятелност, в което са участвали и ищците.

С допълнителна искова молба първоначалната такава съображения. се поддържат изложените в

С отговор на допълнителната искова молба З. посочва, че тя като кредитор не би могла да влияе на осчетоводяването на задължението от длъжника.

Синдикът М. също е взел становище по иска като е посочил, че при съставянето на списъка с приети вземания се е водил от обстоятелството, че представеният запис на заповед е от категорията на абстрактните сделки, т.е. основанието не е елемент от фактическия състав на сделката и наличието на такова не обуславя нейната действителност.

Ответникът страна „Б.-М.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **** не изразява становище по иска.

Първоинстанционният съд е приел, че вземането по записа на заповед не съществува, тъй като ответникът не сочи никакви имуществени или други търговски отношения между нея и дружеството, по повод на неговото издаване, като липсват и счетоводни записвания относно същия за 2015г. и 5

2016г.

По твърденията за липса на реквизити: тези твърдения настоящата инстанция намира за недоказани. Вярно е, че при изписване на сумата, която издателят се задължава да плати по записа на заповед с думи е посочено «триста хиляди», без да се сочи валутата. При изписването с цифри обаче е изписано, че се касае за 300 000 лева.

Следователно не може да съществува съмнение във вида на валутата. Същото се отнася и за реквизита, касаещ предявянването. Вярно е, че падежът не е посочен като конкретна дата. Съществуват обаче различни начини за определяне на падежа и те са регламентирани в чл.486 ал.1 от ТЗ. Един от тези начини е на предявяване. Не се спори, че записът на заповед, издаден на 13.04.2015г., е предявен на 12.12.2015г. Изразът «срещу представяне на този запис на заповед» очевидно има предвид представянето му за плащане. Дори и да се приеме, че в записа липсва посочен падеж, това не прави същия недействителен. Съгласно чл.456 ал.2 от ТЗ менителница, в която не е посочен падежът, се смята платима на предявяване. Следователно самият закон посочва как следва да се запълни тази непълнота на съдържанието. По отношение на другите реквизити, регламентирани от нормата на чл.455 от ТЗ не се твърдят липси или непълноти. Видно от представеното копие самият запис на заповед не съдържа поправки, зачертавания или други подобни, които да навеждат на извод, че е въздействано върху документа, така че да възникнат съмнения относно съдържанието му.

По въпроса за непосочване от кредитора и неустановяване по делото на каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записа на заповед: