Решение № 142 от 03.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. М., 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20261600500184 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435, ал.1, т. 1 от ГПК, образувано по жалба на „А.“ ЕООД, представлявано от управителя К.Й., против отказ на ДСИ при МРС по изп. д.

№ 2-225/2025 г. да извърши въвод във владение на недвижим имот.

Жалбоподателят „А.“ ЕООД чрез адв. Г. Т. твърди във въззивната жалба, че отказът на ДСИ да извърши въвод е незаконосъобразен. Посочва, че не са били налице условията да откаже извършване на поисканото изпълнително действие поради открито в имота трето лице, заявяващо свои права върху него. Изпълнителното производство е било образувано въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от МРС по ч. гр. д. № 918/2025 г., с които „П.“ ООД е осъдено да предаде владението на „А.“ ЕООД върху поземлен имот и сградите в него, намиращ се в гр. М., бул. „Х.“ № ***. За първи път взискателят е направил опит да влезе в имота си на 27 януари 2025 г., когато управителят на дружеството-длъжник е отказал да предаде владението и това е удостоверено с протокол, съставен от нотариус. След образуване на изпълнителното производство е бил насрочен въвод на 27 август 2025 г., който не се е състоял, но от протокола, съставен от ДСИ, е видно, че тогава в имота е открит само управителят на дружеството-длъжник. Едва при въвода, насрочен за 25 март 2026 г., в имота е намерено трето лице К.И., което се легитимира като владелец по силата на предварителен договор и твърди, че е в имота от 12 декември 2024 г.

Жалбоподателят развива довди, че това трето лице не е във владение на имота от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, поради което то следва да бъде отстранено съгласно чл. 523 от ГПК.

1

Жалбоподателято спорва и предварителния договор, представен от третото лице, като твърди, че е антидатиран както относно датата на сключване – 12 декември 2022 г., така и относно датата на предаване на владението – 12 декември 2024 г.

Излага доводи, че третото лице не може да противопостави свои права, изключващи тези на взискателя, защото волеизявлението на продавача по предварителния договор е такова на несобственик и той не можа де изпълни обещанието да сключи окончателен договор, а от там и третото лице няма как да придобие право на собственост.

Жалбоподателят моли отказът на ДСИ да извърши въвод във владение да бъде отменен и делото върнато за продължаване на изпълнителните действия.

Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението „П.“ ООД оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че съдебният изпълнител е приложил правилно разпоредбата на чл. 523 от ГПК и отказът му е законосъобразен.

По реда на чл. 436 от ГПК съдебният изпълнител е приложил мотиви по обжалваното действие, в които приема, че владението от страна на третото лице е установено преди завеждане на ч. гр. д. № 918/2025 г., поради което не са налице условия да изпълни срещу него. Предмет на изпълнение е актът по това дело на МРС, а не съдебното решение по т. д. № 85/2022г. на МОС, легитимиращо взискателя като собственик на имотите.

Доказателствата са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Изп. д. № 2-225/2025 г. по описа на СИС при Районен съд – М. е образувано по молба на „А.“ ЕООД срещу „П.“ ООД с искане за принудително отнемане на недвижими имоти. Взискателят „А.“ ЕООД е представил заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК, издадена от МРС по ч. гр. д. № 918/2025 г., с която на „П.“ ООД е разпоредено да предаде владението върху терен и сгради, намиращи се в гр. М., бул.

„Х.“ № ***, като е посочено, че заповедта се издава на основание влязло в сила решение на МОС по т. д. № 85/2022 г. Въз основа на тази заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист.

На 27 август 2026 г. съдебният изпълнител е предприел действия по въвеждане на взискателя във владение на имотите, но е намерил в тях трето лице – К.В.И., който се е легитимирал като владелец по силата на предварителен договор, сключен с „П.“ ООД на 12 декември 2022г. и е влязъл във владение на имотите на 12 декември 2024 г.

Обжалваният отказ да се извърши въвод във владение е от 25 март 2026 г., когато съдебният изпълнител отново е намерил в имота същото трето лице и със същите мотиви е отказал да въведе взискателя във владение.

От представения предварителен договор е видно, че той е сключен на 12 2 декември 2022 г. и с него длъжникът по изпълнението П. ООД се задължава да прехвърли на К.В.И. правото на сбоственост върху имотите в срок до 1 септември 2027 г. В бележка в края на договора е посочено, че владението върху имотите е предадено на купувача по предварителния договор на 12 декември 2024 г.

Взискателят се легитимира като собственик на имотите по силата на съдебно решение № 18/21.06.2023 г., на Окръжен съд – М., постановено по т. д. № 85/2022 г. и влязло в сила на 17 октомври 2023 г. С това решение е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на същите имоти от „П.“ ООД на „А.“ ЕООД.

Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени от МРС по ч. гр. д.

№ 918/2025 г. на 3 юни 2025 г. Изпълнителният лист очертава субективните предели, в които да се развие изпълнителното производство: взискател е лицето, посочено като кредитор и длъжник – лицето, срещу което е издаден. По изключение изпълнителният лист може да обвърже и лицата по чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Когато при въвод във владение съдебният изпълнител намери в имота трето лице, възниква колизия между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице. Срещу това трето лице може да бъде извършен въвод при кумулативното наличие на предпоставките по чл. 523 от ГПК: третото лице да е владелец, а не държател на имота и това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение.

Разпоредбата се отнася винаги до случаите, когато се изпълнява влязло в сила съдебно решение. Тя държи сметка за нормата на чл. 226 от ГПК, която предвижда трето лице, придобило спорен имот при висящ процес, да е обвързано от силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

В случая обаче се изпълнява не съдебно решение, а извънсъдебно изпълнително основание – заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Въводът във владение въз основа на заповед по чл. 417 от ГПК може да бъде осъществен само срещу длъжника по заповедта, но не и срещу трето за заповедното производство лице, заварено в имота, предмет на въвода. Това е така, защото в заповедното производство не се постановява съдебно решение, което може да разпростре силата на пресъдено нещо и спрямо трето лице по правилата на чл. 226 от ГПК. От това следва, че моментът, в който третото лице е установило владение върху имота е без значение – при всяко положение заповедта за изпълнение няма сила спрямо него и не се изпълнява, дори то да е в имота след издаването й.

Аргументите на жалбоподателя, че третото лице И. не може да придобие имота, дори да е сключило предварителен договор, са неотносими в настоящотото производство. Конкуренцията на права между взискателя и третото лице може да бъде разрешена само в исков състезателен процес, не и в рамките на съдебното изпълнение, където съдебният изпълнител не е овластен да реши спор за материално право.

3

Като намира жалата за неоснователна, МОС я оставя без уважение.

На основание горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНЕ жарба на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя К. И., против отказ от 25 март 2026 г. на ДСИ при МРС да извърши въвод във владение по изп.д. № 225/2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4