Решение № 635 от 15.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300501243 по описа за 2023 година

Производство по чл.435, ал.2 във вр. с ал.6 от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№14586/05.05.2023 г. от М. Т. С. с ЕГН:**********– длъжник, съд.адрес-***, чрез адв.С. М. срещу действията на ЧСИ П.И., рег.№***по ИД №723/2014– отказ да се прекрати производството по изпълнителното дело.

Изложени са следните оплаквания: счита, че незаконосъобразно ЧСИ е отказал да прекрати ИД, тъй като по ИД реално не били издършвани изпълнителни действия – запира на дружествени дялове на 06.06.2014 г. и запора на банкови сметки от 25.09.2017 г. са без наличност и не е имало превод на средства по ИД; взискателят не бил посочвал конкретен способ за изпълнение, не е внесъл необходимите такси и разноски, поради което изпълнителни действия не бил предприети от ЧСИ; на 13.08.2019 г. и на 27.02.2020г. са подадени молби за коституиране на ЕОС Матрикс ЕООД като цесионер въз основа на договор за цесия, но ЧСИ не бил конституиран цесионера като взискател и липсвало надлежно връчено уведомление до дължника за извършената цесия; след 13.08.2019 г. са подавани ежегодно молби за изпълнителни действия от новия взискател /на 03.06.2020 г.- за 1 налагне на запор на банкови сметки на длъжника, а на 11.11.2020 г. – насочване на опис, който ЧСИ е насрочил за 9.2.2021 г., но не е извършен,; на 16.3.2022 г. – налагане на запор на банкова сметка на длъжника/, но счита, че в 2-годишния срок от 25.09.2017 г. до 25.09.2019 г. е налице бездействие тъй като след направените искания взискателят не е внесъл такси и разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане, поради което счита, че е налице перемпция, настъпила на 25.9.2019 г.

Цит.съд.практика – гр.д.090382021 г. на ВКС,3 ГО,гр.д.№1722/2021 г.на ВКС,4 ГО. Иска се отмяна на отказа на ЧСИ да прекрати ИД.Претендира за разноски.

Постъпило е възражение от взискателя ЕОС Матрикс ЕООД,ЕИК ***чрез юрик.В. Й., с което се оспорва жалбата като неоснователна.Излага доводи, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали изпълнителните действия са довели до удоволетворяване на взискателя.Цит.съд практика-р.32/9.1.2017 по в.гр.д.24/2017 г. на ПОС,6 гр.с.,р.432/27.3.2018 по в.гр.д.647/2018 на ПОС,9 гр.с.;счита, че по ИД са извършвани регулярни изп.действия, които са прекъсвали

2год.перемпционен срок; че по ИД ЧСИ е изпращал уведомления за цесия до длъжницата от 20.11.2020 и 17.3.2022 г; че с настоящия отговор прилага уведомление за цесия за връчване на длъжницата.

ЧСИ излага мотиви по чл.436 ГПК, с които счита, че жалбата е допустима, но неоснователна,тъй като не са налице нито едно от основанията за прекратяване на ИД по чл.433, ал.1,т.8 ГПК.Счита, че жалбоподателят е изложил неверни твърдения за липса на акт на ЧСИ за конституиране на цесионера като взискател по делото; че е неоснователно твърдението му, че взискателят не е оказал необходимото съдействие на ЧСИ за прилагане на поисканите способи – съгл.чл.79,ал.2 ГПК когато дължимите такси по изпълнение не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника; в т.см. са и разясненията в т.11 от ТР от 26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и че самото поискване от взискателя да се извършат изпълнителни действия от ЧСИ е достатачно да прекъсне срока на перемпцията.

2

Съдът намира, че жалбата е подадена на 30.03.2023 г., а разпореждането на ЧСИ, с което се отказва прекратяване на ИД, е получено на 27.03.2023 г., поради което е подадена в срока по чл.436/1/ ГПК, но е неоснователна, поради следното:

Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2013, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ.

ИД е образувано на 5.6.2014 г. с взискател ОББ АД .

На 06.06.2014 г. ЧСИ налага запор върху дружественеите дялове на“Лакрима М“ЕООД;

3

На 11.11.2014 г. постъпва доброволно плащане от длъжницата – л.87 от ИД.

На 18.2.2016 г. –е подадена молба от взискателя за налагане на запори върху вземания на длъжницата и за опис на дв.в.- л.118 от ИД;

На 13.6.2017 г.- молба от взискателя за налагане на запори върху вземания на длъжницата и за опис на дв.в.- л.132 от ИД;

На 25.9.2017 г.-ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжницата в 4 банки;

На 01.06.2018 г. - молба от взискателя за налагане на запори върху вземания на длъжницата-л.163 от ИД;

На 28.11.2018 г. - молба от взискателя за опис на движими вещи и налагане на запор върху МПС на длъжницата-л.184 от ИД;

На 13.8.2019 г. -молба от взискателя-уведомление за извършена цесиял.215 от ИД;

На 27.2.2020 г. -молба от цесионера за конституираните му като взискател – л.261 от ИД;

На 03.06.2020 г. - молба от взискателя за налагане на запори и възбрана – л.261 от ИД;

На 11.11.2020 г. - молба от взискателя за опис на движими вещи и изпращане на уведомление на длъжника за извършената цесия;

На 16.03.2022г. - молба от взискателя за налагане на запор върху вземанията на длъжницата в банка.

На 20.03.2023 г. – молба от длъжницата за прекратяване на ИД на осн.чл.433,ал.2,т.8 от ГПК, оставено от ЧСИ без уважение с разпореждане, връчено на 27.3.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че възражението на длъжника за настъпила перемпция по чл.433,ал.1,8 ГПК за прекратяване на ИД е неоснователно тъй като не е налице 2-годишно бездействие на взискателя в процесния период. С оглед на разяснения тя в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискател ят е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от 4 образуване на изпълнителното производство; не е проявил процесуална пасивност, напротив – поддържал е висящността на изпълнителния процес с искането си за прилагане на посочените по-горе изпълнителни способи и не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството. За прекратяването на ИД на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е от значение извършването на валидни изпълнителни действия, а процесуалната пасивност на взискателя, който в продължение на две години д а не е поискал извършването на изпълнителни действия. В т.11 от ТР 2/2013 е казано, че предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от ЧСИ изпълнителни действия, а прекратяването на ИД поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е една правна възможност, тъй като в чл.79,ал.2 ГПК изрично е уредено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника.

По изложените съображения ПОС намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 14586/05.05.2023 г. от М. Т. С. с ЕГН:**********– длъжник, съд.адрес-***, чрез адв.С. М. срещу действията на ЧСИ П.И., рег.№*** по ИД №723/2014– отказ да се прекрати производството по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5