Решение № 585 от 30.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500329 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 93116/19.11.2024г. по регистратурата на РСВарна подадена от А. Х. Х., чрез процесуалния й представител срещу Решение № 3549/11.10.2024г. постановено по гр.д. № 3525/2023г. по описа на РС-Варна, с което съдът, на основание чл.34 от ЗС е допуснал извършването на делба на съсобствен недвижим имот поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 1964/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, район Младост, местност „Пчелина“, урбанизирана територия, с площ 534 кв.м., стар номер 642, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, при квоти ½ ид.ч. за Н. М. Н., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за А. Х. Х., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно постановено в нарушение на процесуалните правила, както и необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Счита, че представеният договор за доброволна делба от 1994г. сключен между А. Х. и нейния съпруг Х. Х. и брат й Л. Ф. и съпругата му Т. Ф.а удостоверява, че процесният имот е бил част от по-голям имот с площ от 1000 кв.м., като сградите и в двете поделени части са обслужвани от обща отходна шахта.

На това основание счита, че пречиствателното съоръжение се явява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и следователно е налице диагонална етажна собственост, което обуславя 1 функционалната връзка между сградата, пречиствателното съоръжение и процесния имот.

Моли решението на ВРС да бъде отменено и искът за делба на поземления имот да бъде отхвърлен като неоснователен, респективно делото да се върне на първоинстанционния съд за изясняване на спора от фактическа страна включително чрез провеждането на СТЕ. Иска се и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Н. М. Н., чрез процесуалния му представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Твърди, че възраженията на въззивника досежно наличието в имота на отходна шахта обслужваща сгради в процесния и в съседния имот са въведени за първи път едва с въззивната жалба, като в рамките на първоинстанционното производство тези факти не са доказани с допустими доказателствени средства. На това основание счита за преклудирана както възможността за въвеждане на нови твърдения, така и за ангажиране на доказателства едва във въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК. Счита, че делбата на процесния поземлен имот е допустима и правилно искът по чл.34 от ЗС е уважен само за него доколкото сградата и съоръженията не попадат в хипотезата на обща част съгласно ЗС и ЗУЕС. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Също претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

С определения от 07.03.2025г. и от 28.03.2025г. настоящият съдебен състав, след като е констатирал нередовности на исковата молба, е дал указания за отстраняването им. С молби от 26.03.2025г. и от 10.04.2025г. ищецът Н. Н. е уточнил, че желае в делбеното производство да вземат участие още съпругата му – П.М. Н.а, с която е придобил в режим на СИО ½ ид.част от процесния имот, както и наследниците на починалия след завеждане на иска съсобственик Х. Т. Х. – Т. Х. Т. и Р. Х. Ц., които са съсобственици заедно с А. Х. на другата ½ ид.част от имота.

В съдебно заседание въззивникът А. Х., чрез процесуалния си представител възразява срещу искането за конституиране в процеса на нови ответници. Въззиваемата страна Н. Н., чрез пълномощника си поддържа заявеното в уточнителните молби становище за необходимостта от конституиране на задължителни необходими другари на страните по делото, предвид на това, че поради неучастието им, делбата би била нищожна.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че същото е валидно, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата, но е процесуално недопустимо поради следното:

С предявения пред първоинстанционния съд иск по гр.д.№ 3525/2023г. по описа на ВРС, ищецът Н. М. Н. е поискал допускане и извършване на делба на съсобствен с ответника А. Х. Х. недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр. Варна, район Младост, местност „Пчелина“, урбанизирана територия, с площ 534 кв.м., стар номер 642, при граници имоти с 2 ид. ***, ид.***, ид.*** и ид.***.

Целта на делбеното производство е да се прекрати съсобствеността между съделителите по отношение на съсобствените им имоти, като с решението от първата фаза на делбата със силата на пресъдено нещо се установява правото на делба, страните по делбата, имотите подлежащи на делба и квотите на всеки съделител. При делбата всички съсобственици /съделители/ са задължителни необходими другари, поради което неучастието дори на един необходим другар води до недопустимост на решението, доколкото участието на всички е условие за допустимост на делбата.

Твърденията на ищеца, уточнени с молбите от 07.03.2025г. и от 28.03.2025г., са за възмездно придобиване от него по време на брака му с П.М. Н.а на ½ ид.част от имота по силата на издадено постановление за възлагане от 08.03.2018г. след проведена публична продан по изп.дело № 20117150400365 по описа на ЧСИ М.П.. По отношение на другата ½ ид.част от имота се посочва, че е съсобствена между А. Х. и наследниците на Х. Т. Х. /нейн починал съпруг/ – Т. Х. Т. и Р. Х. Ц..

Видно е от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че процесният имот е обособен като самостоятелен от друг по-голям имот /хавра с площ от 1050 кв.м. находяща се в гр.Варна, местност „Шашкъна“, представляваща имот с пл.№ 785 по КП на местността от 1968г./ по повод на извършвана делба и е възложен в дял на А. Х. Х. и съпругът й Х. Т. Х. с договор за доброволна делба от 1994г. /л.43 от делото на ВРС/.

В съдържанието на постановлението за възлагане от 08.03.2018г. издадено по изп.дело № 20117150400365 по описа на ЧСИ М.П. /л.3 от делото на ВРС/ е посочено, че на публична продан е била изнесена ½ ид.част от процесния имот с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна „собственост на А. Х. Х.“ и същата е придобита от ищеца Н. М. Н. в режим на СИО със съпругата му П. Н.а. Горното идва да покаже, че останалата ½ ид.част би следвало да е притежаваната в режим на СИО от съпругът на Х. – Х. Т. Х., а след смъртта му – съпритежавана от наследниците му - А. Х., Т. Т. и Р. Х..

При тези фактически твърдения на ищеца и с оглед наличните по делото доказателства, към настоящия момент се налага извод, че в производството по съдебната делба на съсобствения имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна освен настоящите страни следва да участват като задължителни необходими другари съпругата на ищеца – П.М. Н.а и наследниците на Х. Х. - А. Х., Т. Т. и Р. Х..

Съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо.

Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 от ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, 3 порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Поради това, когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.

След връщане на делото в първа инстанция, съдът следва да конституира съпругата на ищеца – П.М. Н.а, която има качеството задължителен необходим другар, както и да изясни обстоятелствата около другата ½ ид.част от имота /непритежавана от ищеца и съпругата му/ и при извод, че същата е принадлежала приживе на Х. Т. Х., да конституира като ответници в делбеното производство и наследниците му - Т. Х. Т. и Р. Х. Ц. /А. Х. вече участва в производството/. По отношение на новоконституираните ответници следва да бъде вписана исковата молба, а производството спрямо тях да започне с връчване на преписи от исковата и уточняващите я молби и предоставяне на срок за отговор по чл.131 от ГПК.

И двете страни във въззивното производство са направили искане за присъждане на разноски, но съдебният състав намира, че въпросът за отговорността за разноските следва да бъде разрешен с приключващия съдебен акт според изхода му, поради което с настоящия не присъжда такива.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3549/11.10.2024г. постановено по гр.д. № 3525/2023г. по описа на РС-Варна, на основание чл.270, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Варна за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5