Решение № 17090 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17090 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110148308 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ ФЕООД срещу „ФАД , с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 224,53евро , представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № *** за настъпило на 05.10.2022 г. в гр. Варна застрахователно събитие със застрахования при ответника лек автомобил марка „*** с рег. № *** , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 05.10.2022 г. е настъпило събитие със застрахования при ответника лек автомобил марка „*** с рег. № *** , при управление на който в гр. **** попаднал на неравност вследствие на разкопаване на пътното платно за прекарване на тръби, вследствие на което автомобилът се увредил. На 07.10.22г. бил уведомен застрахователя за настъпилото застрахователно събитие , като същият извършил оглед на автомобила , изготвил снимков материал и съставил оглед по щета №***, като в него описал увредените части: облицовка на предна броня , подкалник преден десен, вежда ПВЦ преден десен калник, подкалник преден ляв, спойлер предна броня и щит под предна броня. На 24.10.22г. ищецът получил съобщение, с което застрахователят му отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Счита отказът на застрахователя за неоснователен, както и че не са били налице предпоставки, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че на 24.07.23г. завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на пълното застрахователно обезщетение , във връзка с което било образувано гр.д.№67489/23г. по описа на СРС, 66 състав. С решение по посоченото дело ответното дружество било 1 осъдено да му заплати сума в размер на 100лева, частичен иск от 2330,60лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС“*** с рег. №*** от настъпило застрахователно събитие на 05.10.22г. в гр. Варна , представляващо покрит риск по застраховка „***, ведно със законна лихва от датата на исковата молба-24.07.23г. до изплащане на сумата. Поддържа, че след приспадане на заплатеното от ответника по посоченото съдебно решение, последният дължи да му заплати незаплатения остатък от 224,53евро /439,16лева/, който претендира в настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ангажира такъв, като признава спорните факти , пораждащи правото на ищеца и представя доказателства за извършено заплащане от 15.12.25г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ето защо за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на покрит риск, за който застрахователят отговаря, е настъпило застрахователно събитие; механизма на произшествието, причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилите по лекия автомобил материални щети, както и техния размер.

Ищецът следва да докаже, че е изпълнил предвидените в застрахователния договор и в общите условия, при които същият е сключен, задължения спрямо застрахователя за установяване на всички обстоятелства около настъпилото застрахователно събитие.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение № 16805/04.05.2026 г., са обявени за безспорни между страните по делото всички факти от фактическия състав, пораждащ вземането на ищеца спрямо ответника. От страна на ищеца се признава и извършеното заплащане от ответника на 15.12.25г., като доколкото плащането е осъществено след завеждане на исковата претенция, ищецът претендира и разноски по производството.

Предвид всичко изложено дотук и с оглед признанието на спорните факти между страните , съдът намира за доказани твърденията на ищеца за осъществило се застрахователно събитие, представляващо покрит 2 застрахователен риск, неговият механизъм и настъпилите в пряка причинноследствена връзка увреждания по процесния лек автомобил, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение на основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Не е спорен и размерът на дължимото обезщетение, доколкото същото е заплатено от ответника след завеждане на исковата молба в съда- в хода на производството по делото.

На осн. чл. 235, ал.3,ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право , какъвто факт в случая се явява осъщественото от ответника плащане след завеждане на исковата молба.

Ето защо предявената претенция следва да се отхвърли поради осъщественото в хода на делото заплащане от ищеца.

По разноските:

Доколкото ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото срещу него / като е извършил заплащане след завеждане на исковата молба в съда/ , същият дължи разноските на ищеца за производството в размер общо на 270,56евро , от които 245евро с ДДС – за заплатено адвокатско възнаграждение, и в размер на 25,56евро – за заплатена държавна такса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФЕООД с ЕИК *** срещу „ФАД с ЕИК *** иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 224,54 евро ., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № *** за настъпило на 05.10.2022 г. в гр. Варна застрахователно събитие със застрахования при ответника лек автомобил марка „***, с рег. № *** , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2025 г., до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН - погасен чрез заплащането му в хода на делото.

ОСЪЖДА „ФАД с ЕИК *** да заплати на „ФЕООД с ЕИК *** разноски по делото в размер общо на 270,56евро .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3