Решение № 3278 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3278 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110203621 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № ***, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 119 (сто и деветнадесет) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и несправедлив, а също и че е издаден при съществени нарушения на материалните и процесуалните нормативни изисквания. Посочва се, че наказващият орган не е имал процесуална възможност да издава Електронен фиш, тъй като според чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да се състави Акт. Заявява се, че редакцията на чл.189ж от ЗДвП към момента на установяване на нарушението /06.07.2021г./ не е предвиждала възможност да се издава Електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а единствено за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Във връзка с това жалбоподателят се позовава и на чл.3, ал.1 от ЗАНН. В жалбата се цитира и съдебна практика в подкрепа на изложената теза. Освен това се твърди, че не са били описани всички елементи от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му. Според жалбоподателя не било ясно и конкретно посочено мястото на извършване на нарушението и заради това било ограничено правото на защита на Дружеството – жалбоподател. Посочва се, че в списъка на 1 републиканските пътища, за които се събира ТОЛ такса, не се открива ТОЛ сегмент с наименование „път А-6 км 50+427“. Твърди се, че в Електронния фиш не е индивидуализиран ТОЛ сегмента, в който пътното превозно средство (ППС) е навлязло без да е заплатена дължимата пътна такса. В жалбата е записано също така, че доколкото в Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС каква е трябвало да бъде платената ТОЛ такса. Освен това в Електронния фиш не били въведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ сегментите, в които ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси. Според жалбоподателя посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Претендира се и за неяснота на предмета на доказване по обжалването – колко е следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ такса, за кои ТОЛ сегменти се твърди ППС да е навлязло, какво е било действително изминатото разстояние, какви са били техническите характеристики на пътя във въпросния участък – с оглед позоваването на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3 от ЗП, а от там към Раздел III, Глава II от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Освен това при описанието на нарушението в Електронния фиш било посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Поради това жалбоподателят приема, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, възпрепятстващи нарушителя да разбере в какво е обвинен и за какво точно деяние му се ангажира отговорността, което представлявало формално основание за отмяна на Електронния фиш. Като друго, самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, в жалбата се сочи и това, че е нарушен чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. В тази връзка се твърди, че наказващият орган е следвало да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал „***“ ЕООД за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране на данните на ППС. Твърди се, че наказващият орган не е изследвал този въпрос, поради което издаването на Електронен фиш се явява преждевременно действие. На следващо място в жалбата се сочи, че наложеното наказание не съответства на принципа за пропорционалност и надхвърля необходимото за постигане на целите на закона. В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г., на чл.12 от ЗАНН и чл.28 от ЗАНН. В края на жалбата се твърди, че Електронният фиш бил издаден при неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според жалбоподателя началото на производството по издаване на Електронен фиш се поставяло със заснемането на нарушението посредством електронната система, 2 което заменяло съставянето на Акт по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН и давало началото на административно – наказателното производство. Електронният фиш бил аналог на Наказателното постановление. Поради това се приема, че е от значение 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от СРС да отмени изцяло обжалвания Електронен фиш и да се присъдят на Дружеството – жалбоподател направените по делото разноски.

Първоначално по повод на тази жалба е било образувано НАХД № *** по описа на СРС, НО, ***. В хода на това производство е депозирана молба от „***“ ЕООД /чрез адв. С./, в която се посочва, че се поддържа жалбата и се допълва, че се претендира за маловажност на деянието с оглед на размера на незаплатената ТОЛ такса за конкретния сегмент. По отношение на представения по делото снимков материал се заявява, че същият не води до еднозначен и безспорен извод поради неяснотата на изображенията. Отново се преповтаря искането за отмяна на Електронния фиш и за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. С Решение от 23.09.2024г. СРС, НО, *** е отменил Електронен фиш № ***, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3 от ЗДвП на „***“ ЕООД е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за неизпълнено задължение към държавата по чл.102, ал.2 от ЗДвП и е оставено без уважение искането на Дружеството – жалбоподател за присъждане на разноски.

С Решение № *** – XXII касационен състав е отменено Решение № *** от 23.09.2024г. по НАХД № *** по описа на СРС, НО, *** и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Поради това на 12.03.2025г. е било образувано настоящото *** по описа на СРС, НО, ***.

По *** по описа на СРС, НО, *** е представено писмо с вх. № *** от 21.05.2025г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление (чрез гл. юрк. Г.), в което се посочва, че техническо устройство № 10181 не подлежи на периодичен контрол, тъй като то представлява стационарна контролна точка (СКТ) и по-точно : автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 (автомагистрала „Европа“), км. 50+427 метра, нарастващ километър, попадащо на територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от Електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез ЕССПТ, като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или 3 нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1 и чл.5 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в базата данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполагат със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служители от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление при АПИ отстранявали възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (скорост на движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление (приложено на лист 11-12 от *** по описа на СРС, НО, ***) се казва, че техническо средство № 10181 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. В писмото се посочва, че процесният пътен участък е бил изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране на нарушението. Цитира се чл.10, ал.3 от ЗП и се пояснява, че списъкът на пътищата, по които се събира ТОЛ такса е определен в Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса.