Решение № 3643 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3643 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100508879 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 24.04.2025г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 24.04.2025г., постановено по гр. дело № 57557/2024г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, са уважени предявените от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 412, ал. 3 от КЗ, като ответникът е осъден да заплати следните суми: сумата 10 лева - по предявения частичен иск, част от цялата претенция на стойност 7 158, 65 лева, от които сумата от 7 143, 65 лева обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски - застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за имуществени вреди, причинени на зърнокомбайн с рег.№ ****, от ПТП, настъпило на 31.08.2023г. в село Т.И., по вина на застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното дружество за ремарке с рег.№ ****, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 30.09.2024г. до плащането и сумата от 1, 08 лева обезщетение за забава върху главницата 10 лева за период 23.12.2023г. до 30.09.2024г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 412, ал. 3 от КЗ за 1 заплащане на разликата над сумата от 1, 08 лева до пълния предявен размер на претенцията от 1, 19 лева, както и за период 23.11.2023г.- 23.12.2023г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото не са ангажирани достатъчно доказателства за установяване в условията на пълно и главно доказване наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество за настъпилото ПТП и реализиране на вредоносния резултат от същото. Сочи, че доказателствената сила на представения двустранен констативен протокол е било оборена от показанията на разпитания по делото свидетел Г.Б., посочен като водач на увредения зърнокомбайн. Аргументира съображения, че показанията на свид. З.Б. не следва да се кредитират поради родствената му връзка с управителя на третото лице-помагач, както и предвид обстоятелството, че същите са непоследователни, неясни и вътрешно противоречиви. Освен това той не е очевидец на инцидента и изложеният от него механизъм се базира на предположения и догадки. Въззивникът излага, че в заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза е описан само един възможен механизъм на причиняване на увреждането, който обаче не кореспондира със събраните по делото доказателства и не може да бъде установен по реда на пълното и главно доказване. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Излага, че от показанията на разпитания по делото свидетел и заключението на автотехническата експертиза се установява по категоричен начин механизма на причиняване на вредите, включително и обстоятелството, че е налице денивелация на мястото на произшествието. Поддържа, че причина за 2 настъпване на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на застрахованото при ответното дружество превозно средство, който не е обезопасил ремаркето след откачането му от трактора. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност, съдът приема следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на 3 причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спор ни следните обстоятелства: на 31.08.2023г. паркираният в стопански двор в с. Тодор Икономов зърнокомбайн марка „New Holland“, с рег. № **** е бил увреден, като на последния са били нанесени имуществени вреди; между собственика на зърнокомбайн марка „New Holland“, с рег. № ****, е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието; между ответното дружество и собственика на трактор с рег.

№ ****, с ремарке с рег. № **** е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“; в изпълнение на задълженията си по договора, “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е заплатило на увреденото лице сумата от 5 390, 09 лева, представляваща изчислено по експертна оценка застрахователно обезщетение в размер на 7 143, 65 лева след приспадане на сумите по наличните дължими по полицата вноски в общ размер на 1 753, 56 лева; във връзка с образуваната при ищцовото дружество преписка по щета са сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното 4 произшествие и с това от чие противоправно поведение е настъпил вредоносният резултат.

В първоинстанционното производство е представен двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от З.Г.Б. – посочен като водач на превозно средство – ремарке с рег. № ****, и Г.З.Б., посочен като водач на превозно средство „New Holland“, с рег. № ****. В същия е отразено, че на 31.08.2023г., около 11, 30 часа е настъпило ПТП между посочените превозни средства, които били паркирани, както и видимите щети върху второто превозно средство – предна лява гума. Съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Същият съставлява частен документ, подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на протокола, той няма материална доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. В конкретния с л у ч а й двустранният констативен протокол не съдържа достатъчно информация по отношение на начина, по който е настъпило произшествието.

За установяване механизма на произшествието в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. Свидетелят Г.Б. – посочен като водач на превозно средство „New Holland“, с рег. № **** изяснява, че не е управлявал зърнокомбайна при настъпване на процесното произшествие, нито е присъствал на същото, поради което не може да даде сведения относно механизма на инцидента. Свидетелят З.Б. изяснява, че не е видял сблъсъка между двете превозни средства, но си спомня за инцидента.

Възприел е лично разположението и състоянието на трактора и зърнокомбайна след настъпване на удара. Сочи, че двете се намирали в паркирано състояние на асфалтово покритие. Ремаркето било откачено от трактора и паркирано до него, като според свидетеля по неясни причини – може би от вятъра и заради леката денивелация на мястото, е самопотеглило и неговият теглич се ударил в гумата на зърнокомбайна.

В производството пред СРС е назначена автотехническа експертиза за установяване механизма на произшествието и наличието на причинноследствена връзка между ПТП и причинените върху зърнокомбайна вреди. По 5 делото е депозирано писмено заключение, което е било изготвено преди разпит на свидетеля З.Б.. В същото вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка е невъзможно произшествието да е настъпило по описания в исковата молба начин, а именно – след откачане на прикаченото към трактора ремарке. След изслушване на събраните гласни доказателства, експертът е заявил в съдебно заседание, че не поддържа писменото заключение в частта относно механизма на произшествието. Уточнил е, че след откачането на ремаркето от трактора и паркирането му на площадката, е възможно ремаркето да самопотегли, но само при наличие на денивелация на терена /наклон/ от не по-малко от 3-4 градуса. Необходимо е още ремаркето да развие скорост от поне 4-5 км/ч, за да пробие гумата на зърнокомбайна при удара.

Настоящият съдебен състав счита, че вещото лице е дало принципен отговор на въпроса дали е възможно ремаркето да самопотегли и да удари другото превозно средство, в резултат на което да пробие гумата. В неговото заключение не се съдържа извод, относим към конкретното ПТП. И това е така, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно характеристиките на терена – конкретно дали същият има денивелация и с какви мащаби; не е ясно точното разположение на ремаркето преди да самопотегли и неговите габарити, с оглед изследване на възможността при движението си да развие достатъчна скорост, за да нанесе процесните щети.

Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3523e48-4a61-4553-9920-591daf9a2f8f