Решение № 1167 от 24.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. София, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000503419 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 265256 от 06.08.2021г., постановено по гр.д. № 12873 по описа за 2017г. Софийски градски съд, I ГО, 22 състав е осъдил Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ да заплати на ищците, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Е. С., настъпила на 09.10.2014г. по вина на П. С. П., служител на НКЖИ в размер на: за П. Н. С. лично и като законен представител на малолетната си дъщеря - А.-Е. С. Е. и на непълнолетния й син Н. С. Е. суми в размер на по 30 000лв. за всеки /или общо в размер на 90 000лв./ и на Е. С. И. и С. А. И. суми в размер на по 15 000лв. за всеки /или общо в размер на 30 000лв./, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на деянието - 09.10.2014г. до окончателното им заплащане. С решението Софийски градски съд, I ГО, 22 състав е осъдил, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 4800лв., както и разноски за в.л. в размер на 1588,92лв. С решението Софийски градски съд, I ГО, 22 състав е осъдил Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ да заплати, на основание чл.78, ал.1, вр. с чл.

38, ал.1, т.2 от ЗАдв., вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. М. Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3930лв. Решението е постановено с 1 участието на трето лице помагач на ответника П. С. П..

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, чрез пълномощника си, с релевирани възражения за неправилност и необоснованост. Поддържа се твърдение, че привличането на дружеството в качеството му на ответник е неправилно. Сочи се, че видно от доказателствата по делото, отговорност за случая имат водача на МПС и П. С. П. - дежурен ръководител движение на процесната дата. Излага се становище, че в случая П. С. П. следва да носи лична, имуществена отговорност за причинените в резултат на деянието вреди, поради което гражданският иск е следвало да бъде предявен срещу служителя лично. Релевира се оплакване, че от събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че водачът на процесния лек автомобил не е спазил изискванията за безопасност на движението и задълженията си, съгласно ЗДвП, поради което се прави извод, че дружеството не може да отговаря за неговото противоправно поведение.

Поддържа се твърдение, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил искането на дружеството за привличане на ЗАД „Алианц България“ като трето лице, при когото е била застрахована „Гражданската отговорност“ на водача, в чийто лек автомобил се е возил наследодателят на ищците. Излага се становище, че в случай, че застрахователното дружество е било привлечено като трето лицепомагач, то и при доказано противоправно поведение на водача на МПС и при евентуално осъждане на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, последното ще може да предяви претенциите спрямо ЗАД „Алианц България“ като трето лице – помагач. Прави се искане във въззивното производство да бъде конституирано застрахователното дружество. Сочи се, че претенциите на ищците за неимуществени вреди са прекомерно завишени. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение. Предявява се претенция за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищците в първоинстанционното производство – П. Н. С., А.-Е. С. Е., Н. С. Е., Е. С. И. и С. А. И., чрез процесуалния им представител. В отговора се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивникът, чрез пълномощника си, изразява становище, с което поддържа въззивната жалба и претендира присъждане на разноски. Ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата и поддържат отговора.

Третото лице –помагач на ответника, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена.

Софийски апелативен съд, в настоящия състав, като прецени събраните 2 по делото доказателства, както и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 и 3 от ГПК намира за установено следното:

Предявени са при условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, същото е и правилно.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: деяние /действие или бездействие/; противоправност на поведението /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; вина; вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения/; причинна връзка между вредите и противоправното поведение на непосредствения изпълнител; виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Субективният елемент от състава - вината, се презюмира, съгласно чл. 45, ал.

2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.

Следва да се посочи, че е без значение кой конкретно е причинил вредите.

Достатъчно е доказването, че вредите са по причина на възложена от дружеството работа. В същия смисъл са и указания в т. 7 от ППлВС № 7/30.12.1959 г., които имат задължително действие за съдилищата (аналогия с чл. 130 ЗСВ).

Не се спори, а и това се установява от приложените и приети пред първата инстанция писмени доказателства – трудов договор и допълнително споразумение към същия №2499/14.07.2014г., че ответникът е работодател на П. С. П., който е изпълнявал длъжността - ръководител движение „първо лице“ на ж.п. гара „Волуяк“. Следователно е доказано правоотношение по възлагане на работа от страна на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“.

От приложената и приета пред първата инстанция присъда №121 от 15.05.2018г., постановена от СГС, НО, 3 състав, по НОХД № 3501/2016г., влязла в сила на 01.08.2019г., се установява, че П. С. П. е признат за виновен в това, че на 09.10.2014г. около 14.00ч. в качеството му на работник по транспорта - ръководител движение първо лице на жп гара „Волуяк“ с правоспособност, професионална квалификация и свидетелство за заеманата длъжност съгласно допълнително споразумение към трудов договор №2499/14.07.2014г., според който „Управление на движение на влаковете и гаровата дейност“ към „Национална компания железопътна инфраструктура“ 3 като работодател му възложил да изпълнява длъжността „ръководител движение I A в жп гара „Волуяк“ I A към РЦ Волуяк при УДВГ - София към Дирекция превоз към НКЖИ с място на работа жп гара „Волуяк“, като допълнителното споразумение му е връчено на 16.07.2014г. със задължение и основно предназначение съгласно длъжностната характеристика да осигурява безопасно движение на влаковете и извършване на маневра при стриктно спазване на нормативните документи, регламентиращи работата в ЖП транспорта, като в тази връзка следвало да разпорежда на прелезопазачи и да контролира изпълнението на дадените от него разпореждания във връзка с преминаването на подвижните железопътни състави през ЖП прелезите, нарушил правилата за експлоатация на съоръженията, а именно електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на жп прелез „Обеля“, визирани във вътрешните правила, издадени на основание чл.115д ал.2 от Закона за железопътния транспорт и движение на влаковете и маневрената работа, както следва: чл. 99, ал.1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт /ПДВМРЖТ/; чл. 101 /ПДВМРЖТ/; чл. 347, ал.1 /ПДВМРЖТ/, като му е наложено наказание лишаване от свобода от 3 години и 6 месеца, за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр.чл. 342, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Съгласно чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно и виновно деяние от служител на ответника при изпълнение на възложена му от ответното дружество работа. В причинна връзка с виновното поведение на лицето П. С. П. е настъпилата смърт на С. Е. С..

От горното следва, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на служител на ответника.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е материалноправно легитимиран, тъй като исковете следвало да бъдат насочени против П.

С. П., който носел лична отговорност за вредите. Право на ищеца е да избере своя ответник - прекият извършител или възложителят му. В настоящия случай, ищците са избрали да предявят своите искове против възложителя на прекия причинител на вредата. В чл. 49 ЗЗД е уредена отговорността на ответното дружество като възложител на работата на прекия причинител П.П. за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Тази отговорност на ответното дружество е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Именно поради това и дружеството, което е възложило работата, във връзка с която са причинени вредите, не може да прави възражения, че не е виновно в подбора на лицето, и да се позовава на други лични основания за 4 освобождаването му от отговорност. Дружеството би отговаряло за действията, респ. бездействията на свои служители, дори и когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Поради изложените съображения ответното дружество е пасивно материално-правно легитимирано да отговаря по предявените искове.

Предвид наличието на влязла в сила присъда, която, съгласно чл. 300 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо относно противоправността на деянието и вината на извършителя – П.П., то е безпредметно въззивният съд да обсъжда допуснатата пред първата инстанция Комплексна съдебнотехническа и железопътна експертиза. На следващо място, обстоятелството дали водачът, управлявал МПС, в което е пътувал наследодателят на ищците, е нарушил правилата за движение по пътищата, също е без значение за настоящия спор, който има за предмет предявен иск с правно основание чл.

49 ЗЗД. В този смисъл е несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че носи отговорност за противоправното поведение на водача на МПС.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че СГС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил искането за конституиране в качеството на трето лице - помагач в процеса на ЗД „Алианц България“ АД. На първо място, определението, с което не се допуска трето лице-помагач, подлежи на обжалване с частна жалба, на основание чл. 220 ГПК. В настоящия случай, ответникът не е упражнил предоставеното му от закона процесуално право да обжалва определението, с което съдът е отказал да допусне трето лице-помагач. Следва да се посочи, че правото да се иска привличане на трето лице е ограничено с преклузивни срокове, съгласно чл. 219 ГПК. Ответникът може да привлече трето лице с отговора на исковата молба. Следователно недопустимо е искането на жалбоподателя да бъде привлечено като трето лице ЗД „Алианц България“ АД пред въззивната инстанция. Независимо от изложеното, искането е неоснователно, тъй като дори и да бъде осъдено ответното дружество Държавно предприятие