Решение № 14 от 22.01.2020, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№14 гр. Ботевград, 22.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 63 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от „*****ЕАД срещу И.П.Г. и П.В.Г.

(солидарни длъжници) са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на И.П.Г. и П.В.Г., че същите дължат на „*****ЕАД следните суми: 2866,63 лв. – главница, представляаща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *****36 (втори подпокривен етаж), аб. № 386788 за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. по Фактура № **********/31.07.2016 г. и Фактура № **********/31.07.2017 г.; 400,06 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 08.08.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че за процесните суми е издадена Заповед № 5492/09.10.2018 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 1879/2018 г. по описа на БРС. Касаело се за консумирана ТЕ за топлоснабден имот – находящ се в гр. София, *****36 (втори подпокривен етаж), аб. № 386788. Ответниците били клиенти на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като собственият им имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ задълженията за текущия месец се заплащали най – късно до края на следващия месец. След тази дата клиентът изпадал в забава и му се начислявала законна лихва за забава, съгл. ОУ. За сградата – ЕС, в която се намирал процесният имот, имало сключен договор за извършване на дялово разпределение на ТЕ с „***** ООД. Сумите за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на „*****ЕАД процесните суми. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.

Ответниците са получили препис от исковата молба, като в законоустановения срок са депозирали отговор. Намират исковата молба за нередовна, а исковете за недопустими. Твърдят и неоснователност на претенциите.

Ответниците считат, че вземанията не са индивидуализирани, в т. ч. по месеци.

Вземат становище по представените писмени доказателства, твърдят, че ги оспорват на основание чл. 193 ГПК, като същевременно излагат съображения относно доказателствената им стойност. Правят възражение за изтекла погасителна давност. В заключение намират исковете за недоказани и молят за тяхното отхвърляне. Претендират и разноски.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От НА за покупко – продажба на недвижим имот №

121/22.12.2006 г., т. I, рег. № 2098, д. № 108/2006 г. на нотариус Светлана Клинкова, рег. № 526 по РНК, район на действие СРС, се установява, че отв. П.В.Г. е собственик на процесния недвижим имот, а именно ателие 36 (втори подпокривен етаж), находящо се в гр. София, *****

С НА от 31.07.2008 г. по описа на нотариус *****, рег.

№ 075 по РНК, с район на действие СРС, двамата ответници И.П.Г. и П.В.Г. са учредили в полза на кредитирала ги банка договорна ипотека върху свои недвижими имоти, придобити по време на брака им в режим на семейна имуществена общност.

Сред ипотекираните имоти фигурира и процесният.

Съдът не коментира представеното Искане за вписване на възбрана (л. 19 от делото), тъй като същото е неотносимо към предмета на доказване.

Видно от Заявление – декларация вх. № 2144/11.09.2008 г. ответникът е поискал от ищцовото дружество за процесния имот да бъде открита партида.

Съгласно сключения Договор от 02.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, ищецът „*****ЕАД е възложил на третото лице – помагач *****ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост, при спазване на изискванията на Общите условия, одобрени от ДКЕВР.

От Протокол от 10.08.2005 г. на общото събрание на етажните собственици на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

„Тулча“ № 37, ведно със списък на присъствалите етажни собственици и декларация за верността на подписите, се установява, че етажните собственици са взели решение за сключване на договор с третото лице *****ООД – помагач на ищеца. В решението на общото събрание е очертан и предметът на бъдещия договор с *****ООД, а именно доставка и монтаж на индивидуални топломери и радиаторни вентили и индивидуално разпределение на топлинната енергия.

Етажните собственици на процесната сграда чрез упълномощени лица са сключили Договор от 07.11.2005 г. с *****ООД, съгласно който дружеството се задължава срещу заплащане да извършва поапартаментно измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, съгласно утвърдената методика на дружеството.

Според Справка - разпечатка от 08.08.2018 г. за абонат

№ 386788 за периода от м. 07.2015 г. до м. 04. 2017 г., задължението на ответниците за главница възлиза на 2866,63 лв., а за лихва – на 400,06 лв.

Съгласно Съобщение към Фактура № **********/31.07.2016 г., окончателното задължение за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е 1331,55 лв. Съгласно Съобщение към Фактура № **********/31.07.2017 г., окончателното задължение за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е 1469,59 лв.

Според заключението на съдебно – техническата експертиза отчитането по общия топломер на сградата за процесния период е извършено коректно съгласно действащата нормативна уредба. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал предвидените периодични проверки на всеки две години. Конкретно за процесния топлоснабден имот индивидуалното разпределение по топломер и водомер за топла вода също е извършено правилно и в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването по прогнозни изчисления. Досежно двете издадени изравнителни сметки (след уточнението на вещото лице в съдебно заседание) се сочи, че за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. прогнозната фактурирана стойност на ТЕ е 1269,83 лв., а действително изразходваната ТЕ е 1331,55 лв., като резултатът от изравняването е задължение на абоната за доплащане в размер на 61,77 лв. За отчетния период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. „*****ЕАД изразходваната ТЕ е 1469,59 лв., като резултатът от изравняването е право на абоната за възстановяване на сумата от 90,95 лв. Общо дължимата сума за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. възлиза на 2837,49 лв., в т. ч. суми за отопление на имота, за битово горещо водоснабдяване и за дялово разпределение. Според експертните изводи сумите за ТЕ в процесния имот са начислени при спазване изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът „*****ЕАД е отчислявал за своя сметка технологичните разходи в абонатната станция.

Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза за процесния период има едно извършено плащане в размер на 152,70 лв., с което има частично погасяване на мораторната лихва. Изравнителните сметки не касаят дължими суми извън процесния период. Дължими остават сумите 2830,33 лв. – главница и 398,32 лв. – мораторна лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Ответниците по делото са титуляри на правото на собственост по отношение на процесния имот. Същият е закупен от ответника П.В.Г., който е вписан като купувач в титула за собственост. Имотът обаче е придобит по време на брака на ответниците П.В.Г. и И.П.Г., което се установява от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Нотариусът, изповядал сделката, след като е извършил задължителната проверка на собствеността, изрично е вписал, че имотът е съсобствен на страните, тъй като е придобит в режим на семейна имуществена общност. Отделно от това, ответниците не оспорват факта, че са собственици на топлоснабдения имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.

Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, а и се установява от събраните по делото доказателства. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр.

54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).

Поради изложеното ответниците се явяват потребители на топлинна енергия, която закупуват от „*****ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, и отговарят за задълженията за доставената до имота топлоенергия.

Дължимите суми за топлинна енергия следва да се изчисляват на база реално доставената и потребена енергия. Установяването на количеството, стойността и цената на доставената топлинна енергия, проверката на правилното ѝ отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, предполагат специални знания в областта на топлотехниката и счетоводството. За разлика от съдебно-счетоводната експертиза, която базира заключението си основано на счетоводните записвания на ищеца, съдебно-техническата експертиза се опира на данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота. Ето защо основателността на предявените искове следва да бъде преценявана преимуществено въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.