Решение № 728 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20241100902479 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ от „Стройкомплект“ ЕООД (н) срещу Национална агенция за приходите (НАП) за установяване несъществуването на публично задължение на ищеца в размер на 63396.04 лева, представляващо вземане за лихви до 21.06.2024г. върху главница – публично задължение, което вземане за лихви е било предявено с молба на НАП вх.№ 77292/08.07.2024г. в производство по несъстоятелност по т.д.№ 2321/2023г. на СГС, ТО, VI-18 състав, и включено от синдика в списъка на приетите вземания, обявен по партида на дружеството в ТР на 22.08.2024г., което съдът по несъстоятелността е приел, че е дължимо в производство по чл.692 ТЗ, образувано по възражение на несъстоятелния търговец по реда на чл.690 ТЗ. Останалите предявени от НАП вземания, включени в списъка на приетите вземания, не са предмет на иска (така с оглед заявения петитум).

Ищецът твърди, че с Решение от 21.06.2024г. по т.д.№ 2321/2023г. на СГС, ТО,VI-11 състав, по отношение на „Стройкомплект“ ЕООД е било открито производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик. Посочва, че в срока по чл.685 НАП е предявил в производството вземания за суми, установени с РА № П-22221016138683-003-001/10.08.2016г., както следва: 1) лихва в размер на 63396.04 лева до 21.06.2024г., и 2) главница в размер на 1244.15 лева, ведно с лихва за забава в размер на 677.78 лева до 21.06.2024г. и 2.85 лева лихва за забава за периода 22.06.2024г. – 27.06.2024г. Посочва, че същите били включени от синдика в списък на приетите вземания, обявен по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 22.08.2024г., 1 като в срока по чл.690 ТЗ и на 28.08.2024г. ищецът е депозирал възражение, разгледано и оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение по чл.692 ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ на 29.11.2024г. Поддържа, че тези вземания са недължими с доводи, че: 1.) Не е посочен от НАП правилният номер на издадения след извършената проверка ревизионен акт, който твърди, че е от 12.07.2016г., а не от 10.08.2016г., и 2.) предявеното вземане за лихва от 63396.04 лева, изчислена към датата на решението на съда по несъстоятелността – 21.06.2024г., е погасено поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК.

Ответникът счита исковата претенция за неоснователна, като поддържа, че така приетите вземания не се явяват погасени по давност по съображения, че: 1.) издаването на ревизионен акт прекъсва давността – чл.172, ал.2 ДОПК, поради което с издаването на РА на 10.08.2016г. за задължения на „Стройкомплект“ ЕООД, който акт е стабилизиран, е започнала да тече нова давност; 2.) давностният срок е спрял да тече с налагането на обезпечителни мерки от публичен изпълнител, осъществено с постановление от 16.11.2016г., въз основа на което са били възбранени с вписване от 18.11.2016г. имотите на търговеца – чл.172, ал.1, т.5 ДОПК; 3.) давността е била прекъсната с предприетите в хода на принудителното изпълнение действия на публичен изпълнител, а именно – насрочване и извършване на опис на имущество на търговеца на 19.09.2023г.; 4.) погасителната давност е започнала да тече от установяване на задълженията с РА, което е станало на 10.08.2016г.

Конституираният по реда на чл.694, ал.4 ТЗ синдик на „Стройкомрплект“ ЕООД (н) Б. А. М. не е депозирал становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

По допустимостта на исковете:

Съгласно чл.694, ал.1, т.1 ТЗ несъстоятелният търговец може да предяви иск за установяване несъществуване на прието вземане на кредитор, ако е направил възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, но съдът по несъстоятелността е оставил същото без уважение.

Наличието на тези предпоставки за допустимост на исковата претенция се преценяват от съда, пред който делото е на разглеждане, на самостоятелно основание.

По делото са приложени доказателства и от справка по партидата на дружеството в несъстоятелност в търговския регистър се установява, че списъкът по чл.685, ал.1 ТЗ, в който като прието е вписано публично задължение на „Стройкомплект“ ЕООД към НАП в размер на 63396.04 лева – лихва, натрупана към датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ – 21.06.2024г., е бил обявен по партидата на търговеца на 22.08.2024г., от когато е започнал да тече седемдневния срок по чл.690, ал.1 ТЗ за подаване на възражения. На 28.08.2024г. „Стройкомплект“ ЕООД е 2 депозирал възражение срещу включването на това вземане в списъка по чл.685, ал.1 ТЗ, като е изложил доводи, че осребряването на имуществото на дружество в несъстоятелност няма за цел да покрива задължения с обезщетителен характер, каквито са лихвите. С определение от 28.11.2024г. съдът по несъстоятелността е приел възражението за неоснователно. Същото е обявено в търговския регистър на 29.11.2024г., от когато тече 14-дневният срок по чл.694, ал.6 ТЗ за предявяване на отрицателен установителен иск за тях. Този срок изтича на 13.12.2024г., в който ден е постъпила исковата молба от „Стройкомплект“ ЕООД.

С оглед така установените факти, предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим, като заявен от легитимирано лице и при спазване на преклузивния срок за това, поради което подлежи на разглеждане.

По основателността на исковете

Оспореното вземане на НАП, съгласно молбата за предявяване на вземания пред съда по несъстоятелността от 08.07.2024г. и списъка по чл.685 ТЗ от 22.08.2024г., са публични задължения на „Стройкомплект“ ЕООД – лихви върху непогасени срочно данъци и осигурителни вноски (така чл.162, ал.2, т.9 вр.т.1 от ДОПК), от които 61611.37 лева – лихва за забава по РА от 12.07.2016г., поправен с РА от 10.08.2016г., и 1784.67 лева – лихви по неплатени срочно осигурителни вноски и данък по ЗКПО (останалите вземания за главница в размер на 1244.15 лева и лихва върху тази сума в размер на 674.93 лева до 21.06.2024г., съответно лихва за периода 22.06.2024г. – 27.06.2024г. от 2.85 лева, не са предмет на иска). Общият размер на оспорените вземания е 63396.04 лева и е за лихви за забава на просрочени публични задължения, чиито главници са погасени в хода на протеклото принудително изпълнение от публичен изпълнител, предвид правилото на чл.169, ал.1 ДОПК, че със събраните средства от осребреното на длъжника имущество се погасяват публичните вземания в реда главница, лихви, разноски.

Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания, каквито съгласно чл.162 ДОПК са вземанията за данък и осигурителни вноски, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.

Правило е също, че данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им по закон, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече 3 възникналото по силата на закона данъчно задължение (Решение № 1513 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2919/2014 г.).

Относимо към конкретния казус е и правилото по чл.171, ал.2, т.2 от ДОПК, че за вземането, предявено в производство по несъстоятелност, давността спира да тече, поради което след предявяването на това вземане по реда на чл.685 ТЗ абсолютна давност не може да изтече.

В настоящия случай, задълженията за главници, лихвите по които се оспорват, са възникнали за периода м.03.-м.05.2010г., м.05-м.06.2012г., м.10.2012г., м.03м.06.2013г., м.08.2013г. –м.09.2013г., м.11.-12.2013г., м.01-м.08.2014г. и м.10.2014г. – така Таблица № 1 от заключението на вещото лице, л.159 и сл. от делото). Видно от експертизата главниците и частично натрупаната лихва за забава са били погасени въз основа на 12 броя разпореждания на публичен изпълнител за разпределение на постъпили суми по образуваното за събиране на дълга изпълнително дело № 160157713/2016г. на ТД на НАП София-град и съобразно изискванията на чл.169, ал.1 ДОПК. Непогасени са останали задължения за лихви за забава в размер на 61611.37 лева (по експертиза закръглени на 61611.30 лева) по РА № Р-22002215009997-091001/12.07.2016г., поправен с РА № П-22221016138683-003-001/10.08.2016г., както и лихви в размер на 1784.67 лева по неплатени в срок данъци и осигурителни вноски – така и в молбата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на „Стройкомплект“ ЕООД (л.32 и сл. от делото).

По отношение на лихвите за забава в размер на 1784.67 лева:

Същите са сбор от закъснителни лихви върху неплатени в срок публични задължения за данъци по ЗКПО и осигурителни вноски. Вземанията за главници са възникнали в периода 2020г. – 2023г., като най-старото задължение е по декларация образец 6 за м.10.2020г., което означава, че по правилото на чл.171, ал.1, респ. ал.2, никаква част от тези вземания не са били погасени по давност към датата на подаване на молбата, с която НАП е предявило вземанията си - 08.07.2024г. Ето защо по отношение на тази сума искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, като съдът дължи произнасяне в този смисъл, въпреки че самият ищец в хода по същество и с писмените си бележки също счита, че за тези вземания погасителна давност не е изтекла, но няма десезиране на съда за тях.

По отношение на лихвите за забава в размер на 61611.37 лева:

Тази лихва е начислена за забавено плащане на дължими публични задължения за ДДС – така в счетоводната експертиза. Видно от заключението на вещото лице – Таблица № 1, данъчните периоди, за които се отнася задължението е за м.03.4 м.05.2010г., м.05-м.06.2012г., м.10.2012г., м.03-м.06.2013г., м.08.2013г. –м.09.2013г., м.11.-12.2013г., м.01-м.08.2014г. и м.10.2014г.

Съгласно чл.171, ал.3 ДОПК лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал.1 и ал.2, независимо от начина на погасяване на главницата, т.е. абсолютната давност е относима и се брои за закъснителните лихви така, както за главното вземане. В случая давността по чл.171, ал.1 ДОПК не се коментира, тъй като между страните не е спорно и се установява, че същата е била прекъсната с издаването на ревизионния акт по силата на чл.172, ал.2 ДОПК, съответно е била спирана с образуваното дело при публичен изпълнител през 2016г., т.е. позоваване на л.171, ал.1 ДОПК не се прави от ищеца.

Вземанията за лихви върху главниците за неплатен данък за периода м.03.м.05.2010г. са били отписани от НАП като погасени по давност на 17.01.2024г. – стр.4 от заключението и те не намират отражение в молбата за предявяване на вземанията, която е последваща.

Вземанията за м.05-м.06.2012г., м.10.2012г., м.03-м.06.2013г., м.08.2013г. – м.09.2013г., м.11.-12.2013г., се явяват погасени с изтичане на абсолютната десетгодишна давност . Това е така, тъй като изискуемостта има е настъпила на 01.01.2023г., съответно на 01.01.2024г., което е преди предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на „Стройкомплект“ ЕООД. Същите възлизат на обща стойност 13693.31 лева или 7001.28 евро при превалутиране по ЗВЕРБ. По отношение на тях искът се явява основателен и доказан.

Вземанията за 2014г. не се явяват погасени с давността по чл.171, ал.2 ДОПК, тъй като десетгодишният давностен срок започва да тече на 01.01.2015г. и към 08.07.2024г. не е изтекъл. Не е изтекла и давността по чл.171, ал.1 ДОПК с оглед прекъсването и спиране на давностния срок с РА, съответно с предприетото принудително изпълнение. За тези вземания в общ размер от 47917.99 лева искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. При прилагане на ЗВЕРБ сумата възлиза на 24500.08 евро. Изводът произтича от разбирането, че уредената в чл.171, ал.2 ДОПК давност представлява по същество отричане правото на кредитора да търси принудително изпълнение след изтичане на посочения срок, който е абсолютен, тъй като не се влияе от спирането и прекъсването на давността. В този смисъл, доводите на ищеца, че с издаването на РА срокът е бил прекъснат и е започнала да тече нова десетгодишна абсолютна давност, съответно, че с извършването на изпълнителни действия за събиране на публичното вземане –налагане на възбрана през 2018г. от публичен изпълнител не следва да се включва при изчисляване на срока, не се споделят от съда. Текстовата редакция на закона е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване. Същата предвижда, че с изтичането на 10 години, считано от първи януари на годината следваща тази, за която публичното вземане е било изискуемо, вземането 5 се погасява по давност и не подлежи на принудително събиране, „независимо от спирането или прекъсването на давността“, а в практиката си ВАС нееднократно е посочвал, че ако тази давност изтече дори в срока на съдебно производство,същата се зачита (произнасянията на административните съдилища е с оглед реда за оспорване на РА, а именно по АПК). Следва да се отбележи и че ревизионният акт няма конститутивно действие, а само установително такова. С него се установява неплатено публично задължение, което обаче е възникнало по силата на закона – ЗКПО, ЗДДС или КСО, като установяването му с РА не променя датата на изискуемостта му, която се определя от закона. Ето защо, доводите на ответника НАП, че давността по чл.171, ал.2 ДОПК следва да се брои от 2017г., тъй като самият установителен акт е от 2016г., не намират опора в закона. Това е така дори в случаите, когато ползван данъчен кредит по ЗДДС не се признава като резултат от извършена ревизия, тъй като, макар посочени в РА, ДДС е възникнало и изискуемостта е настъпила според нормите на ЗДДС за съответния данъчен период и задължението не възниква от ревизионния акт.