Определение № 13002 от 25.09.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13002 гр. Варна, 25.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20213110109545 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 72063/20.08.2025 г., подадена от съделителя К. Т. П., уточнена с молба с вх. № 73348/26.08.2025 г., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2818/23.07.2025 г. в частта за разноските.

Сочи се от молителя, че съдът неправилно е изчислил дължимата по делото държавна такса. В тази връзка изтъква, че при определяне на последната приложение следва да намерят правилата на чл. 69, ал. ал. ч, т. 2 и чл. 71, ал. 2 от ГПК, като меродавна за установяване цената на иска се явява данъчната оценка на делбения имот, а не пазарната му стойност. Предвид посоченото и съобразно представената данъчна оценка на недвижимото имущество /39 809,30 лв./, страната счита, че дължимата от съделителите, съразмерно на дела на всеки от тях в производството държавна такса, е в размер на 373,21 лв. за молителя и 24,88 лв. за другата страна. Моли се за изменение на постановеното по делото съдебно решение, като определената такса бъде редуцираната в посочения смисъл.

От страна на съделителя Л. Т. П. не е постъпил отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Така депозираната молба настоящият съдебен състав намира за процесуално допустима, с оглед обстоятелството, че е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения, в чл. 248, ал. 1 ГПК, срок.

При съблюдаване на относимите правни норми съдът намира, че отправеното искане, по реда на чл. 248 ГПК, се явява неоснователно по следните съображения:

С Решение № 2818/23.07.2025 г. по гр. д. 9545/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна, постановено във втората фаза на делбеното производство, на основание чл. 348 от ГПК, е изнесен на публична продан процесният недвижим имот, а именно: апартамент № 32 с адрес община 1

Варна, +++, със застроена площ от 64,76 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение с полезна площ 3,60 кв.м., ведно с 1.0114 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, с пазарна стойност 152 200 лева, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти - 1/16 ид. ч. за Л. Т. П. и 15/16 ид. ч. за К. Т. П..

На основание чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите са осъдени да заплатят държавна такса в полза на съда в размер на 4 % от стойността на дяловете на всеки от тях, или 380,48 лв. за Л. Т. П. и 5 707,52 лв. за К. Т. П..

На основание чл. 355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове, каквито в настоящата хипотеза не са налице, разноските се определят по чл. 78 и 78а от същата норма. Съгласно чл. 8 от ТДТГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял.

Изложеното навежда до извод, че от значение при определяне размера на дължимата в производството по делба държавна такса, се явява пазарната стойност на процесното имущество, установена с приетата по делото експертиза, а не данъчната му оценка. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че целта на делбения процес е ликвидиране на съсобствеността, съществуваща между две или повече лица, а не самостоятелното установяване правото на собственост или други вещни права, поради което при определяне дължимата по делото държавна такса приложение не намират правилата на чл.

69, ал. ал. ч, т. 2 и чл. 71, ал. 2 от ГПК, както се твърди от молителя. Съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен интерес.

Стойността на имуществото обаче, противно на общите правила, залегнали в процесуалния закон, се определя от съда при извършване на делбата /втора фаза на производството/ въз основа на приетата по делото експертна оценка, която от своя страна служи и при изчисляване стойността на дяловете на всеки съделител.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от съделителя К. П. следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 72063/20.08.2025 г., подадена от съделителя К. Т. П., уточнена с молба с вх. № 73348/26.08.2025 г., с която е направено искане за изменение в частта за разноските на Решение № 2

2818/23.07.2025 г., постановено по гр. д. № 9545/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, X състав, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3