Решение № 450 от 01.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Русе, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520200630 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. Х. Е. против Наказателно постановление № 380008484 от 04.07.2024 г., издадено от Началник на Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото е издадено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Е., редовно призован, се явява лично и заедно с адвокат Р. С. от Адвокатска колегия-Русе, последната действаща в качеството на упълномощен процесуален представител.

В хода на пледоарията си адв. С. поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от доверителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят Е. се възползва от правото му уредено в чл. 55, ал. 1 от НПК, 1 приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, като дава подробни обяснения.

Упражнявайки правото си на лична защита, жалбоподателят Б. се солидаризира със становището на процесуалния си представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното наказателно постановление на 07.04.2025 г., а жалбата е подадена на 11.04.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 13.06.2024 г. свидетелят Л. Е. П. - полицейски служител при Регионална дирекция „Гранична полиция“, осъществявал служебните си задължения по граничен контрол в района на ГКПП „Дунав мост“ - изход Република България.

В тази връзка около 14:15 часа спрял за проверка съчленено ППС, състоящо се от МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Комби“, с регистрационен номер РР 1535 ВР, категория М1, с прикачено към него ремарке с регистрационен номер РР 2265 ЕА, категория О2, двете собственост на Н. Е.. При извършената проверка била установена самоличността на водача – Н. Е. и на намиращите се в МПС-то 7 лица. В изпълнение на задълженията си свидетелят Велков провел беседа с водача и пътниците, като писмени обяснения били снети единствено от пътника Е. Р. Е., в които той посочил, че за уговорения превоз по направление Република България – Република Австрия всеки един от пътниците следвало да заплати на водача сума в размер на 2530 евро при пристигане до крайната точка.

Съобразявайки така дадените обяснения, както и обстоятелството, че жалбоподателят Е. не представил копие на лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници, свидетелят П. потърсил съдействие от служителите от Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Русе.

На същата дата, след като се запознал с представените му обяснения и след като Е. Е. потвърдил истиността им, както и след извършена справка в информационните 2 масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна админстрация“, в хода на която се установило, че жалбоподателят Е. не разполага с лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници, В. С. Д. – главен инспектор в Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Русе, приел, че с поведението си последният е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като в тази насока съставил АУАН № 334393/13.06.2024 г. АУАН-ът бил връчен на жалбоподателя Е., който го подписал отбелязвайки в полето за възражения следното: „Не съм съгласен“.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН последният не се възползвал от предоставената му от закона възможност и не представил допълнителни възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник на Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за нарушението на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на жалбоподателя Е. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 334393/13.06.2024 г., Наказателно постановление № 38-0008484 от 04.07.2024 г., снети обяснения в хода на административнонаказателната преписка от Е. Р. Е., копие на свидетелство за управление, копие на свидетелство за регистрация на ППС, справка от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, както и гласни доказателства - показанията на свидетелите В. С. Д. и Л. Е. П., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие и обясненията на жалбоподателя Н. Е..

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост. Приобщените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от 3 жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателни постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. В процесния случай актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 3 от ЗАвПр – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“-Русе, а наказателното постановление е издадено компетентен АНО – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Русе, оправомощен със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г., издадена на основание чл. 92, ал.

2 от ЗАвПр.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигуР. възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, съответно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно 4 постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че Н. Е. не е осъществил състава на нарушението на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози, и документи, които се изискват от този закон.

Тоест, за да е налице нарушение на горепосочената разпоредба следва в условията на кумулативност да са налице две предпоставки: 1.) осъществен превоз на пътници (или товари) и 2.) лицето, което осъществява превоза, да не разполага с някои от горепосочените документи.

Съгласно легалните дефиниции, уредени в ДР на ЗАвПр, „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство /§1, т. 1 от ДР на ЗАвПр/; „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага /§1, т. 2 от ДР на ЗАвПр/; „икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми /§1, т. 56 от ДР на ЗАвПр/, и „международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница /§1, т. 14 от ДР на ЗАвПр/.

Следва да се отбележи и че заплащането на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при така нареченото споделено пътуване, не представлява икономическа облага по смисъла на §1, т. 56 от ДР на ЗАвПр, доколкото тези разходи съставляват само един от компонентите, формиращи цената на услугата по превоз. В този смисъл е и константната практика на ВАС, видно от Решение № 2234 от 27.02.2015 г., постановено по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от 5.01.2015 г., постановено по адм. д. № 6864/2014 г., VII о. и Решение № 92 от 5.01.2015 г., постановено по адм. д. № 6724/2014 г., както и на Административен съд-Русе, видно от Решение № 81 от 26.04.2022 г., постановено по к.а.н.д. № 39/2022 г.

Разпечатката съдържа 41 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3509a58-fd4a-429d-af98-0b614b3528ee