Определение № 1603 от 18.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1603 гр. Стара Загора, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500795 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на Г. К. Г., подадена чрез адв. Е. Д. против определение № 2255 от 08.10.2025г., постановено по гр.д.№ 1286/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на решение № 517 от 18.07.2025г., постановено по делото, в частта за разноските.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно и необосновано. Излага подробни съображения. Твърди, че с исковата молба били предявени 27 обективно кумулативно съединени осъдителни искове по КТ в общ размер 13057.54лв., включващи 8 иска за трудови възнаграждения, заедно със законните лихви, 7 иска за възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, заедно с лихвите, иск за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ , иск за обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, 10 иска за законни лихви за забава. Всяко отделно вземане по предявените искове имало различно фактическо основание, размерът му се формирал по различен начин, обхващал различен период. Счита, че съдът допуснал процесуални нарушения като не съобразил релевантни факти и обстоятелства, съдържащи установените от ВКС критерии при определяне на размера на адв. възнаграждение. Намира, че обжалваното определение противоречи на посочена от него съдебна практика на ВКС. Моли да се отмени обжалваното определение и се измени решението в частта за разноските, като на ищеца се присъди допълнително сумата 987.94лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Другата страна „Средно училище „Х.Б.“ гр. П.б., представлявана от директора П.А., чрез пълномощника си адв. Й. М. оспорва частната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение.

1

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт. Производството е трудово и частния жалбоподател не дължи заплащане на държавна такса.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, районният съд е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на решение № 517 от 18.07.2025г., в частта за разноските, като е приел, че искането е неоснователно. Изложил е съображения, че редуцираното адв. възнаграждение е над размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004г., а присъденото е съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК.

Гр.д. № 1286/2024г. по описа на КРС е образувано по искова молба от Г.

К. Г., чрез адв. Е. Д. против „Средно училище „Х.Б.“ гр. П.б. по предявени обективно кумулативно съединени парични искове: за трудови възнаграждения за положен труд; възнаграждения за ползван платен годишен отпуск; за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ ; обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ; за законни лихви за забави върху вземанията. Пълномощникът на ищеца е представил ДПЗС с договорено и платено възнаграждение в общ размер 3000 лв. Уточнено е, че адв. възнаграждение за предявените искове е: за трудови възнаграждения - 700 лв.; за ползван платен годишен отпуск – 400 лв.; за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ – 400 лв.; за обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ 900 лв.; за мораторни лихви върху вземанията – 400 лв. Представен е списък с разноски по чл. 80 ГПК. С решение № 517 от 18.07.2025г. са уважени изцяло предявените искове за трудови възнаграждения. Предявеният иск по чл. 224, ал.1 КТ е уважен за сумата 2746.02 лв., заедно със законна лихва и лихва за забава за размер на 216.73 лв. и отхвърлен до претендираните 247.76 лв.

Искът по чл. 222, ал.3 КТ е уважен за сумата 5344.13 лв., заедно със законната лихва и лихва за забава в размер на 421.78 лв. и отхвърлен до претендираните 482.17 лв. На основание чл. 78, ал.1 и ал.5 ГПК по направено възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът е определил възнаграждението на пълномощника на ищеца в размер на 2000 и е осъдил ответника да запрати на ищеца съразмерно на уважените искове сумата от 1991.06 лв.

В законния срок е постъпила молба от ищцата Г. по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане за присъждане на разноски за адв. възнаграждение в заплатения по делото размер. В срока за отговор по молбата на ищцата по чл. 248 ГПК другата страна е възразила.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното определение е неправилно.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е направила разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 3000 лв.

Наистина при определяне на дължимите по делото разноски за адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца, след направено възражение за прекомерност, съдът не е обвързан от минималните размери на възнагражденията, определение в Наредба № 1/2004г., а следва да прецени 2 обема на положения от пълномощника на ищеца труд по делото и на база на извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на спора и поведението на другата страна, да прецени какво възнаграждение да определи.

В случая предмет на спора са множество обективно кумулативно предявени искове по КТ. Касае се за предявени искове за заплащане на дължимо допълнително трудово възнаграждение за месеците януари – август 2023г., размерът на всеки от които се определя с изчисления на различна основа. иск за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ , иск за обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, 10 иска за законни лихви за забава.

При възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери служат за ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения при прилагане на нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв, която постановява, че размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. Според практиката на ВКС размерът на адвокатското възнаграждение следва да се преценява от съда с оглед следните обективни критерии: цена на предоставените адвокатски услуги (която трябва да бъде справедлива и обоснована); вид на спора; материален интерес; вид и количество на извършената работа; фактическа и правна сложност на делото. За да намали отговорността за разноски съдът следва да установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на положения труд, на правната и фактическа сложност на спора, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

При преценката за редуциране на адв. възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, въззивният съд следва да съобрази относимите обстоятелства, във връзка с осъществената правна помощ и съдействие по ГД № 1286/ 2024 г. на КРС. Пълномощникът на ищеца, е извършил значителна по количеството и вид фактическа и юридическа работа при подготовката на делото; осъществил е процесуално представителство и защита на ищцата пред съда; фактическата и правна сложност на спора е значителна, предвид обема и спецификата на спорните факти и широкия обхват на относимата нормативна уредба; броя и вида на предявените искове; размера на защитавания материален интерес. Всички факти и обстоятелства формират съдържанието на посочените критерии, които обуславят преценката за справедлив и обоснован размер на адв.възнаграждение на ищеца.

С исковата молба и допълнителната молба от 13.08.2024 г. пълномощникът на ищцата е предявени множество обективно кумулативно съединени осъдителни иска по КТ за вземания на ищеца. Общият размер на исковете е 13 057,54 лв. и включва следните суми: 8 иска за трудови възнаграждения за положен труд в общ размер на 3 226,95 лева, със законни лихви върху сумите до плащането им; 7 иска за трудови възнаграждения за 3 ползван платен отпуск в общ размер на 659,84 лева, със законни лихви върху сумите до плащането им; иск за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 2746,02 лева, със законна лихва върху сумата до плащането й; иск за обезщетение по чл.222, ал.З КТ в размер на 5 344,13 лева, със законна лихва върху сумата до плащането й; 10 иска за законни лихви за забава, в общ размер на 1 080,60 лева. Всяко отделно вземане, включено в предявените искове, има различно фактическо основание, размерът му се формира по различен начин (въз основа на различни стойности и чрез отделни изчислителни операции), обхваща различен период. Всяка от предявените 5 групи искове има различно правно основание, претендираните права са регламентирани в различни разпоредби на КТ и други подзаконови нормативни актове. Адв.възнаграждение на ищеца е определено съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 като сбор от възнагражденията за всяка една от предявените 5 групи искове. Отделните адвокатски възнаграждения за предявените обективно и кумулативно съединени иска са уговорени в следните размери: адв. възнаграждение за предявените искове за трудови възнаграждения - 700 лв.; за исковете за ползван платен годишен отпуск – 400 лв.; за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ – 400 лв.; за обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ е 900 лв. и за исковете за мораторни лихви върху вземанията – 400 лв.

Размерът на възнаграждението за всяка от отделните 5 групи искове е адекватно и обосновано: отговаря на материалния интерес и е съобразено с чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 минимални стойности, съответства на обема и сложността на положения адвокатски труд. Общият размер на адв.възнаграждение на ищеца, формирано по реда на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2 от Наредба № 1 като сбор от отделните възнаграждения за всяка от предявените 5 групи искове е възлиза на 3000 лева и в този размер съдът намира, че съответства на положения от пълномощника на ищеца труд по делото. От своя страна действителната фактическа и правна сложност на спора, поставен пред районния съд по предявените множество обективно кумулативно съединени осъдителни искове по КТ изключва приложението на разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК.

По изложените съображения, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови определение, с което да се измени решението в частта за разноските и се присъдят допълнително разноски на ищцата за адв. възнаграждение – 987.94 лв.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2255 от 08.10.2025г., постановено по гр.д.№ 1286/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата на Г. Г. за изменение на решение № 517 от 18.07.2025г., 4 постановено по делото, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение № 517 от 18.07.2025г., постановено по гр.д.№ 1286/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта за разноските като ОСЪЖДА СУ „Х.Б.“ гр.П.б., *** да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, гр. П.б., *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК допълнително сумата 987.94 лв.

/деветстотин, осемдесет и седем/ лв., представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1603 гр. Стара Загора, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500795 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на Г. К. Г., подадена чрез адв. Е. Д. против определение № 2255 от 08.10.2025г., постановено по гр.д.№ 1286/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на решение № 517 от 18.07.2025г., постановено по делото, в частта за разноските.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно и необосновано. Излага подробни съображения. Твърди, че с исковата молба били предявени 27 обективно кумулативно съединени осъдителни искове по КТ в общ размер 13057.54лв., включващи 8 иска за трудови възнаграждения, заедно със законните лихви, 7 иска за възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, заедно с лихвите, иск за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ , иск за обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, 10 иска за законни лихви за забава. Всяко отделно вземане по предявените искове имало различно фактическо основание, размерът му се формирал по различен начин, обхващал различен период. Счита, че съдът допуснал процесуални нарушения като не съобразил релевантни факти и обстоятелства, съдържащи установените от ВКС критерии при определяне на размера на адв. възнаграждение. Намира, че обжалваното определение противоречи на посочена от него съдебна практика на ВКС. Моли да се отмени обжалваното определение и се измени решението в частта за разноските, като на ищеца се присъди допълнително сумата 987.94лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.