Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13097 от 04.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18402/2025
Вид
Решение № 13097
Подписан
04.07.2025
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13097 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.ОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110118402 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени от “Топлофикация София” ЕАД против С. А. Ц., ЕГН **********, в качеството й на наследник на С. А. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: главница от м.05.2022г. до м.11.2022 г. в размер на 425,16 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 31.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2023г. до 25.03.2025 г. в размер на 119,20 лева, както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.11.2022г. в размер на 13.56 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.54 лв. - мораторна лихва за периода от 17.07.2022г. до 25.03.2025г. Излага, че ответницата в качеството й на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката. Поддържа, че битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Счита, че ответницата е битов клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката за посочения период.

Заявява, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от КЕВР.

1

Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, както и че имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за абонатен № 173036 през процесния период, като не е погасила своите задължения.

Поддържа, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Далсия“ ООД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата - С.

А. Ц., в който заявява, че намира предявените искове за неоснователни и недоказани по основание и размер. Посочва, че е направила отказ от наследство, вписан по гр.д.№ 31107/25г. на 86 с-в, СРС. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ФДР „Далсия“ ООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

По делото е безспорно, а и от приетото по делото съдебно решение от 13.10.2022г., постановеното от СРС, по гр.д.№22880/2018г. и влязло в сила на 24.11.2022г., се установява, че в претендирания период, процесния недвижим имот, представляващ ап.12, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, бл. ... ет.2 е бил собственост на С. А. П..

От удостоверение за наследници с изх. № РЛН25-УГ51-5461 от 15.04.2022г.(л.62) се установява, че С. А. П. е починал на 27.06.2024 г., като оставил за свой наследник по закон сестра си С. А. Ц. (ответник по делото).

От представеното по делото удостоверение е видно, че на 03.06.2025 г. С.

А. Ц. се е отказала от наследството, оставено от С. А. П., като отказът му е бил 2 вписан в специалната книга на съда под № 1262/03.06.2025 г.

Правната последица от вписания от С. А. Ц. отказ от наследството на С. А.

П. се изразява в отпадане качеството на С. А. Ц. на наследник. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство.

С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК). Ето защо предявените спрямо Олег Георгиев Айрянов искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед на гореизложеното ответникът няма качеството потребител/клиент на топлинна енергия и не е задължена страна по облигационното отношение.

Предявените искове са неоснователни поради извършен отказ от наследство от ответника преди предявяването им и следва да бъдат отхвърлени, само на това основание, без да се разглеждат останалите доводи наведени в ОИМ от ответника С. А. Ц..

По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Относно разноските:

Съдът достига до извод, че поради неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът дължи разноските извършени от ответника в заповедното и исковото производство.

Ответницата е представлявана в настоящото производство, от адв.К. Б., коят о е осъществила безплатна правна помощ по делото. Последните претендират възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същата има право на възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК

Възнаграждението на адв.К. Б., определено по реда на Наредба №1/2004г.

/в редакцията към датата на сключване на представените по делото договори за правна защита и съдействие /л.74/ е в размер на 400 лв., която сума на основание чл.78, ал.3 и ал. 4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА следва да бъде присъдена на съответния адвокат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу С. А. Ц., ЕГН ********** искове с правно 3 основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 425,16 лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до ап.12, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, бл. ... ет.2, за периода от м.05.2022г. до м.11.2022 г., ведно със законна лихва от 31.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2023г. до 25.03.2025 г. в размер на 119,20 лева, както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.11.2022г. в размер на 13.56 лв.главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.54 лв. - мораторна лихва за периода от 17.07.2022г. до 25.03.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т.1, т.2 ЗА, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адвокат К. Б., с л.№1100596210, сумата от 400 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС.

Решението е постановено при участието на ФДР „Далсия“ ООД, като помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4