Определение № 1194 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1194 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20261100100267 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 2922/12.01.2026 г., предявена от И. К. З. против Върховен административен съд.

В исковата молба се твърди, че посочените съдии от Върховен административен съд са осъществили противоправно поведение, изразяващо се в: изготвяне на определение по дело на ВАС с невярно съдържание, препятстване на ищцата да представи доказателства, не бил администриран иск за нищожност на съдебен акт, отказ да бъде спряно производството по дело, обявяване на дело за решаване без да са налице предпоставките за това, отказ за поправка и допълване на протокол по дело, не осигуряване на възможност на ищцата да възрази срещу акт на съда, немотивиране на съдебен акт и др. От всичко това, ищцата претърпяла неимуществени вреди, за обезщетяването на които претендира от ответника посочената в исковата молба сума.

На първо място следва да се посочи, че исковата молба е нередовна, тъй като ищцата не е индивидуализирала твърдените деликти, не е посочила точно и ясно в какво се изразяват твърдените неимуществени вреди, кога са настъпили, каква е връзката им с твърдяното поведение и т.н. Независимо от това, обаче, заявените от ищцата обстоятелства, на които основава иска си, както и формулираният от нея петитум разкриват заявеното основание и искане в степен, позволяваща на съда да извърши преценка за това дали предявеният иск е допустим или не. Отстраняването на констатираните нередовности на исковата молба по никакъв начин не би повлияло върху тази преценка и би било абсолютно безпредметно.

С оглед изложените обстоятелства в исковата молба е видно, че обезщетението, търсено от Върховния административен съд е във връзка с осъществени от съдии при последния действия при упражняване на служебните им функции като магистрати, в качеството на съдии, разглеждащи дела, образувани във 1

Върховния административен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар.

„функционален имунитет“ на магистратите, като на основание чл. 66, ал. 2 ЗСВ същият е приложим и по отношение на съдебните заседатели, тъй като същите имат еднакви права и задължения със съдиите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела.

Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното положение на титуляра, която се прилага както по време на изпълнение на служебните задължения в това качество, така и след освобождаване от заеманата длъжност.

Следователно същата се явява абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявени имуществени искове срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове. Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от КРБ визира едно единствено изключение от принципа, а именно - ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. В настоящият случай не се твърди да е реализирано посоченото изключение – посочените в исковата молба съдии да са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за деянието (деянията), за които се иска ангажиране на гражданската отговорност на ответника.

С оглед на изложеното, недопустими се явяват и исковете срещу Върховен административен съд. Очевидно, от Върховния административен съд се претендират обезщетения за вреди, в качеството му на „възложител“/„работодател“ на съдии за извършени действия/бездействия в кръга на техните функции. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД, същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД. Единствените случаи, в които Държавата отговоря за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, независимо от функционалния имунитет на магистратите само случаите по чл. 2, чл. 26 и чл. 2в от ЗОДОВ, по който 2 отговорността е обективна, безвиновна, за разлика от отговорността по чл. 49, вр. с чл.

45 от ЗЗД. След като претендираните от ищцата вреди са настъпили при неправомерна дейност на магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на ЗОДОВ, при установените в този закон предпоставки определение № 100 от 05.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО. В исковата молба и уточнението към нея не са заявени конкретни фактически твърдения от ищцата, които да подведат спорното право под специалните деликтни състави на ЗОДОВ. Във всички останали случаи, доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. В този смисъл е и практиката на ВКС в следните определения: определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1343/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение 43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. № 70/15 г. на ВКС, ІІ ГО и определение № 12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 12/09.01.2023 г. по гр.д. № 20228003104852 на ВКС, ІV ГО, и много други.

Освен изложеното: искове за вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват - определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2831/2024 г. на IV г. о. на ВКС. Оттук и претенциите за допуснати от съдии от ВАС нарушения на процесуални норми при разглеждане на дела, са недопустими.

По изложените по- горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 2922/12.01.2026 г., предявена от И. К. З. против Върховен административен съд, и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 267/2026 г. по описа на Софийски градски съд, І-2 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3

4