Решение № 104 от 05.12.2025, Районен съд - Червен бряг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. гр. Червен бряг, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. В.а като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20234440200185 по описа за 2023 година на Червенобрежки районен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по жалба на К. И. И., с ЕГН ********** от с. ...... срещу Наказателно постановление (НП) № 23-0374-000106/08.02.2023 г., издадено от Началник на РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Червен бряг, с което на жалбоподателя са били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева за нарушение по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр.5 ЗДвП, както и „глоба“ от 200.00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като и двете нарушения според наказващия орган били извършени във връзка с чл. 16, ал. 1, т.1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че не е извършил описаните нарушения, че не е бил водачът на автомобила, че не е напускал местопроизшествието с цел да избегне отговорност и че органът по наказване е допуснал съществени процесуални нарушения, включително грешно установяване на фактическата обстановка и липса на доказателства за авторството на деянията. Обяснява, че е тръгнал по спешност, за да потърси медицинска помощ за малолетното си дете, което внезапно се почувствало зле.

Жалбоподателя – редовно призован се явява лично и с адв. Т. Т. от АК - Плевен, който от името на доверителя си поддържа жалбата, като излага подробни съображения за нейната обоснованост и основателност. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Червен бряг, редовно призован не се явява и не релевира становище по жалбата.

1

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.05.2023 г., а жалбата е подадена на 26.05.2023 г. – в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Наказателно постановление (НП) № 230374-000106/08.02.2023 г., издадено от Началник на РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Червен бряг. Следователно е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

АУАН обосновал образуването на настоящето производство е съставен на основание чл.36, ал. 1 вр. чл.37, ал.1 от ЗАНН.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

От фактическа страна: Съгласно описаното от административно-наказващия орган в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, на 31.01.2023 г., около 17:45 часа, жалбоподателят К. И. И., управлявайки лек автомобил .... по пътя между с.

Бресте и с. Реселец, при навлизане в ляв завой е отклонил автомобила си в лентата за насрещно движение, където е осъществено странично съприкосновение с насрещно движещия се лек автомобил „Хонда“, с рег. № ......, управляван от И. М. М.. Според административно-наказващия орган от този удар са настъпили материални щети по автомобила „Хонда“, изразяващи се в увреждане на лявото странично огледало – без да се посочва техен размер, с оглед преценката по чл.28 от ЗАНН. В наказателното постановление е прието още, че след настъпване на съприкосновението жалбоподателят не е спрял на място, не е уведомил органите на МВР и е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задълженията си по чл. 123, ал. 1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 31.01.2023 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил .... Този факт не се оспорва и от самия жалбоподател, нито от останалите участници. Спорното по делото се свежда до това дали е доказано по несъмнен начин, че между участноците в ПТП-то е имало разногласие, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието и/или не е изпълнил дадените му указания като не трябва да е употребил алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.

По отношение на механизма на пътнотранспортното произшествие съдът приема, че доказателствата са непълни и противоречиви. В представения протокол за ПТП № 1794985/31.01.2023 г. е посочено, че е настъпило съприкосновение между управлявания от жалбоподателя автомобил и автомобила на другия участник, но описаните щети са формулирани общо, без конкретизация и без приложен снимков материал, замервания, скица или експертно заключение. Липсват обективни данни за характера, обема и локализацията на 2 уврежданията, поради което съдът не може да направи категоричен извод, че е налице ПТП с материални щети по смисъла на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП.

От гласните доказателства се установява, че свидетелката ..... майка на жалбоподателя, се е намирала в автомобила по време на инцидента. Тя заявява, че при завоя автомобилите „се втъркали“, но не може да опише начина, по който това е станало, нито да посочи коя кола е навлязла в насрещната лента или дали са настъпили ясно изразени материални щети.

Показанията са ограничени до субективно възприятие, без конкретика относно скорост, разположение на автомобилите или видимост, и не позволяват на съда да изгради категоричен извод за виновно поведение на жалбоподателя. Съдът отчита и възможната заинтересованост на свидетелката, която е майка на жалбоподателя.

Свидетелят И. М. М., другият водач, е участник-очевидец на произшествието и съобщава, че при завоя автомобилите са се ударили. Той обаче също не посочва факти относно механизма на съприкосновението, не описва конкретно поведение на жалбоподателя, което да се квалифицира като опасно или несъобразено, и не навежда на извод за нарушение на чл.

25 ЗДвП. Твърдението му за счупено огледало не се подкрепя от други доказателства: липсва снимков материал, липсва експертиза, липсва подробно описание в протокола за ПТП, както и счетоводни документи за направни разходи по възстановяването на щетите. Самото възприятие за удар не е достатъчно за установяване на причината за него или за ангажиране на административна отговорност, когато липсват обективни данни за щети и механизъм.

Свидетелите В. В. и С. В., служители на МВР, пристигат след инцидента и не възприемат механизма на ПТП. Техните показания се отнасят единствено до административните действия по установяване на участниците. Те не съдържат факти относно това как е настъпило съприкосновението, нито какво е било поведението на жалбоподателя в момента на инцидента.

Относно напускането на мястото на инцидента съдът приема, че липсват доказателства жалбоподателят да е осъзнал настъпването на материални щети. Това е задължителен елемент от състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Нито един от свидетелите не сочи да е настъпил силен удар или ясно изразено увреждане, което неизбежно да бъде възприето. Единствените твърдения за щети са устни, недоказани и без конкретика. Поради липса на доказателства за осъзнато настъпване на ПТП не може да се направи извод за виновно неизпълнение на задълженията по чл. 123 ЗДвП.

Съдът обсъди и представения от жалбоподателя фиш за спешна медицинска помощ, издаден на името на малолетната Д. М. М. Документът удостоверява, че детето е било обслужено от медицински специалист, но от съдържанието му не може да се установи нито че същото е пътувало в автомобила, управляван от жалбоподателя на процесната дата, нито че то е негов родственик или че именно жалбоподателят го е транспортирал до спешната помощ. Не са налице и данни жалбоподателят да е присъствал в медицинското заведение. Допълнително, изисканите от съда справки от ЦСМП – Плевен и ЦСМП – Червен бряг не съдържат информация за посещение от страна на жалбоподателя на датата на инцидента. Поради това съдът приема, че фишът не установява факти от значение за спорния въпрос, а именно – осъзнаване на настъпило ПТП или наличие на уважителна 3 причина за напускане на мястото на произшествието. Документът не опровергава констатациите на административно-наказващия орган и следва да бъде преценен като ирелевантен към съставомерността на деянието.

Съдът намира, че административно-наказващият орган не е изпълнил доказателствената тежест за установяване на всички елементи на вменените нарушения. Наказателното постановление съдържа непълно описание на фактическата обстановка, не конкретизира механизма на ПТП, не описва ясно щетите и не обосновава причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилия резултат. Това представлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, което само по себе си е основание за отмяна.

Справката за нарушител–водач, представена по делото, не може да служи като аргумент за виновност в конкретното производство. Съдът следва да се произнесе единствено въз основа на доказателствата за конкретното деяние, а не въз основа на характеристични данни за жалбоподателя.

В обобщение, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че в административно-наказателното производство не са събрани достатъчно, годни и непротиворечиви доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил вменените му нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „в“ от ЗДвП. За да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност, административно-наказващият орган следва да докаже не само настъпването на пътнотранспортно произшествие, но и конкретния механизъм на осъществяването му, наличието на материални щети, виновно нарушение на правилата за движение и осъзнаване от страна на водача, че е настъпило ПТП. В случая нито един от тези елементи не е доказан по изискуемия от закона стандарт.

По отношение на твърдяното нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП съдът счита, че липсват данни за конкретно опасно или несъобразено действие на жалбоподателя, което да е причинило контакт между двете превозни средства. Свидетелските показания не съдържат описание на механизма на настъпване на произшествието, а писмените доказателства, включително протоколът за ПТП, не съдържат конкретика относно траектория, разположение на автомобилите, скорост, разстояние или видимост. Следва да бъде отчетено, че самото наличие на съприкосновение между два автомобила не може да обоснове автоматично извод за нарушение, ако липсват факти за конкретно виновно поведение.

Административно-наказващият орган не е ангажирал доказателства, които да установяват причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилия резултат, поради което твърдяното нарушение остава недоказано.

Относно второто вменено нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП – съдът намира, че липсват доказателства жалбоподателят да е възприел настъпването на материални щети по превозните средства, което е задължителна предпоставка за възникване на задължението му да остане на място и да уведоми органите на МВР. Показанията на свидетелите не установяват ясно изразено увреждане, което несъмнено да бъде усетено от водача.

Твърдяното счупване на огледало не е документирано чрез снимков материал или експертиза, нито е описано с конкретни параметри в протокола за ПТП. В този смисъл 4 липсва обективно установяване на самите материални щети като съставомерен елемент на нарушението. На следващо място, за ангажиране на отговорност по чл. 123 ЗДвП е необходимо и доказване на умисъл за напускане на местопроизшествието с цел избягване на последиците, каквито доказателства не са събрани.