Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 78 от 22.02.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 33/2022
Вид
Определение № 78
Подписан
22.02.2022
В сила
22.02.2022
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.274, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.6, предл.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.441, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.441, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.442а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.442а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 22.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20223000500033 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Д. Н., чрез процесуален представител адв. Й. против определение № 245/09.12.2021г. на ОС Търговище, постановено по в.гр.д. № 280/2021г. , с което е оставена без разглеждане подадената от същия жалба срещу действия на съдебен изпълнител при СИС към РС – Търговище, извършени по изп.д. № 105/2020г. и изразяващи се в мълчалив отказ да бъдат отменени наложените по делото възбрани на недвижими имоти, собственост на длъжника на основание чл.442а ГПК.

По подробно изложени в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното определение, както и по съществото на обжалваното действие на съдебния изпълнител се иска отмяна на постановения от ОС – Търговище акт, отмяна на наложените обезпечителни мерки поради свръхобезпеченост и спиране на насрочения публичен търг.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателят КР. Д. Р., в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е образувано по подадена от настоящия жалбоподател жалба, в която същият е изложил оплаквания, че е 1 налице мълчалив отказ по смисъла на чл.442а ГПК, доколкото няма предприети действия за вдигане на наложените възбрани, а напротив, насрочена е публична продан на част от тях, без да е уведомен за това. Навел е твърдения, че наложените възбрани са несъизмерими с присъденото вземане по изпълнителен лист № 10/04.03.2021г., поради което и е отправил искането си към съда за отмяна на незаконосъобразните действия на ДСИ.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд е приел, че така оспорваното действие не подлежи на обжалване по реда на чл.435 ГПК, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по нея. Този извод е правилен и законосъобразен.

В настоящия случай, видно от материалите по изпълнителното дело е, че жалбоподателят Й. Д. Н. има процесуалното качество на длъжник предмет на същото е насочено срещу него изпълнение върху сумата от 3 000 лв., представляваща присъдено обезщетение по чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 980 лв., представляваща направени по делото разноски. С възражение вх.№ 3804/17.09.2021г. по чл.442а, ал.2 ГПК Й.Н. е възразил, че наложените обезпечителни мерки и предприетите от ДСИ изпълнителни способи са несъразмерни с целта за удовлетворяване на взискателя. Изрично произнасяне от съдебния изпълнител по това възражение няма, а са предприети действия по насрочване на публична продан на възбранен по изп.д. недвижим имот, собственост на длъжника Й. Д. Н., находящ се в гр.

Търговище, ул. „Куманово“ №1, вх.В, ет.1 и представляващ ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, представляващ гараж № 3.

Действащият ГПК, за разлика от отменения, ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определени актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В този смисъл уредените хипотези в чл.435 ГПК, в които може да се обжалват като незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени. Възможност за обжалване от длъжника на действия на съдебния изпълнител, които са в нарушение на чл.442а ГПК не е предвидена. Съгласно разпоредбата на чл.442а ал.2 ГПК установяването на несъразмерност се осъществява по възражение на длъжника, в който случай съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки. Преценката за основателността на това възражение е в правомощията именно на съдебния изпълнител и не подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435 ГПК, доколкото липсва изрично предвидена регламентация за това /както в чл.442а ГПК, така и сред фактическите състави на чл.435 ГПК/.

Не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза на чл.435, ал.2, т.6, предл.второ ГПК, доколкото същата касае отказ за прекратяване на изпълнителното производство при твърдения за наличие на някое от 2 основанията на чл.433 ГПК.

Посоченото в чл.441, ал.2 ГПК, че незаконосъобразно принудително изпълнение и е това, при което наложените обезпечения са явно несъразмерни с размера на дълга също не обуславя извод за допустимост на защита срещу такова незаконосъобразно принудително изпълнение по реда на чл.435 ГПК. Длъжникът в такава хипотеза би могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред, на основание чл.441, ал.1 ГПК.

Ето защо, като е приел, че е бил сезиран с процесуално недопустима жалба и е оставил същата без разглеждане, ОС - Търговище е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ГПК и направеното искане от ответната страна, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 245/09.12.2021г. на ОС - Търговище, постановено по в.гр.д. № 280/2021г.

ОСЪЖДА Й. Д. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на КР. Д. Р., ЕГН **********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3