Решение № 882 от 21.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20221100901998 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК :

Образувано е по подадена пред СГС искова молба с вх. номер 72532 от 02.11.2022 г., въз основа на която ищецът „Б.Л.ф.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: област София, община Елин Пелин, с.

Мусачево, ул. ПодБ.Л.ански път 4-ти километър, Логистичен център "у.б.", представлявано от упражняващия функциите на синдик, срещу „Б.Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична, с.

Казичене, ул. ****, представлявано от управителя си Й.П..

Предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :

1./ иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от общо 828 806,22 лв., съставляваща незаплатени главници – възнаграждения за предоставени логистични услуги в периода от 30.11.2021 г. до 11.03.2022 г. във връзка с изпълнение на договорни задължения произтичащи от сключен договор за извършване на комплексни логистични услуги, за което са Б.Л. издадени общо 56 броя фактури, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното им плащане;

2./ с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от общо 63 391 90 лв. – съставляваща дължимо обезщетение за забава в плащането на главните вземания /828 806,22 лв./, което е начислено за периода от 14.12.2021 г. до 01.11.2022 г.

В исковата молба ищецът посочва, че с решение от 14.03.2022 г. постановено от ОС-София по т.д. № 225/2021 г. спрямо него е Б.Л. открито производство по 1 несъстоятелност, като същото е продължило дейността си съобразно вписаното в търговската му регистрация, като тя се е осъществявала под надзора на назначения синдик. Възприетата в решението дата, считано от която дружеството е обявено за неплатежоспособно е 31.12.2018г. Подържа се, че за времето между датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и постановяването на решението за това дружеството е продължило да извършва търговска дейност. В този период между ищеца и ответника действал сключен договор за извършването на комплексна логистична услуга, като ищецът стопанисвал логистична база разположена в село Мусачево, община – Елин Пелин, която оБ.Л.жва доставката на редица хранителни продукти за множество хипермаркети опериращи в района. В исковата молба се изтъква, че при проверка на информацията за подаваните ДДС-декларации от ищеца за изложения период от време е констатирано декларирането и осчетоводяването на множество облагаеми доставки, по които ищеца е Б.Л.доставчик, а ответникът техен получател. Ищецът продължава изложението си с това, че в периода от 30.11.2021 г. до 11.03.2022 г. във връзка с извършените от него в полза на ответника доставки Б.Л. издадени общо 56 броя фактури, като сред основанията им фигурирали записвания – стоки, услуги и други. Всички те Б.Л. осчетоводени от ответното дружество и вписани от него в дневниците му за покупки, респективно декларирани пред НАП. Сочи се, че общата стойност на дължимите суми по извършените и фактурирани доставки на стоки и услуги възлиза на 828 806,22 лв. с вкл. ДДС. Не се локализирано обаче извършване на плащане в полза на ищеца на стойността на тези доставки, като се пояснява, че банковите сметки на дружеството са Б.Л. предмет на наложен запор с определение от 12.11.2021 г. Нямало и данни за това ищецът да разполага с касов апарат, което изключва възможна хипотеза за правени в негова полза касови плащания по осъществените доставки. Ищецът поддържа, че от момента на настъпване на падежа на вземането фактурирано във всяка една от издадените от ищеца фактури за ответника възниквало задължението да заплаща и обезщетение за забава върху закъснялото изпълнение на главното парично задължение. Сочи се, че общия размер на генерираната лихва за забава върху падежиралите и просрочени главни вземания възлиза на сумата от 63 391,90 лв.

Изтъква се, че ищецът и ответното дружество имат качеството на свързани лица, тъй като ответника е едноличен собственик на капитала на ищеца, респективно двете дружества към момента на сключване на договора и изпълнението му са имали един и същ законен представител.

С молба-уточнение от 13.06.2023 г. дружеството-ищец прави пояснение, че предмета на сключения между него и ответника договор е за предоставянето на комплексни логистични услуги от „Б.Л.ф.“ ООД на „Б.Л.“ ООД. Конкретизира се, че тези логистични услуги включват в своя обхват – съхранение /вкл. такова при особен режим/ и складиране на стоки, транспортни услуги, доставка до независими магазини за бързооборотни стоки и потребителски продукти в региона, крос-докинг, съхранение на палет, пикиране на кашон, пикиране на единични бройки от артикул, управление на върната стока в т.ч. и обработка на изходящи заявки, софтуерно обезпечение за управление на стоките, фактуриране към трети страни, както и други мероприятия непосредствено свързани с изпълнението на очертаните услуги – предоставяне на персонал, охрана на складови помещения, снабдяване с ел. енергия, вода, интернет и др. Срещу предоставянето на тези комплексни логистични услуги от ищеца в тежест на ответника възниква насрещно задължение да заплаща договорено възнаграждение, чиито размер се фактурира с посочване на конкретните предоставени логистични услуги.

Ответната страна – „Б.Л.“ ООД, чрез процесуалните си представители по делото – адвокатите Р. и П. на 18.01.2023 г. подава писмен отговор по реда на чл. 367 ГПК, 2 като с него е посочено, че предявените от ищеца искове са допустими, но неоснователни. Изтъква се, че след прилагането на предварителната обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик на ищеца последното дружество е продължило да извършва търговската си дейност, такава каквато е предвидена по закон и регистрация, но това е ставало под надзора на синдика. Това е правено, считано от 05.01.2022 г., като синдика чрез осигурения му достъп до електронната система на НАП е Б.Л.осведомен за вида и обема на отчитаната от ищеца търговска дейност, като няма данни да се е противопоставял на предприеманите в този период сделки. Следователно те са допустими и редовни. На следващо място в отговора се поддържа, че ответното дружество регулярно извършвало плащания на суми към трети лица доставчици на ищеца, като с тези преводи покривал задължения фактурирани към ищеца вместо него. Тези плащания са очертани подробно по дати, размери и основания. Този тип финансиране спрямо ищеца от ответника датирал още от 29.11.2019 г., като тази практика продължила и след налагането на предварителната обезпечителна мярка –назначаване на временен синдик на „Б.Л.ф.“ ЕООД. Поддържа се, че за извършените плащания към трети лица, с които ответникът е погасявал задължения по доставки сторени в полза на ищеца, за „Б.Л.“ ООД са възникнали вземания към „Б.Л.ф.“ ЕООД. От ответника се изтъква, че той не е претендирал тези вземания в пределите на откритото спрямо ищеца производство по несъстоятелност, доколкото между двете дружества Б.Л. извършвано регулярно прихващане на насрещни техни вземания, като тези компенсационни сделки са Б.Л. осчетоводени.

Това важи и за вземанията по цитираните в ИМ фактури, които още от момента на тяхното възникване за „Б.Л.ф.“ ЕООД са Б.Л. погасяване с извършвано от ответника прихващане с насрещни вземания на „Б.Л.“ ООД съставляващи стойността на плащанията направени в полза на трети лица за покриване задължения на „Б.Л.ф.“ ЕООД към тях. По тази причина съдебно предявените с осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД парични вземания, поради тяхното погасяване се явяват несъществуващи понастоящем, което правело претенциите на ищеца неоснователни. В условията на евентуалност от ответника се прави позоваване, че ако от приложените по делото доказателства не се заключи за наличие на надлежно уведомяване на ищеца от ответника за извършените прихващания, то се иска отговора на ИМ да се възприеме да изпълнява функциите на такова уведомяване за прихващане по чл. 645 ТЗ. ОтБ.Л.зва се и това, че доставчиците на „Б.Л.ф.“ ЕООД във връзка с издадените от тях фактури за извършени доставки не са отправяли претенции в производството по несъстоятелност открито спрямо ищеца, което е показателно, че вземанията им са Б.Л. погасени към този момент по начина очертан от ответника. Ответното дружество прави подробни разчети на поддържаните от него погасявания към ищеца, като ги диференцира в три вида плащания, а именно : 1) към трети лица, които са осъществявали доставки в полза на ищеца, който е префактурирал към ответника; 2) към самия ищеца под формата на авансови плащания; и 3) директно към трети лица явяващи се доставчици на ищеца по издадени от тях фактури, които впоследствие не са Б.Л. префактурирани към ответника. В обобщение ответното дружество прави рекапитулация, че размера на вземанията породени в полза на ищеца към ответника за периода от м.11.2021 г. до м.06.2022 г. възлиза на сумата от 828 806,22 лв., като същевременно пак за посочения период възникналите в полза на ответника към ищеца насрещни вземания възлизат на стойност от 1 166 158,56 лв., като след направените компенсации между тези насрещни вземания, ответника се явява не длъжник, а кредитор на ищеца за сумата в размер от 337 352, 34 лв. Предвид неоснователността на главните претенции, то и заявените производни такива за присъждане на обезщетение за забава върху главните вземания се явявали неоснователни, което обуславяло отхвърлянето им от сезирания съд. От ответника се настоява при благоприятен за него изход на делото да получи присъждане 3 на сторените от него разноски за участието му в производството.

На 17.02.2023 г. от ищеца - „Б.Л.ф.“ ЕООД, чрез представляващия го синдик по делото е депозирана допълнителна искова молба, с която е извършено пояснение и допълнение на първоначалната такава и е взето отношение по въведените от ответното дружество с отговора му оспорвания. На първо място е посочено, че всички извършени прихващания, които са предшествани от плащанията, за които ответното дружество поддържа да е извършвало в полза на трети лица с цел погасяване на задължения на ищеца към тях са нищожни, поради реализирането на няколко самостоятелни порока водещи до сочената недействителност. Най-напред те са Б.Л. извършени при нарушение на закона, тъй като към датата на поддържаните от ответника плащания е Б.Л. допусната предварителна обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик на ищеца, съответно на малко по-късен етап дружеството-ищец е Б.Л. лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си. ОтБ.Л.зва се, че за нито едно от сочените плащания не е Б.Л. давано съгласие от временния синдик. Следващ аргумент за недействителност на плащанията се извежда от това, че те са правени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /14.03.2022 г./ ответникът явяващ се дружество едноличен собственик на капитала на ищеца е продължил да извършва плащания на суми към трети лица с цел погасяване задължения на „Б.Л.ф.“ ЕООД към трети лица, които задължения обаче са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което водело до нищожност на тези действия по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ. По тези причини /нищожност на действията по плащане/ за ответника не Б.Л. възниквали никакви вземания към ищеца, които да могат да послужат за извършването на поддържаните с отговора прихващания срещу задължения на „Б.Л.“ ООД по означените в исковата молба фактури. Обосновава се също така, че сочените от ответника прихващания са недействителни и не са породили желания с тях погасителен ефект, защото на първо място е налице наложен под формата на предварителна обезпечителна мярка с определение от 12.11.2021 г. по т.д. 225/2021 г. по описа на СОС запор на вземанията, които ищеца има към ответника. Считано от момента на налагането на този запор за ответника е налице забрана да се разпорежда със сумите, които дължи на ищеца, включително и да прави компенсации с тях. Освен това, доколкото на ищеца е Б.Л.назначен временен синдик, то до него към нито един момент не е отправяно изявление от представител на ответника за извършване на прихващане. Не отговаряло на действителното фактическо положение изнесеното от ответника в отговора му твърдение, че синдикът е Б.Л.запознат с извършваните от дружеството-ищец сделки в периода след постановяване на мярката – назначаване на временен синдик до момента на постановяване на РОПН. Сочи се, че към нито един момент след назначаването на временния синдик, като допусната предварителна обезпечителна мярка до него не е отправяно искане за даване на одобрение за извършване на конкретна търговска сделка от ищеца, респективно такова одобрение не е Б.Л. давано. Нещо повече към този период не е имало фактически изпълняващ търговската дейност на ищеца управителен орган, който да е в състояние да поиска и получи подобно одобрение от синдика. Сочи се, че на адреса на търговска регистрация на ищеца от синдика не е открит, офис, счетоводна документация и служители на дружеството, съответно управителят на същото не се намира в Б.Л.ария, като същия е македонски гражданин. Именно това положение на търговеца-ищец е довело на покъсен етап /26.11.2021 г./ и до постановяване на мярката по чл. 635, ал. 2 ТЗ. Ищецът продължава да поддържа, че възникването на вземанията му към ответника в очертания с исковата молба период и общ размер е безспорно установено по делото, като това се признава и от ответника с отговора на ИМ, доколкото всяка една от фактурите с конкретната сума в нея е описана в отговора на „Б.Л.“ ООД, като е 4 обосновано, че задължението по нея е Б.Л. погасено чрез успешно извършено прихващане. Ищецът се спира и на очертания от ответника механизъм на отношенията създадени между страните и в частност върху соченото финансиране от дружеството майка към дъщерното такова. И тук се припомня допуснатата спрямо ищеца предварителна обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик, както и последиците за текущата търговска дейност от прилагането й, а именно необходимост от даване на одобрение за извършването на всяка една сделка с участието на ищеца.