Решение № 1598 от 07.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330111832 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 674, 65 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена през периода от 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г., както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 159, 72 лева за периода от 05.01.2021 г. – 04.04.2022г., заедно със законната лихва върху главницата от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането , които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2664/06.04.2022 г., издадена по частно гр. дело № 4919/2022 г. по описа на ПРС – ІІІ бр. състав, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът Ф. Р. Г. от гр. ***, чрез особения си представител адв. Н. К., оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан, и моли съдът да прекрати производството по делото, а ако намери иска за допустим - да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед 1 на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2664/06.04.2022 г., издадена по частно гр. дело № 4919/2022 г. по описа на ПРС – ІІІ бр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 674, 65 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена през периода от 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г., както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 159, 72 лева за периода от 05.01.2021 г. – 04.04.2022г., заедно със законната лихва върху главницата от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и платена държавна такса в размер на 36, 69 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 13.01.2023 г. на вещото лице по СТЕ В. Ш., ответникът е собственик на недвижимия имот, където е била доставяна топлинната енергия, чиято стойност е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, като към топлопреносната мрежа са били присъединени четири броя отоплителни тела и един брой водомер за топла вода начислените количества за топлинна енергия и битова гореща вода са правилно отчетени и съответстват на специалната методика от нормативните актове - с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на качеството на потребител на топлинна енергия, както и поради липсата на взаимоотношения между ищеца и ответника.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 26.01.2023 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., общо за периода ответникът дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 1 197, 09 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 159, 72 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на главницата искът се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи, като за разликата над уважения до пълния предявен размер по отношение на тази претенция искът е неоснователен и недоказанат и като такъв следва да се отхвърли, а по отношение на претенцията да обезщетение за забава искът се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираният от ищеца размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим), поради което по отношение на тази претенция искът следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените 2 разноски за производството по делото и по частното гр. дело в размер, съобразно уважената част от иска, общо на 958, 47 лева – платени ДТ съобразно уважения размер на главницата и депозити за назначаване на особен представител на ответника и за СТЕ и ССЕ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лева (50 лева за частното гр. дело и 150 лева за настоящето дело).

На особения представител на ответника адв. Н. К. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 358, 47 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Р. Г., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.***, ап.*** , представляван от особения представител адвокат Н. С. К., със служебен адрес: гр. ***, Площад “***” № ***, ет.***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 1 197, 09 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена през периода от 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г. – КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ

ГЛАВНИЦА за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 674, 65 лева, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, КАКТО И обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 159, 72 лева за периода от 05.01.2021 г. – 04.04.2022г., заедно със законната лихва върху главницата от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането , които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2664/06.04.2022 г., издадена по частно гр. дело № 4919/2022 г. по описа на ПРС – ІІІ бр. състав.

ОСЪЖДА Ф. Р. Г., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № 4919/2022 г. по описа на ПРС – ІІІ бр. състав, В РАЗМЕР НА 958, 47 лева И 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІІІ бр. състав частно гр.

3 дело № 4919/2022 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Н. С. К., със служебен адрес: гр. ***, Площад “***” № ***, ет.***, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 358, 47 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4