Решение № 1558 от 13.10.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1558

Видин, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I-ви тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА канд № 20267070600368 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от С. С. Т. от гр.Видин против решение № 194 / 16.06.2026г. по АНД № 428/2026г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № РД – 05 – 2/ 07.02.2026г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Видин, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 556,46 евро /5000 лева/ на основание чл.287,ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС е постановил неправилно решение и че не е съобразил събраните по делото доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което бъде отменено НП.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съдът да не я уважава.

Окръжна прокуратура – гр.Видин, редовно призовани, не са взели становище по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност , доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата , като подадена в срока , е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче , същата е основателна.

Районен съд – Видин не е направил правилна преценка на допуснатите процесуални нарушения и установените факти, съпоставени с доказателствата по делото. Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят, но отчасти от Административният съд.

Наказващият орган твърди, че при извършена проверка на пазар пред магазин „ЛИДЛ“ в гр.Видин от служители на РЗИ Видин, на 20.12.2025г., лицето С. Т. е предлагал медикамента „OKI“ – 2 бр. опаковка с партидни номера ********* и ********* и срок на годност .07.2028г. Прието е, че той предлага за продажба на дребно / извършва търговия на дребно на въпросния медикамент върху търговска маса на базар.

Твърди се, че лицето предлага за продажба / извършва се търговия на дребно на базар в нарушение на чл.218 от ЗЛПХМ. Твърди се също така и че по време на проверката е била продадена една опаковка от „медикамента“ на едно лице. Не са събирани каквито и да било доказателства за купувача на процесния медикамент.

Разпитани пред ВРС свидетелите А. и В. освен, че посочват че са станали свидетели на продажба на една опаковка от медикамента на трето лице, посочват, че са иззели наличните при жалбоподателя 2 бр. опаковки, които били описани в констативен протокол № КД -03 – 128 / 20.12.2025г. В констативния протокол е записано наименованието на медикамента „ОКИ“, както и че са иззети 2 бр. опаковки, техните серийни номера, срок на годност – до 07.2028г. и че е произведен в Италия.

Въпросният медикамент не е индивидуализиран по никакъв друг начин. Не е описано съдържанието му, респ. какво е активното вещество, както и какво точно представлява, каква форма има – таблетна, течно вещество, прахчета или др. Не е описано и какъв точно лекарствен продукт представлява процесният - за лечение, за профилактика, терапия или др., съответно ако е за лечение или терапия – на какви състояния, за какви заболявания, с оглед дадените дефиниции в ДР на ЗЛПХМ в § 1,т.17, т.27б, 28, 29.

Въз основа на констативния протокол е прието, че от С. Т. е извършено нарушение на чл.218 от ЗЛПХМ, за което му е съставен АУАН от 15.01.2026г. В АУАН са описани фактите, така както са описани и в констативния протокол. След връчването на АУАН, на 22.01.2026г. нарушителят е подал възражение срещу него, към което са приложени и медицински документи, а именно медицинско удостоверение № 12 / 25 от 18.11.2025г. и ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св.П.“ АД, гр.Видин. Във възражението си е посочил, че лекарствата е държал у себе си по здравословни причини. Възражението му не е обсъдено по никакъв начин от наказващия орган.

Впоследствие е издадено и НП за нарушение на чл.218 от ЗЛПХМ, като е наложено наказание на основание чл.287,ал.1 от същия закон – глоба в размер на 2556,46 евро / 5 000 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка Видинският районен съд е приел, че Т. е осъществил състава на административното нарушение по чл.218 от ЗЛПХМ, поради което и правилно му е наложено наказанието по чл.287,ал.1 от същия закон.

Административен съд - Видин не споделя становището на В. районен съд по следните съображения : Безспорно е установено, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, които в своята съвкупност водят до незаконосъобразност на НП.

При издаване на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата , при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП има фактическа обстановка, в която са описани обстоятелства във връзка с евентуално извършено нарушение, но те са непълни. Непълно е описанието и в констативния протокол, както и в АУАН, като впоследствие същото описание е пренесено и в НП. На следващо място твърденията на наказващия орган за извършването на нарушението не се доказват по категоричен начин. С оглед липсата на достатъчно описание на действията, които са извършени от нарушителя, както и липсата на индивидуализация на въпросния медикамент, който се твърди, че е предлаган за продажба или е била извършена продажбата му, то и няма как да се приеме, че е извършено нарушение на въпросния текст.

Видно е, че описаните в НП факти не са подкрепени от събраните от наказващия орган доказателства. На практика е посочена правната норма без да са приведени към хипотезата на тази правна норма, установените от обективната действителност факти. Правната норма, обаче по начало посочва общо признаците на състава на административно нарушение, а чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства , които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение, съответно и доказателствата, които подкрепят твърденията на проверяващите и наказващия орган в АУАН и НП.

Следва да се посочи, че описаните обстоятелства във връзка с несъгласието от страна на нарушителя с приетото в АУАН са конкретизирани в подаденото срещу акта възражение, което обаче не е обсъдено от наказващия орган, преди издаването на НП. Видно както от констативния протокол, така и от АУАН и издаденото въз основа на тях НП е, че съдържанието им се припокрива, т.е. фактите във връзка с евентуално предлаганият за продажба медикамент, който е иззет от проверяващите е идентично. Никъде обаче не е изследван въпроса дали наистина е извършена продажба, както и никъде не е описано какво точно представлява въпросният медикамент, респ. дали е лекарствен продукт, каква е неговата лекарствена форма, какво е активното вещество, което съдържа, както и след като е лекарствен продукт, за какви точно заболявания или състояния е предназначен. Дори не е описано въпросните две иззети опаковки какво представляват и какво съдържание имат.

Според съда в случая е нарушена и процедурата при издаването на НП, тъй като въпреки направените от касатора възражения след извършването на проверката, след връчването на АУАН – на 22.01.2026г., същите не са обсъдени от наказващият орган и съответно не са взети предвид при издаването на НП. Нарушена е разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е извършено. От приложената преписка е видно, че не са обсъдени възраженията на касатора, тъй като във възражението е посочена причина, според нарушителя за намерените у него медикаменти. Т.е. възражението е именно във връзка с неизяснените факти и обстоятелства, касаещи извършването или не на нарушението. Нарушена е разпоредбата на чл.44 от ЗАНН и във връзка с направеното след съставянето на акта възражение. Липсата на преценка на направеното от жалбоподателя възражение след връчване на АУАН също води до необоснованост на НП.

Макар и да няма задължение за представяне на писмено възражение от страна на нарушителя, то при положение, че е представено такова, наказващия орган има задължението да го обсъди. Според разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН наказващият орган има задължението да прецени възраженията, както и да извърши разследване на спорните обстоятелства, а видно е, че такива има, още повече, че самото възражение се отнася за същите спорни обстоятелства, за които става въпрос и в съдебното производство по делото.

В чл.57 от ЗАНН са дадени задължителните реквизити на едно наказателно постановление, които се явяват като гаранция за неговата законност и които са предпоставка, за да може НП да породи съответните материално – и процесуално - правни последици и да предизвика ефект на правораздавателен акт за налагане на административно нарушение. Без да са налице обаче такива в АУАН и НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

На следващо място следва да се има предвид и че е налице и нарушение на материалния закон, тъй като по делото не е безспорно доказано извършването на твърдяното нарушение.

Както констативния протокол, така и АУАН и НП се основават на предположение за предлагане за продажба или извършена продажба на въпросния продукт „ОКИ“.

Според разпоредбата на чл.218 от ЗЛПХМ, която се твърди, че е нарушена от търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, с изключение на случаите по чл.232,ал.2. А според разпоредбата на чл.287,ал.1 от закона който извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, без да има разрешение/удостоверение за това, или работи в нарушение на издаденото му разрешение/удостоверение, се наказва.

Видно от делото е, че липсват доказателства, че въпросният продукт „ОКИ“ е лекарствен такъв. Никъде не е посочено какъв точно лекарствен продукт е, каква е лекарствената му форма, какво е активното вещество, което съдържа, както и за какво е предназначен този продукт. Както в протокола, така и в АУАН и НП са изброени само 2 бр. опаковки, партиден номер, срок на годност и факта, че е произведен в Италия. Никъде не се посочва нищо друго за този продукт. От така описаното не може да се приеме, че става въпрос за лекарствен продукт.

Не са събрани доказателства, както за предлагане, така и за извършена продажба. Не става ясно след като се твърди, че е извършена продажба на кого е бил продаден продукта, за каква цена, както и дали в случая не става въпрос за други отношения между тези лица, тъй като 2 бр. опаковки, няма как да се приемат за търговски количества. Няма доказателства лицето да предлага или да извършва продажба на други медикаменти или дали има други такива случаи, тъй като се твърди, че е имало сигнал.

Доказателства за наличието на сигнал за извършена такава продажба няма, както и за това, че този медикамент е лекарствен такъв и не е разрешен за продажба в България, както и че го няма в одобрения списък на лекарства, които могат да бъдат продавани в България. Тези твърдения и предположения, изложени от разпитаните свидетели пред ВРС, нито са описани в НП, нито са подкрепени с други доказателства по делото.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа. Т.е. налагането на наказание при неизяснени обстоятелства е незаконосъобразно, тъй като, за да бъде наложено такова, нарушението следва да е безспорно доказано. Безспорни доказателства в подкрепа на извършването на нарушението няма, а събраните такива не са достатъчни и не водят до еднозначен извод.