Протокол № 25 от 12.01.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. Сливен, 12.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20212230102412 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцовата страна, редовно призована, не се представлява от представител или пълномощник.

Ответната страна, редовно призована, не се представлява. За нея се явява юриск. Милена Д., надлежно упълномощена с пълномощно № РД-12-64 от 08.06.2021 година.

Съдът констатира, че по делото е постъпила по и-мейл молба, вх. № 408/12.01.2022 година, подадена от пълномощника на ищцовата страна, към която е приложен и списък за разноски.

ЮРИСК. Д.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на спора.

ЮРИСК. Д.: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозираният отговор.

Съдът сред като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към доклад на делото.

1

Предявен е от ищеца иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и се твърдят следните обстоятелства: на ищцовата страна е извършена проверка от РЗОК гр. Сливен на основание Заповед на Директора на РЗОК, гр. Сливен със задача проверка по изпълнение на индивидуален договор № 200459/13.02.2015 г. и допълнително споразумение № 2/12.05.2016 г. към договор № 200459/13.02.2015 година. При проверката проверяващия екип констатирал нарушения, че ГППИМП „Медик Биг" ООД, гр. Сливен в качеството си на изпълнител на извънболнична медицинска помощ е допуснало превишение на определените стойности на СМД по бл. M3 НЗОК № 3 и МДД по бл. M3 НЗОК № 4 за първо тримесечие на 2016 година. Вследствие на извършената проверка и въз основа на констатациите, контролния екип съставил протокол за неоснователно получени суми № РД-13-01-37/09.08.2016 година, от който е видно, че на основание чл. 41, ал. 1 от индивидуален договор № 200459/13.02.2015 година и допълнително споразумение №2/12.05.2016 година към индивидуален договор

№

200459/13.02.2015 година, сключени между

Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на

Районната здравноосигурителна каса - Сливен - ВЪЗЛОЖИТЕЛ и ГППИМГТ „Медик Биг" ООД, гр. Сливен - ИЗПЪЛНИТЕЛ, сумата в размер на 2 155.13 лева следва да бъде възстановена от лечебното заведение. Впоследствие Директорът на РЗОК - Сливен издал писмена покана № 29-05-131/23.08.2016 година относно възстановяване на суми, получени без правно основание на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО.

С писмена покана № 29-05-131/23.08.2016 година на директора на РЗОК Сливен, с която ищцовото дружество е приканено в 14- дневен срок да заплати сумата в размер на 2 155.13 лева, издадена на основание чл. 47 от допълнително споразумение № 2/12.05.2016 година към индивидуален договор № 200459/13.02.2015 година като съгласно ал. 1 на чл. 47 „Изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране".

След влизането в сила на Решение № 15896/19.12.2018 година, постановено по адм. дело № 6240/17 година на Върховния Административен съд във връзка с обжалването на писмена покана № 29-05-131/23.08.2016 година на директора на РЗОК - Сливен, сумата в размер на 2 155.13 лева е удържана от ответната страна на 26.01.2019 година по издадена от лечебното заведение фактура за извършена медицинска дейност за м. декември 2018 година.

Сключеното на 12.05.2016 година допълнително споразумение № 2 с Националната здравноосигурителна каса е подписано на основание Решение № РД-НС04-24-1 от 29.03.2016 година по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн. в Държавен вестник, бр. 25 от 31.03.2016 година На Надзорния съвет на НЗОК, доколкото е взето при условията на неподписан за 2016 година Национален рамков договор.

С решение № 1341 от 31.01.2019 година постановено по адм. дело № 8647/2018 година тричленен състав на Върховния Административен съд, Шесто отделение обявява нищожността на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година по чл. 54, ал.

9 и чл. 59 а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Същото решение е влязло в законна сила на 10.01.2020 година при постановяване на решение № 333 по адм. дело № 6284/2019 година на Върховен административен съд, петчленен състав с което е оставено в сила 2 решението на тричленния състав на Върховен административен съд. Решението има обратна сила. Издадения от директора на РЗОК - Сливен административен акт писмена покана № 29-05- 131/23.08.2016 година за възстановяване на суми, получени без правно основание, с която ищцовото дружество е приканено в 14-дневен срок да заплати сумата в размер на 2 155.13 лева, представляваща превишение стойността на назначаваните СМД по бл. M3 НЗОК № 3 и МДД по бл. M3 НЗОК № 4 за първо тримесечие на 2016 година е издаден въз основа на начална липса на основание и удържаната от РЗОК - Сливен сума следва да бъде върната на ищцовото дружество. С обявяване на Решение № РД-НС- 04-24-1 от 29.03.2016 година на Надзорния съвет на НЗОК за нищожно е отпаднало и основанието за извършеното плащане, поради което сумата в размер на 2 155.13 лева подлежи на възстановяване.

Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ „МЕДИК БИГ" ООД, гр. Сливен претендира и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху главницата от деня на падежа - 26.01.2019 година до датата на завеждане на иска 24.06.2021 година в размер на 527.41 лева.

От съда се иска да постанови решение, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 155.13 лева, получена въз основа на писмена покана № 29-05-131/23.08.2016 година за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от Директора на РЗОК, гр. Сливен без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска пред Районен съд - Сливен до окончателното изплащане на задължението; сумата от 527.41 лева, представляваща лихва за забавено плащане на главницата от 2 155.13 лева от датата на падежа - 26.01.2019 година до датата на предявяване на иска 24.06.2021 година. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Изложени са правни съображения, в това число и чрез позоваване на тълкувателна практика на ВАС, като се изтъква че съдебното решение, с което подзаконовият нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Иска се отхвърляне на претенциите като неоснователни.

Между страните не е спорно обстоятелството, че „Медик Биг“ ООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 8 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и в това си качество на осн. чл.59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване е сключило с НЗОК, чрез териториалното си поделение РЗОК - Сливен договор за оказване на извънболнична медицинска помощ № 200459/13.02.2015 год., с който НЗОК в качеството на възложител и ГППИМП “Медик БИГ” ООД, в качеството на изпълнител, последният се задължава да оказва на посочените в чл.1, ал.1 от Договора лица първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), а възложителят се задължава да заплаща ПИМП съгласно приложение № 1А към чл.1 и приложение № 1Б към чл.1 от Постановление № 57 от 16.03.2015 година, на Министерския съвет за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО (обн. ДВ, бр.21 от 2015 год.) (ПМС №57 от 2015 год.) и Договор № РД- НС-01-2 от 29.12.2014 год. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015 год. между НЗОК и БЛС (Договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 год. между НЗОК и БЛС) (обн.

ДВ, бр.5 от 2015 год.), като съгл. чл.51, на договора същият се е сключил за срока на 3 действие на НРД за медицинските дейности за 2015 год. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД.

На осн. чл.59, ал.3, изречение второ от ЗЗО във връзка с Решение №РД-НС- 0424-1/29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК (обн. ДВ, бр.25 от 2016 год.) страните са сключили допълнително споразумение /ДС/ №2 към договор №200459 от 13.02.2015 год., с което са договорени настъпилите промени в действащото законодателство.

Контролен орган по чл.72, ал.2 от ЗЗО при извършване на проверка, назначена със Заповед №РД-09-456/12.07.2016г. на Директора на РЗОК - Сливен в лечебното заведение е констатирал, че ГППИМП „Медик БИЕ“ ООД е допуснало превишение на определения брой МДД по бл. МЗ-НЗОК №4 в размер на 2 155.13 лв. за първото тримесечие на 2016 год.,. в резултат на което е издаден протокол за неоснователно получени суми, а след това и писмена покана за възстановяване на суми №29-05131/23.08.2016 г./ППВС/ за възстановяване на сумата от 2155.13 лв.

Няма спор, че против цитираната по-горе ППВС е подадена жалба от страна на ищеца и с решение №15896/19.12.2018 г. па Върховния административен съд, постановено по негово дело № 6240/2017год., ППВС е потвърдена като законосъобразна;

Не се спори и, че към 28.01.2019 год., сумата от 2155.13 лв. е удържана от бюджета на ищеца, между страните са съществували договорни отношения.

Твърди се в исковата молба, че с обявяването на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК за нищожно е отпаднало и основанието за извършено плащане на присъдените от съда на РЗОК - Сливен суми във връзка с издадената от Директора на РЗОК - Сливен Писмена покана № 29-05-131/23.08.2016г. в размер на 2155,13 лв. Аргументът па ищеца за основателност на исковата молба е, че влязлото в сила на 10.01.2020 год. Решение №1341 от 31.01.2019 год., постановено по адм. дело № 8647/2018 год. на тричленен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение, има обратна сила.

Съгласно чл.3. ал.1 от Закона за нормативните актове „Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения , а съгл. ал.2 „За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт" (ал.2).

Обществените отношения, свързани със здравното осигуряване и ползването на медицинска помощ са предмет на регулиране от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), разпоредбата на чл.54, ал.9 от който предвижда в случаите, когато Националният рамков договор (НРД) за медицинските и съответно за денталните дейности не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, но са направени промени в действащото законодателство, които налагат изменение или допълнение па съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2, същите да се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК по предложение па управителя на НЗОК.

Излага се, че единственият логичен и правен извод направен до тук е, че обявеното за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03,2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК е от категорията на подзаконовите нормативни актове, а спрямо подзаконовия нормативен акт е въведена специална правна норма на чл.195. ал.1 от 4

АПК.

Съгласно тази норма подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Щом АПК изрично регламентира действието на отменителното решение на съда от момента на влизането му в сила и след обнародване, при това без да го свързва с действието на оспорения нормативен акт, уредено отделно в чл. 190, ал. 1 АПК, няма основание правните последици от акта. действал като норма за поведение при висящо негово оспорване, да бъдат отречени като ненастъпили. Нищожните актове поначало не пораждат правни последици, но в случая законодателното разрешение е съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен, т.е. от тази разпоредба се налага извода, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. И това е така, защото със съдебното решение не се премахват породените от оспорения подзаконов нормативен акт правни последици от датата на неговото издаване, а се премахват от деня, в който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще, защото по силата на закона, такова съдебно решение има действие само занапред. До настъпването на този юридически факт подзаконовият нормативен акт произвежда правно действие, а възникналите правоотношения се регулират според неговите норми. Ефектът на отмяната, респ. прогласяването на нищожността, не се разпростира върху издадените до този момент на това основание актове (в този смисъл решение № 6799 от 23.05.2018 г. по адм. д. № 2411/2018 г„ VI отд. на ВАС; определение № 7553 от 15.06.2017 г. по адм. д. № 6459/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС и др.).