Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 44328 от 24.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24560/2025
Вид
Определение № 44328
Подписан
24.10.2025
В сила
24.10.2025
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44328 гр. София, 24.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110124560 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.

№ 5166/2025 г., по описа на СРС, 38 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника Б. С. Т.. Сочи, че ответникът, в качеството му на собственик, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ищеца и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия в рамките на процесния период, като не е погасил задълженията си.

Поддържа, че сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответникът, е сключил договор за извършване на услугата дялово 1 разпределение на топлинна енергия с „ДАЛСИЯ“ ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 22, ал. 2 клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.

Заявява, че претендираната сума, представляваща стойността на услугата дялово разпределение, е дължима по издадени фактури от ищцовото дружество във връзка с потреблението на топлинната енергия от клиента през процесния период, като последната е включена към сумата по извлечение от сметки и по този начин е формирана крайната цена на иска по главницата.

Твърди, че върху сумата за услуга „Дялово разпределение“ е начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението от сметки, като последната сума е прибавена към лихвата, начислена за потребената топлинна енергия и по този начин е формирана крайната цена на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Поддържа, че основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода ОУ, където в чл. 22, ал. 2 е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София“ ЕАД, стойността на услугата.

С исковата молба е предявен следния петитум:

„да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на Б. С. Т., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 439,40 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2021 г. – м.02.2022 г., ведно със законната лихва от 29.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 132,41 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 23.01.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.01.12.2021 г. – 31.12.2021 г. в размер на 1,80 лева – главница, ведно със законната лихва от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 0,65 лева – мораторна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 23.01.2025 г. като претендира и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – Б. С. Т..

Твърди, че е допусната грешка свързана с плащането на процесния имот.

Поддържа, че за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. сметките са заплащани посредством директен дебит чрез банка ДСК от ответницата, която 2 работи в ДСК. Заявява, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.04.2022 г. е заплатил сметките за топлинна енергия при нотариална сделка за продажба на процесния имот, като представил платежните документи на купувача, заедно с всички други изискуеми платежни документи за ток, вода и членски внос към ЕС. Посочва, че не е направила копия на тези платежни документи. Намира исковата претенция за неоснователна.

Моли съда за отхвърляне на предявените искове.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.

Конституира трето лице на страната на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД. Да се уведоми.

ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2026г., от 10:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3