Решение № 960 от 22.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Пловдив, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20215330119122 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.

2 и 3 от КТ, вр. с чл. 225,ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Й. Б., ЕГН:

**********, от **********, чрез пълномощник адв. Д.А., срещу Институт по консервиране и качество на храните, със седалище и адрес: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 154, представляван от **** ****** Т.П..

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № **********/ 01.11.2021 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „**********” и ТПО е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „**********“ в отдел „************************“ и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконното уволнение, за периода 01.11.2021 г.- 01.05.2022 г., в размер на 7 800 лева. Претендира законна лихва и разноски.

В съдебното заседание от 09.03.2022г. искът по чл. 225 от КТ е увеличен от 7800 лева на 8915, 52 лева (молба на л. 288 от делото).

В исковата молба се твърди, че със Заповед № **********/ 01.11.2021 г. ищецът бил дисциплинарно уволнен на основание чл. 188 т. 3 от КТ, вр. чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ и ТПО било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна, немотивирана, липсвало описание на всички обективни и субективни признаци на нарушението, не била обсъдена тежестта му, а и ищецът не бил извършил вменените му като такива нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неявяване на работа в два последователни дни. По силата на 1 трудовия си договор лицето изпълнявало длъжността

„**********“ в отдел

„************************“. След продължително отсъствие поради заболяване и болничен престой ищецът се върнал на работа на 04.10.2021 г., като веднага бил уведомен, че трябвало да освободи заемания кабинет и да се премести в друг. Новият кабинет бил без отопление, а времето било студено, поради което ищецът подал молба да се разреши въпросът с отоплението на стаята, като притесненията му били да не се разболее повторно. Във връзка с искането му не били взети мерки, поради което той подал молба за ползване на два дни платен отпуск, за да може да работи спокойно на друго място. Работата му позволявала това, защото изисквала достъп до интернет, а като научен работник той следвало да събира, обработва и анализира научна информация, която била налична в специализирани интернет сайтове. Работата не била свързана с конкретно време или място, като във връзка с КОВИД пандемията целият научен персонал бил пренасочен в онлайн режим на работа. В този период предстояла нова задача, която изисквала събиране и анализиране на голям обем данни чрез добиване на информация от специализирани сайтове в интернет.

Получил одобрение за отпуск от прекия си ръководител и съгласувал заместване с колега за периода на отсъствието си, след което подал заявлението в деловодството. След връщането си на работа на 11.10.2021 г. установил, че отново няма отопление в кабинета и след няколко дни, прекарани на студено изказал възмущение от това, в следствие на което му била предоставена малка печка тип „духалка“, която обаче не можела да осигури нужната топлина в стаята за цял ден работа. Намирал, че отношението срещу него е тенденциозно, поради което на 19.10.2021 г. решил отново да ползва платен отпуск, за да работи в по- благоприятна среда. Отправил подобно искане, но му били поискани обяснения за неявяването на работа за периода 07- 08.10.2021 г., когато и разбрал, че има отказ по заявлението му да ползва отпуск. Твърди, че не бил нарушил виновно трудовите си задължения, че не била извършена преценка за тежестта на нарушението преди налагане на наказанието и оттук имало несъразмерност. Не бил спазен и КТД, изискващ уведомяване на синдикалната организация и становище от тях. Моли за отмяна на уволнението, за възстановяването му на заеманата длъжност и за изплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 01.11.2021 г.- 01.05.2022 г. в размер на 7 800 лева, впоследствие увеличен на 8915, 52 лева, ведно със законната лихва върху сумата. Моли още и за поправка на основанието за прекратяване на ТПО в трудовата книжка, което обаче не представлява отделен иск, а законна последица в случай, че искът за признаване уволнението за незаконно бъде уважен. Претендират се и разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че заповедта за уволнение била мотивирана и в нея било посочено точно извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Исканият от ищеца отпуск не бил разрешен, като той отсъствал от работа два последователни работни дни, за което били съставени протоколи, а като причина за отсъствието му била посочена самоотлъчка. Ищецът нямал разрешение за отпуск, дори имал изричен отказ за това, поради което било без значение неговата уговорка за заместване с друг колега. От ищеца били изискани обяснения, като в конкретния случай нямало законово изискване за преценка на тежестта на извършеното нарушение, доколкото за него се налагало единствено дисциплинарно уволнение. Неоснователни били твърденията в ИМ за неспазена процедура при уволнението във връзка с КТД, защото тя била неотносима в настоящия случай. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски.

В съдебно заседание, всяка от страните лично и чрез пълномощника си поддържа своето становище и оспорва това на другата страна. Всяка от страните претендира разноски и е 2 навела възражение за прекомерност на хонорара на пълномощника на насрещната страна в спора.

Ищецът представя и писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “**********”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства, находящи се в ЛТД на ищеца – молба, автобиография, трудов договор от 03.09.2012г. се установява, че ищецът е започнал работа по ТПО с ответника през 2012г., като първоначално е бил назначен на длъжност „**********“ при ответника, с тогавашно наименование „Институт за изследване и развитие на храните - Пловдив“. След завършване на висше образование на 01.04.2013г. е бил преназначен на длъжност „**********“ в отдел „************************“по безсрочно ТПО. След придобиване на ОКС „Магистър“ през 2014г. от ИБ на ССА са дали съгласие на ИИРХ Пловдив ищецът да бъде преназначен на академична длъжност „**********т“. С ДС от 02.09.2014г. ищецът е преназначен на длъжност „**********т“ в отдел „************************“. С доп. споразумение от 01.08.2016г. е преназначен на длъжност „**********“ в същия отдел и му де определено ДТВ за научна степен „**********“, придобита на 09.03.2016г. Връчена му е и ДХ за длъжността „**********“.

Със заповед от 09.01.2017г. трудовото правоотношение между Института и И.Б. е прекратено по чл. 325, т. 1 от КТ с посочено основание – преминаване на друга длъжност, и от същата дата е сключен нов трудов договор, с който е назначен в отдел „**********“ на длъжност „************************“ и му е връчена ДХ за тази длъжност. Сключвани са доп. споразумения досежно размера на тр. възнаграждение, като с доп. споразумение от 01.03.2019г. на осн. чл. 119 от КТ служителят е приел да изпълнява научно-изследователска дейност по проект „Национална научна програма „млади учени и постдокторанти“ за срок от седем месеца, за което му е определено допълнително тр. възнаграждение. Такова споразумение е сключено и на 19.03.2020г. С ДС от 22.01.2021г. ТВ на ищеца е увеличено.

В споразуменията от м. януари 2020г. е променено наименованието на работодателя от Институт за изследване и развитие на храните Пловдив на Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив, към Селскостопанска академия София. Променено е единствено наименованието на института, БУЛСТАТ номер, представляващ и адрес на управление остават същите.

3

На 17.08.2021г. ищецът е депозирал молба да бъде преназначен от длъжността „**********“ на предходно заеманата длъжност – „**********“ по взаимно съгласие, считано от 18.08.2021г.

С уведомление от 17.08.2021г. на Директора на Института ищецът е уведомен, че молбата му ще бъде уважена и поради предстоящ избор на нов **********, ще бъде преназначен на заеманата преди това длъжност.

С доп. споразумение от 18.08.2021г. ищецът е преназначен на длъжността „**********“ в ИККХ- Пловдив, с брутно тр. възнаграждение 1213, 92 лева. ТПО е определено като безсрочно, раб. време 8 часа на ден. Връчена е и дл. х-ка за тази длъжност. С друго ДС от 18.08.2021г. месечното му възнаграждение е определено на 1246, 56 лева бруто, включващо основно такова, ДТВ за ТСПО и ДТВ за научна степен „**********“. Не се спори между страните, че това е и последно заеманата от ищеца длъжност в ответния институт.

Съгл. КТД, сключен на 21.05.2020г. между ИККХ – Пловдив и синдикалната организация към него в случаи на масово уволнение, какъвто не е настоящият, е предвидена процедура за консултации и даване на становище при масови уволнения и извършване на подбор, какъвто настоящият случай не е. В чл. 19, ал. 4 от КТД е предвидена закрила при уволнение на председателя и членовете на синдикалното **********, докато заемат тази длъжност и 6 месеца след осв. им, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2-5, т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – предварително писмено съгласие от синдикален орган, определен с решение на ЦР на ФНСЗ-КНСБ. Ищецът не твърди и не доказва да е бил член на такова синдикално **********, поради което същият не се ползва със закрила при уволнение на това основание.

Съгл. чл. 20 от КТД при взаимно съгласие, изразено писмено в доп. споразумение към тр. договор е възможно работодателят да организира за опр. период от време работникът/служителят да изпълнява тр. си задължения на място извън работните помещения – от разстояние. За сключване на такова споразумение е нужно да се извърши консултация със синдикалните ръководства на института. В случая такова споразумение в ЛТД на ищеца, за процесния период, за който не му е разрешен отпуск и е дисц. уволнен, няма. Отделно, съгл. чл. 21 е необходимо конкретната работа от разстояние да се определи по вид, обем и съдържание от ръководителя на съответното структурно звено на ССА.

Съгл. чл. 26, ал. 1 работното време на института е дневно, 8 часа, с 40-часова раб. седмица.