Решение № 62 от 07.08.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Перник, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора БИСЕР Й. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно административно наказателно дело № 20231700600177 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 НПК.

Предмет на въззивното производство е решението по НАХД № 1550/2012 г. на ПРС, постановено на 17.03.2023 г., с което подсъдимия Д. П. П. е признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 325 ал. ал.1 от НК, като на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК е оправдал подсъдимия.

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Перник, в който се счита, че присъдата е неправилна, поради което се иска подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. по реда на чл.78а НК.

В съдебно заседание прокурорът от ОП-Перник поддържа протеста и счита, че решението на ПРС следва да се отмени, като счита, че са налице основания на чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК за неговата отмяна.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява, представлява се от адв. А. В., който счита Решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

По отношение на подсъдимият Районна прокуратура – Перник внесла в Районен съд Перник постановление за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.375 от НПК на обвиняемия Д. П. П. с предложение за налагане на административно 1 наказание за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, за това, че на *** година в *** ул.“***“ извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото/насочил двукратно към Р.Б.А. на обществено място газ-сигнален пистолет марка ЕкоIР-29 cal 9 mm I с фабричен номер ***, както и отправил репликата : “***! Ти няма ли да ме возиш.“ Първоинстанционния съд е постановил решението си при следните факти:

На *** година в следобедните часове обвиняемият се намирал в пицария „***“ на *** по повод абитуриентски бал на сина на свой приятел. Около 19,00 часа получил обаждане на личния си мобилен телефон,че брат му е получил пореден епилептичен припадък и го транспортират по спешност да ЦСНМП на ***. Силно притеснен за състоянието му незабавно се насочил към най-близката пиаца за таксиметрови автомобили.Имал намерение да наеме таксиметров автомобил и да се насочи директно към болничното заведение. Около 19,20 часа бил на пиацата за таксиметрови автомобили, находяща се в близост до хотел „***“. Първата кола в оформилата се там колона от таксита бил лек автомобил марка „Шевролет Авел“ с ДК № ***, собственост и управляван от Р.Б.А.. Обвиняемият се качил на предната дясна седалка на автомобила и заявил на А.: “Карай към болницата“. Тя му казала да слезе от автомобила, тъй като чака клиенти. Вместо да се съобрази със заявеното от А. обвиняемият извадил носения от него газ-сигнален пистолет марка „ЕкоIР-29 cal 9 mm I „с фабричен номер ***, който бил регистриран по надлежния ред в 01 РУ Перник,насочил го към А. и заявил: “***.Ти няма ли да ме возиш. “А. била силно уплашена от стореното от обвиняемият. Преди да успее да реагира по какъвто и да било начин обвиняемият слязъл от таксито и се насочил към третото поред такова, управлявано от Х.В.П.. Качил се в него на предната дясна седалка. В същия момент св.А. слязла от автомобила и се насочила към останалите автомобили ,намиращи се в колоната,за да предупреди техните водача за поведението на обвиняемия.

Междувременно таксиметровия автомобил в който се намирал той потеглил. Виждайки А. обвиняемият отворил прозореца и насочил повторно държания от него пистолет към свидетелката. Инстинктивно тя се привела, за да избегне евентуален изстрел. Уплахата на А. била възприета от останалите таксиметрови шофьори. Те се доближи към нея и я попитали какво се е случило.А. разказала за случилото се и заявила,че се тревожи от действията на обвиняемия когото до този момент не познавала,както за себе си,така и за водача на таксиметровия автомобил в който той се качил.Няколко от таксиметровите шофьори веднага се качили на волана на автомобилите си и потеглили,след този,управляван от П..На кръстовището за кръгово движение пред сградата на Изчислителен център настигнали автомобила, в който се возел П., като успели да спрат водачът му. Притеснен от появата им обвиняемият се заключил в таксиметровия автомобил, управляван от П. и отказал да слиза от него. Бил подаден сигнал от ОДЧ на ОД на МВР Перник. На място пристигнали полицейските служители В.Б.Б. и Х.С.Б..При идването на полицейските служители обвиняемият слязъл от автомобил.Била установено неговата самоличност и бил задържан. При задържането му от обвиняемият бил иззет описания пистолет,метален бокс и спрей за самозащита.

Установено било, че оръжието било с патрон в цевта и готово за стрелба. Върху такава фактическа обстановка е изградена обвинителната теза.

Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите св.Р.Б.А., св.Х.В.П., св.И.М.И., св.Б. М. Б., св. С. Й. П., както и тези, прочетени и приети по реда на чл.281 и сл. от НПК свидетелки показания на дошлите на място 2 полицейски служители св.В.Б.Б. и Х.С.Б., прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК, както и включените в доказателствения материал писмените доказателства – съдебно балистична и съдебно-психиатрични експертизи, характеристика, справка за съдимост,

Въз основа на изложеното първоинстанционния съд е счел, че стореното от подсъдимия не съставлява хулиганство по смисъла на УБДХ. Направил е подробен анализ на всички събрани гласни доказателства, задълбочено и детайлно са обсъдени показанията на всички свидетели, като е посочено кои се кредитират и съответно- кои са в противоречие с останалия доказателствен материал и защо.

В протеста като цяло не се възразява срещу така приетите факти, като прокурорът не възразява като цяло срещу установените факти, а само досежно крайния извод на съда.

Законосъобразно районният съд е оправдал подсъдимия П., като го е признал за невиновен по повдигнатото обвинение, поради направения правен извод, че от обективна страна не е осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, като се е позовал на трайната съдебна практика, и като е имал предвид най-вече Пост.№ 2/74 г., относно делата за хулиганство, задължително за приложение от съда.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице елементите от обективната страна на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, тъй като следва да са налице кумулативно прояви на грубо нарушаване на обществения ред и на явно неуважение към обществото.

Първата предпоставка на чл. 325 ал.1 НК намира проява в брутална демонстрация против установения ред и съществено засягане на нормите на нравствеността.

Видно от събраните доказателства по делото, поведението на подсъдимия П. категорично не може да бъде квалифицирано като брутално или насочено срещу установения ред.

По втория елемент на състава по чл. 325, ал.1 НК - поведение изразяващо висока степен на неуважение към обществото, първоинстанционния съд е намерил също, че не е налице.

Не е налице и субективната страна на престъплението хулиганствоподсъдимият не е целят по никакъв начин пораждането на твърдените обществено опасни последици.

До известна степен поведението на подсъдимия, както е отбелязал и ПРС, е било мотивирано от лично раздразнение и изнервяне от състоянието на брат му, и макар личния мотив да не изключва по принцип хулиганството, отново при всички случаи следва да се прави преценка за степента на засягане на обществените отношения, които се охраняват от закона, както и умисъла на извършителя.

Настоящата инстанция счита, че ПРС, като е изложил едни задълбочени и детайлни мотиви и е дал задоволителен отговор на въпроса защо конкретното деяние не съставлява хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК.

Поради това Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение по АНД № 1550/2012 г. на ПРС, постановено на 17.03.2023 г., с което подсъдимия Д. П. П., роден на *** година в ***, българин, с българско гражданство, живущ в ***, *** образование, пенсионер по болест, неженен ,неосъждан е признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, като на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК е оправдал подсъдимия.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4