Решение № 7745 от 14.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14.11.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4919 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4919/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л.А.В. ЕГН ********** *** срещу решение

№547818 от 28.11.2018 г по гр.д.№76538/17 г на СРС , 90 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на РБ да му заплати разликата над 1200 лева до предявения размер от 20 000 лева неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1523/13 г на СРС , НО , 7-ми състав ; ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 г до окончателното заплащане на сумата .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част / , тъй като определеното обезщетение е занижено . Не са взети предвид наличните доказателства за претърпени големи болки и страдания – злепоставяне на доброто име на ищеца , безпокойство през продължило 5 години обвинение , наложило се затваряне на магазин , пропуснати възможности да се започне работа в чужбина , промяна в поведението и загубена връзка с близки и приятели .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 07.01.2019 г и е обжалвано в срок на 11.01.2019 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В случая решението на СРС е влязло в сила в частта , в която на въззивника е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 лева . Пред настоящата инстанция се спори само за размера на обезщетението за неимуществени вреди , като въззивникът счита , че искът му следва да бъде уважен в пълния размер от 20 000 лева.

Решението на СРС е частично неправилно . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :

- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;

- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство на една или повече инстанции ;

- продължителността на наказателното производство (като период от време) ;

- видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;

- има ли разгласяване чрез медиите ;

- има ли влошаване на здравословното състояние ;

- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;

- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на наказания ;

Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.

Трайната задължителна практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.

Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди.

В случая релевантните факти за определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според указанията на ВКС са :

- тежест на повдигнатото обвинение – не е за тежки престъпления ; ищецът не е бил застрашен от ефективно лишаване от свобода ;

- вид и продължителност на проведеното наказателно преследване – общо около 4 години и 8 месеца общо в досъдебна и съдебна фаза . Проведени са 12 о.с.з в СРС и едно заседание в СГС , продължителността на наказателното производство леко надвишава разумния срок ;

- наложена мярка за неотклонение – парична гаранция в минимален размер , отменена още на 22.10.2015 г ;

- разгласяване в медиите – няма данни делото да е разгласявано ;

- влошаване на здравословното състояние – не се твърди директно , проблеми с алкохола са въпрос на личен избор на поведение ;

- наложено наказание – ищецът е оправдан и от СРС , и от СГС ;

- интензитет и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния живот – твърди се , че са били в значителен размер ;

- затруднения в търговската дейност и работата– поначало не обуславят болки и страдания , а доказване на имуществени вреди във връзка с тях , каквито не са претендирани.

Показанията на св.В. и св.Х., че наказателното преследване може да има връзка с фалиране на магазина на ищеца и невъзможност същият да работи в чужбина , съдът преценява като неубедителни и пристрастни .

Ищецът не е задържан /освен с полицейско задържане/ и не е бил под домашен арест. Няма писмени или други убедителни доказателства /освен на доведени от ищеца свидетели/ , че има някаква връзка между неуспех на магазина на ищеца и наказателното дело . Магазини за търговия на дребно фалират ежедневно и без да има наказателни дела срещу собствениците им . Няма данни , че бизнесът на ищеца някога е бил успешен и е имал потенциал поне да оцелее за продължителен период от време . Няма писмени доказателства и за сериозни намерения ищецът да работи в чужбина .

И за останалите факти показанията на св.В. и св.Х.изглеждат предварително заучени и пристрастни . Например , ищецът може да е станал заядлив и сприхав и защото бизнесът му не е вървял и не е имал достатъчно доходи , а не заради наказателното производство . Умереното пиене „на няколко бири“ ако е ежедневно лесно може да прерасне в злоупотреба с алкохол и без да се води наказателно дело и ищецът да е депресиран .

Св.Х.признава , че е присъствала на инцидента , за който е водено наказателното дело , като се „опитала да защити“ ищеца .

Очевидно свидетелката е в близки отношения и пристрастна към ищеца , а и показанията й са твърде общи и схематични . Не става ясно защо ищецът , който е в най-активна възраст за труд и доходи , е принуден „да сади чушки и домати“ , вкл. дали е търсил сериозна работа и дали това , че е депресиран се дължи само на воденото наказателно дело .

Крайно съмнително и пристрастно е твърдението на св.В. за „залепена призовка на входната врата на ищеца“ , от което настъпват катастрофични последици – разбира целия квартал , отдръпват се близки и приятели , фалира бизнеса му и пр. Призовки се връчват ежедневно и то не само на подсъдими , но и на свидетели , вещи лица , страни по граждански дела и пр. Една призовка очевидно няма „капацитет“ да срине живота на адресата си . Ответникът не носи отговорност за слухове и инсинуации .

Като цяло ищецът е претърпял болки и страдания

, които обосновават по-висок размер на обезщетението от този присъден от СРС - основно поради продължителността на наказателното преследване от около 4 години и 8 месеца и проведените множество о.с.з . От друга страна обвинението не е било за тежки престъпления и не са доказани тежки ограничения и реални последици за живота на ищеца .

Според настоящия съд на ищеца трябва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лева т.е. след частична отмяна на решението на СРС да му се присъдят допълнително още 2800 лева . В останалата обжалвана част решението на СРС трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на основание чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са допълнителни деловодни разноски на ищеца от 11 лева пред СРС и 5 лева държавна такса пред СГС – при частично уважаване на иска или въззивната жалба държавна такса и банкова комисионна се дължат в пълен размер . Неправилно СРС е присъдил тези разноски съразмерно на уважената част от иска - правилото на чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ е специално спрямо чл.78 ал.1 ГПК.

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №547818 от 28.11.2018 г по гр.д.№76538/17 г на СРС , 90 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на Л.А.В.

ЕГН ********** *** с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на РБ да му заплати разликата над 1200 лева до размера от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1523/13 г на СРС , НО , 7-ми състав ; ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на Л.А.В. ЕГН ********** *** на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ разликата над 1200 лева до размера от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1523/13 г на СРС , НО , 7-ми състав ; ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и да заплати още 11 лева разноски пред СРС .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в останалата обжалвана част , в която искът е отхвърлен за разликата над 4000 лева до предявения размер от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№1523/13 г на СРС , НО , 7-ми състав ; ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 г до окончателното заплащане на сумата .

Разпечатката съдържа 60 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b34937ea-8124-4af4-8419-cfb315a1328a