Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 03.06.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 59/2024
Вид
Решение № 251
Подписан
03.06.2024
Състав
НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Б., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20241810200059 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на обжалване е Заповед за задържане на лице от 28.12.2023 г., рег. № 246 з.з.-541/28.12.2023 г., издадена от Х. П. Х., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин, за срок до 24 часа е задържано лицето М. Х.

Х., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., жк „В.Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Претендира се отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен защитник – адв. В.В. от САК, който моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Полицейския орган в РУ Б. – мл.автоконтрольор Х. Х., редовно призован, се явява и изразява становище за основателност на издадената заповед и моли съда да я потвърди.

1

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане рег. № 246зз-541/28.12.2023 г., издадена от Х.

Х. – мл.автоконтрольор при РУ Б., жалбоподателят М. Х. Х., ЕГН:

**********, бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на 28.12.2023 г. в 23,48 часа и освободен на 29.12.2023 г., в 03,25 часа. В заповедта била посочена като основание за задържане разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и текстово изписване: "във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК, управлява МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин.“ При извършения обиск на лицето, не били намерени у него вещи и предмети.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Упражняването на правомощието по чл. 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.

Следователно, извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК.

След извиршената проверка, съдът констатира, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия.

При постановяването на заповедта са спазени законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита по чл. 72, ал. 3-6 и чл. 73 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, реквизитите на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и 2 правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да ползва преводач, в случай, че не разбира български език.

В настоящия случай заповедта за задържане е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила.

В нея са отразени задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.

74, ал. 2 ЗМВР, а именно: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактическите и правни основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР и правата на задържаното лице. Посочени са датата и часът на освобождаване на лицето, като копие от заповедта му е било връчено.

Съдът намира, че фактите, обосновали задържането на лицето, са изложени в достатъчен обем. Като причина е посочено–"управление на МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин – чл. 343б, ал. 3 от НК. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да мотивират заповедта в степен да обусловят нейната процесуална законосъобразност. Посочен е съставът на престъпление по НК и най-общо е възпроизведен текстът му. Поради това, съдът счита, че заповедта е достатъчно обоснована в степен да не засегне правото на защита на лицето да разбере причината за неговото задържане. На следващо място, законосъобразността на заповедта за задържане се преценява към момента на издаването й, като в закона няма изискване деянието, за което лицето се задържа, да е доказано по несъмнен начин. В книгата за задържане е посочено, че срещу задържаното лице е започнало Бързо производство № 400/2023 г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

3

Обхватът при проверката за законосъобразност на оспорения акт включва и прилагането на принципа за съразмерност. Наложеното с акта ограничение в правната сфера на лицето съответства с характера на ограничението по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и не е нарушен чл. 6, ал. 2 АПК; не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне целта на закона /чл.

6, ал. 3 АПК/; не съществуват други законови възможности за постигане на целта на заповедта, така че органът да има преценката коя да приложи /чл. 6, ал. 4 АПК/. Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел предвидимите ограничения в правната сфера на задържания, като резултат от задържането.

Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена с целта на закона /чл. 4, ал. 2 АПК/. Принудителната административна мярка има преустановително и превантивно действие и задържането цели осуетяване на продължаването на противоправно поведение и препятства последващи прояви.

От горното съдът приема, че действително задържането е имало за цел преустановяване на извършване на престъпление и да обезпечи събиране на доказателства за това дали е налице извършено престъпление от общ характер. В тази връзка съдът намира, че формалните изисквания относно реквизитите на заповедта и реда за издаването й са били спазени; че е в съответствие с материалния закон и не е налице несъответствие между приложената административна принуда и конкретния случай. Ето защо, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Х. Х., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., жк „В.Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *1 чрез адв. В.В. от САК срещу Заповед за задържане на лице, рег. № 246зз-541 от 28.12.2023 г., издадена от Х. П. Х., на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ Б..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София – област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на жалбоподателя М. Х. Х., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., жк „В.Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *1 чрез адв. В.В. от САК, със съдебен адрес гр. Б., пл. „Н. в.“ № *, и на ответника Х. П. Х., на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ Б..

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5