Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1077 от 23.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1049/2024
Вид
Решение № 1077
Подписан
23.10.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. Б., ЕГН **********, срещу Решение №486/16.02.2024г. по гр. дело №12778/2023г. на ВРС , 48-ми състав, в частите с които:

1/ е осъден И. М. Б., ЕГН**********, да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. И.ва Б.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т. Н. Н., в размер на 400лв., считано от влизане в сила на решението на ВРС до настъпване на законово основание за изменение или за прекратяване на задължението, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното й изплащане;

2/ е осъден И. М. Б., ЕГН**********, да заплати на детето М. И.ва Б.а, ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Н. Н., издръжка за минал период, а именно от 12.04.2023г. до 03.10.2023г., в размер н а по 350лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаването на исковата молба в съда до пълното й заплащане.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения на бащата с детето и отхвърлените части от исковете за издръжка.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и постановено без изясняване на действителната обстановка и при процесуални нарушения. По иска по чл.143 от СК не е взето предвид от ВРС, че детето няма никакви извънредни нужди, както и че бащата има приходи в размер на минималната работна заплата за страната, видно от приетите по делото доказателства. Погрешна е преценката и за притежание на 4 автомобила от бащата, тъй като три от тях са бракувани и предадени в пункт за вторични суровини. Пропускът на Б. да поиска дерегистрацията им или да запази документите от бракуването не означава притежание на МПС, които не съществуват. Има и противоречие в справките от община Мизия, обл. Враца, и в тези от ОД на МВР – Враца. Поради изложеното издръжката следва да бъде намалена по размер до минималната по закон. По иска по чл.149 от СК са относими същите аргументи. Неизяснени са нуждите на детето за спорния минал период, а възможностите на бащата са минимални. Присъдената от ВРС издръжка за минало време е при нередовна искова молба, при „премахване“ на общия размер на задължението, без помесечна разбивка и без изискуемата от закона конкретизация, което го прави недопустимо и неизпълнимо. С оглед на изложеното искът по чл.149 от СК следва да бъде отхвърлен или поне да бъде намален месечният размер на задължението до минималният по закон. Моли се за уважаване на жалбата в посочените части и за съдебни разноски, а в о.с.з чрез писмена молба се поддържа искането до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на въззивника за дерегистрация на три от четирите му автомобила, като посочва и че подобни възражения не са направени пред ВРС. От хипотетично бракуване също се реализират активи. Несъответствията в справките от общината и МВР се дължат на недеклариране пред общината на една от колите. Извън това по делото пред ВРС са събрани доказателства, че Б. е наемодател на 41.449 дка негова земеделска земя. По същество се моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. молбата се поддържа.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.143 от СК и чл.149 от СК на Т. Н. Н., ЕГН********** срещу И. М. Б., ЕГН**********, с искания за: предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. И.ва Б.а, ЕГН**********, на 2 майката Т. Н. Н.; за определяне на местоживеене на детето при нея на конкретен адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с баща му И. М. Б.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето М. И.ва Б.а, чрез неговата майка и законен представител Т. Н.

Н., в размер на 700.00лв. на месец, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, считано от влизане в сила на решението по делото до настъпване на законово основание за изменение или за прекратяване на задължението; а също и за изминалия период от 12.04.2023г. до 03.10.2023г. в същия размер от 700лв. на месец или общо сумата 3966лв., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба в съда – 03.10.2023г. до пълното изплащане.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето М. И.ва Б.а, родено на 25.01.2012г. от съвместното им съжителство без брак, както и че родителите са във фактическа раздяла от м.04.2023г.

Изложени са още твърдения за отношенията между майката и бащата, помежду им и по повод детето, както и за това,че с оглед качествата на майката и привързаността на детето към нея родителските права следва да бъдат предоставяни на нея, при определяне на местоживеене при нея и определяне на режим на срещи на бащата с детето. По тези въпроси първоинстанционното решение е в законна сила.

По исковете за издръжка твърди, че от момента на фактическата раздяла грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на детето били поети изцяло от майката, а ответникът не заплаща никаква издръжка. Посочва какви са нуждите на детето и поддържа, че те и възрастта му предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме според доходите и имуществото му.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа искането си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищцата са родители на детето М., както и че родителите са разделени от посочения от ищцата момент.

Оспорва обвиненията към него като родител, но не възразява срещу упражняването на родителските права от майката, нито срещу свързаните с него местоживеене и режим на лични контакти.

Претендираната издръжка счита за много висока и несъобразена нито с нуждите на детето, нито с възможностите на ответника. Сочените от ищцата по делото уроци по английски били по избор на майката и цената за тях била завишена, а училищните униформи се купували еднократно. Освен това детето няма извънредни нужди и такива не са доказани. Бащата от друга страна има доходи само в минимален месечен размер, а активите на дружество, в което участва, не са лично негови, поради които причини не може да плаща сума за издръжка в претендираните от ищцата размери.

3

По тези причини моли за отхвърляне на исковете за издръжка в размера над минималния по закон. В о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява конкретно становище по предмета на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето М.

И.ва Б.а е родено на 25.01.2012г., а негови родители са страните по делото Т.

Н. и И. Б..

С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното от ВРС решение по настоящото дело: родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която е определено то да живее, а на бащата е определен РЛО с детето.

От приетата служебна бележка от ОУ „Васил Априлов“ – Варна е видно, че М. е била ученичка в 5-ти клас в училището през учебната 2023/2024г.

От приетата служебна бележка от „Център Давитоз“ – Варна е видно, че през 2023г. детето М. е посещавало ежемесечен курс по английски език в учебния център, срещу такса за един курс от 316лв.

Във връзка с разходи за отглеждане на детето са представени: фактура № 8100035249 от 08/09/2023г.; поръчка за училищна униформа, ведно с касов бон от 07.08.2023г., на стойност 193.00лв.; фактура от 20.08.2023г., ведно с касов бон от 20.08.2023г.; фактура № 2400000512 от 23.09.2023г., ведно с касов бон; касов бон № 0266701 от 17.09.2023г.; касов бон от 21.09.2023г.; документ за регистриране на продажба от 25.09; фактура № 1003305694 от 08/2023г.; фактура № 8351700748 от 13.09.2023г., ведно с касов бон №1918; фактура № 0007200368 от 17.09.2023г., ведно с касов бон №4649.

Видно от представените трудови договори №265 от 06.10.2023г. и №278 от 20.09.2023г. Т. Н. работи по трудово правоотношение като „продавачконсултант“ срешу БТВ от 780лв. на месец.

От приложената разпечатка от ТР при АВп се изяснява, че отв. И. Б. е едноличен собственик на капитала и управител на „Б. и сие“ ЕООД.

Видно от приета справка от ТД на НАП – Велико Търново регистрираният доход на И. Б. е в размер на минималната работна заплата за страната през 2023г.

Видно от писмо с рег. №967000-17449/11.12.2023г. от ОД на МВР – Враца на името на И. Б. са регистрирани четири леки автомобила, като в писмо от 07.12.2023г. от община Мизия, обл. Враца са вписани декларирани пред общината три от четирите автомобила, регистрирани в ОД на МВР.

От приетите пред ВОС разпечатки от публичен сайт на Гаранционен фонд на РБ се изяснява единствено, че за три от четирите вписани в справката от ОД на МВР-Враца автомобила няма активни към 12.03.2024г. застраховки ГО на автомобилистите, а за четвъртия с ДК №ВР1808СК – има такава.

4

От приобщеното писмо от ОД „Земеделие“ – Враца се изяснява, че за стопанската 2022/2023г. И. Б. е предоставил като наемодател, т.е. за възмездно ползване, земеделска земя в размер на 41.499дка.

По делото са приети и други писмени материали, които въззивният съд намира, че са без пряко отношение и/или без пряко доказателствено значение за предмета на спора пред настоящата съдебна инстанция.

Показанията на св.Р.А. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като базирани на лични впечатления и неопровергани. От тях се изяснява, че от раздялата на Т. Н. с ответника по делото последният не плаща издръжка за дъщеря си М. и изобщо не се интересува от нея. Момичето е ученичка и има нужда от дрехи, обувки, пособия и консумативи. Посещава курсове по английски език, цената за които е около 300лв. на месец и се плаща изцяло от майка й. М. иска да ходи на плуване и на рисуване, но майка й не може да си го позволи в момента. М. има мобилен телефон, сметките за който възлизат на около 30лв. месечно и също се плащат от майка й. Детето има и проблеми със зъбите, с оглед на които предстой да й слагат брекети.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Както вече се посочи с необжалваните и следователно с влезлите в сила части от решението на ВРС по настоящото дело: родителските права спрямо детето са предоставени на майката, при която е определено то да живее, като на бащата е определен РЛО с детето. Възведените пред въззивната инстанция спорни въпроси са относно издръжките на детето (занапред и за минал период) и то по размер, като по тях съдът намира следното за случая:

По издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да бъдат взети предвид общите и особените за детето потребности, възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните възможности, според упражняването на родителските права и други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид (приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на личното отглеждане от единия от тях. В изложения смисъл е задължителната и казуалната съдебна практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.;