Решение № 25 от 19.06.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ардино, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100151 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с пр. осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване нищожността на клауза, предвидена в Договор за предоставяне на кредит № 398885/15.08.2022г., сключен при Общи условия и по реда на ЗПФУР, предвиждаща заплащането на неустойка /допълнително възнаграждание/ в размер на 333,66лв. /след изменение на иска/ при непредставяне на обезпечение от заемателя, поради противоречие с добрите нрави.

Предявен е и насрещен иск с пр.осн. чл.211 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД от първоначалния ответник срещу първоначалния ищец за присъждане на парично вземане, представляващо падежирала главница – 72,73лв. и договорна лихва – 23,99лв. за периода от 14.09.2022г. до 14.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на НИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че сключил договор за потребителски кредит от разстояние - Договор за паричен заем № 398885 с „Изи финанс" ЕООД за сумата от 800 /осемстотин / лв. за срок от 330 дни, като след сключване на договора бил уведомен, че следва да заплати допълнителни такси, касаещи обезпечение на кредита до размера на главницата - чрез банкова гаранция или осигуряване на двама поръчители. При непредоставяне на обезпечение по кредита се начислявали допълнителни разходи. Счита процесния договор за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, поради не спазване на предвидената от закона форма и нарушаване изискването договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.Твърди, че не му било предоставено копие от Общите условия и договора, процесният договор не бил подписан от кредитополучателя на 1 всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК, както и копие от договора и СЕФ не били предоставени на ищцата, единствено бил изпратен на e-mail погасителен план. Сочи,че размерът на шрифта, на който бил изготвен договорът, бил под минимално изискуемия съгласно ЗПК, т.е., под размер на шрифта 12. Счита, че ДПК е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.

22 от ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, като липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора бил посочен годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема, без да ставало ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Счита, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в т.ч. възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения. Позовава се Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС. Също така счита, че допустимият ГПР бил многократно над максимално допустимия, вземайки предвид допълнителните суми, начислени от кредитора. Счита клаузата, с която е уговорено заплащане на неустойка, в случай на непредоставяне на поръчител, за недействителна, за което излага аргументи и се позовава на съдебна практика.Твърди,че настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.

Въпреки задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв /в този смисъл съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити/, на длъжника-ищец се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараствал, с което опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, непряко свързано с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), било типичен пример за неустойка, накърняваща добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяща единствено постигането на неоснователно обогатяване /в т.см. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д.

1/2009 г. на ВКС/. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичали вреди и подобна неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, които вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК, или, счита подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Излага съображения, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД давало основание да се иска незабавно цялото задължение, а в случая кредиторът променял последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислявал неустойка, чието плащане разсрочвал заедно с периодичните вноски. Счита,че посоченото плащане не представлява неустойка по смисъла на закона,а възнаграждение, дължимо под условие, тъй като тъй като последиците от неизпълнението на 2

„задължението" да се предостави обезпечение не били типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвиждал, а напротив, договорът продължавал да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. При това, счита клаузата за изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.

2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, а освен това не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Или, счита, че отделните клаузи от процесния договор са нищожни, поради нарушение на закона добрите нрави, респ. на осн.чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Счита и че поради заобикаляне на ЗПК, предвиждащ в чл.33,ал.1 от ЗЗП право на кредитора при забава само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата за нищожна. Смята, че в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не бил включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, представляваща по същността си печалба за кредитора, надбавка към главницата, периодично плащана, поради което следвало да бъде част от ГЛП и ГПР, което от своя страна, обосновавало нарушение на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на договора като цяло. Посочва, че клаузите в процесния договор не били формулирани по-ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани самостоятелно и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици. Заявява нищожност на отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал, 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност. Допълва, че в изпратеното електронно писмо било посочено, че на ищцата била преведена сумата в размер на 800 лв., а същата следвало да върне сумата в размер на 1291,95 лв. и след изчисление с електронен калкулатор на сайта https://www.calculator.bg ГЛП възлизал на 107,77%, а ГПР - 180,67%, или, ГПР бил многократно над допустимото.

Претендира разноски. Като ответник по НИ в писмения отговор на НИМ, счита, предявения НИ за допустим, но неоснователен,като счита договора за потребителски кредит за недействителен и сочи, че кредиторът сам посочвал, че на ищцата била начислена неустойка, което обосновавала нейната действителност в нарушение на Директива 2008/48/ЕО. Позовава се на решение на СЕС по дело С 565/22 - член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, съображение 28 става, за задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя преди да сключи договора, както и на съображение 26 относно важността в условията па разрастващ се кредитен пазар кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране па кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. В случая, след справка от кредитора, същият установил, че клиентът има нисък осигурителен доход, както и няколко на брой други кредити и вместо да откаже отпускане на заем, той кредитирал потребителя, включвайки неустойка в размер на 333,66 лв., т.е., над 50% от главницата, представляващо скрито оскъпяване на кредита, тъй като не целяло възстановяване разходи по 3 кредита, а съдържащо белезите на възнаградителна лихва, тъй като била разсрочена за заплащане именно с погасителните вноски и следвало да се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Т.е., кредиторът изначално формирал модел за кумулиране на допълнителна печалба, прикривайки я под наименование „неустойка". Ето защо, счита,че кредиторът следвало да включи тази „неустойка" при формиране па ГПР. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, предвид нищожността /недействителността/ на договора. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие в писмена молба поддържа първоначалния иск и оспорва насрещния иск. Претендира разноски по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Ответникът „Изи финанс“ЕООД , гр.София в отговор на исковата молба, изразява становище за нередовност на ИМ, недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита искът за недопустим, поради липса на правен интерес. Неоснователността обосновава с оспорване твърденията на ищеца, че след сключване на договора му било съобщено, че трябва да заплаща допълнителни такси, за което липсвали доказателства, както и че ответното дружество никога не претендирало вземания, които не били част от договора за кредит и за които кредитополучателят да е бил уведомен от преддоговорната информация или договора. Твърди и че между страните не бил сключен договор за допълнителна услуга и твърденията на ищеца не били доказани в тази си част. Оспорва твърденията в ИМ, че договорът не бил подписан и в случай, че съдът приеме, че договорът не бил сключен, искането да се признае за недължима определена сума счита за неоснователно, като сочи, че не би могло да се прогласи нищожност на договор, който не бил сключен. Излага съображения, че претендираната с ИМ сума не била ликвидна, поради което и искът бил неоснователен. Оспорва твърдението, че неустойката по договора представлява „допълнително възнаграждение“. Неустойката по договора не била за забава, поради което не се нарушавал чл. 33 от ЗПК. Счита,че при евентуално прогласяване на неустойката за нищожна, същата не влече нищожност на целия договор, тъй като не била част от същественото съдържание на договора, поради което следва да се приложи чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като само тази клауза се прогласи за нищожна. Счита,че посочените от ищеца директиви и съдебни решения, на които се позовава, нямат директен ефект. Доводите относно ГПР намира за неоснователни, тъй като методиката за изчисление на ГПР се съдържала в § 1 от ДР на ЗПК и в нея се включвала само договорната лихва. Оспорва изчисленията на ГПР, представени с ИМ. Счита,че при определяне на ГПР бил спазен законът. Претендира разноски, вкл. юрк.възнаграждение. На осн. чл.211, ал.1 от ГПК предявява насрещен осъдителен иск за заплащане на вноска по главница и лихва с настъпил падеж по сключения между страните договор и предвид изпадане на ищеца в забава. Сключването на договора било извършено въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който електронен адрес били публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Описва стъпките на сключване на процесния договор, като сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. След като кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от 4 разстояние, кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин, в резултат на което на първоначалния ищец бил отпуснат кредит с главница в размер на 800,00 лв. съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, а съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин - в случая, касово на каса на „Изи пей“ АД.