Решение № 544 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора К. Б. Н. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200927 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея на а. М. упълномощен защитник на подсъдимия К. И. М., против въззивна присъда № 19/10.06.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. №529/2025 г. на Апелативен съд – София, 11. наказателен състав.

В сезиращите касационната инстанция процесуални документи, макар словесно да са изписани и трите касационни повода, се настоява за отмяна на постановената присъда поради съществено нарушение на процесуалните правила и поради нарушение на материалния закон. Твърди се в тази връзка, че решаващият въззивен съд не е анализирал внимателно, задълбочено и подробно всички налични доказателствени материали и в частност показанията на свидетелите П. И. и Н. М.а, с оглед на което е направил и погрешни изводи за съставомерността на деянието по чл. 248а, ал. 5 НК.

Настоява се, че това престъпление не е осъществено от К. М. от обективна и субективна страна. Отбелязва се, че подсъдимият не е представил, нито е затаил неверни сведения пред Областна дирекция на „Държавен фонд Земеделие“-гр. Кюстендил. Акцентира се и върху това, че той е бил номинален управител на „****“ ЕООД, упълномощил е трето лице да представлява дружеството и не е съзнавал, че подписва три броя фактури с невярно съдържание, за да бъдат представени те с цел получаване на 1 европейско финансиране. Отправеното към касационния съд искане е за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд (ВКС) адвокат М. поддържа касационната жалба, допълнението към нея и отправеното с тях искане за оправдаване на подсъдимия. Основният акцент в пледоарията на защитата е свързан с липсата на умисъл в действията на подсъдимия.

Подсъдимият К. И. М., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред ВКС.

Представителят на Върховната касационна прокуратура (ВКП) пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение. Смята, че не е допуснато претендираното от защитата нарушение на чл. 13 НПК и чл. 14 НПК и твърди, че въззивният съд е анализирал всички доказателства - в частност показанията на свидетелите П. И. и Н. М.а - задълбочено, вярно и при съпоставката им с останалата доказателствена маса. Намира, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 248а, ал. 5 НК. Подписването от подсъдимия на три фактури с невярно съдържание и факта, че последните е трябвало да докажат пред държавен орган значителен обем на реализирана земеделска продукция, несъвместим с ресурса на семейната фирма „****“ ЕООД, според прокурора обосновава и субективната страна на деянието.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

В Окръжен съд – Кюстендил е бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия К. И. М. за престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК – за това, че на 29.01.2020 г. пред Д. Й. П. - главен експерт в Областна дирекция „Държавен фонд Земеделие“ - гр. Кюстендил, като лице, което управлява и представлява „****“ ЕООД - гр. Кюстендил, чрез несъзнаваното участие на пълномощника П. Е. И. от гр. Кюстендил, действащ като посредствен извършител, подал декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за Условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания във връзка със заявено участие по „Схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци“, като чрез три броя фактури с невярно съдържание представил неверни сведения, че като земеделски стопанин е произвел 63 700 килограма пъпеши на обща стойност 5419.20 лева за кампания 2019 г. от парцели с обща площ 7.430 хектара, в резултат на което получил средства в размер на 5 283.63 лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, принадлежащ на Европейския съюз, които средства са предоставени на българската държава, разпределяни чрез Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“- гр. Кюстендил.

По този обвинителен акт в съда е било образувано н.о.х.д. №110/2024 г.

С присъда № 16 от 17.10.2024 г. подсъдимият М. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението, за което е бил предаден на съд.

2

По протест на прокурор при ОП-Кюстендил в АС- София е било образувано в.н.о.х.д. № 529/2025 г., поверено за разглеждане на 11. наказателен състав.

По това дело с нова въззивна присъда от 10.06.2025 г. подсъдимият К.

М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал.5, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.

Именно тази присъда е предмет на настоящата касационна проверка – първа по своя ред.

Касационната жалба срещу новата въззивна присъда е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на проверка в касационно производство по глава двадесет и трета от НПК.

При разглеждане на тази жалба по същество бе прието следното:

1. По конкретното дело не съществува процесуална възможност касационната инстанция да уважи отправеното с жалбата искане за оправдаване на подсъдимия К. И.. Удовлетворяването на това искане предполага установяването на нови фактически обстоятелства, свързани с незнанието на дееца за неверността на подадените пред Областната дирекция на „Държавен фонд Земеделие“ – гр. Кюстендил фактури `и целта, с която те са били използвани. Установяването на такива нови факти обаче е недопустимо да се направи от касационния съд, защото това би надхвърлило неговите правомощия. Този съд може единствено да провери дали при разглеждането на делото са били спазени процесуалните правила, които гарантират правилното и законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно фактите, подлежащи на доказване, но не и да извърши нова оценка на доказателствата, нито да пререши въпроса с тяхната достоверност и доказателствена стойност в рамките на конкретното наказателно производство. Оправдаването – извън случаите на т.нар. „трета касация“, в каквато хипотеза безспорно това производство не се намира, е възможно само когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че трите фактури, стоящи в основата на обвинението, са били подписани от подсъдимия, респ. подадени впоследствие от свидетеля И., със съзнание за нередовността на отразените в тях обстоятелства. При така установената фактическа обстановка не е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането на касатора за оправдаване на подсъдимия не може да бъде уважено.

3

2. В рамките на касационния контрол следва да бъде разгледано направеното от защитата възражение за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила.

Тъй като установяването на подобно нарушение е достатъчно, за да обуслови изхода на делото, касационният съд най-напред обсъди доводите, свързани с това основание.

При разглеждането на възраженията по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, съставът на ВКС установи, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си за разкриване на обективната истина, както и задължението си за извършване на всестранно, обективно и пълно изследване на всички относими обстоятелства по делото. Констатират се нарушения на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като проведеното по настоящото дело съдебно следствие не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност, а обективната страна на съдийското убеждение не е основана на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

На първо място, въззивният съд не е взел изрично отношение по въпроса дали кредитира или не показанията на свидетеля П. И. от досъдебното производство. Показанията на П. И. несъмнено имат важно значение за делото, тъй като според обвинението той е бил пълномощник на „****“ ЕООД и действайки като посредствен извършител е подал документи пред Областна дирекция на „Държавен фонд Земеделие“- гр. Кюстендил, включващи и трите подписани от подсъдимия фактури с невярно съдържание.

Свидетелят П. И. е разпитван три пъти пред първата инстанция – веднъж в съдебното заседание на 20.05.2024 г. и на два пъти в съдебното заседание на 17.10.2024 г., като в последното заседание след възобновяване на съдебното следствие, чрез използване на процесуалната техника по чл. 281, ал.

4 НПК, са приобщени и показанията му от 21.01.2024г., приложени в т. 5, л.

107 от досъдебното производство. В последните показания И. застъпва позиция, според която той е имал само помощни функции по отношение дейността на фирма „****“ ЕООД, докато подсъдимият пряко и основно се е ангажирал с работата и реализацията на продукцията, добита от заявените пред Областна дирекция на „Държавен фонд Земеделие“ - гр. Кюстендил земеделски площи. От тези си показания свидетелят И. се отрича в съдебната фаза на процеса, твърдейки че декларираната в предсъдебната фаза „грижа за имотите“ от подсъдимия се е свеждала единствено до юридическото представителство на дружеството, стопанисващо тези имоти, но не и до пряк ангажимент по обработка на земята, както и добив и реализация на продукцията от нея, с които пред съда свидетелят твърди, че самият той се е занимавал.

Показанията на свидетеля П. И. имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по инкриминираното деяние, тъй като чрез тях се установява както фактическото участие на подсъдимия в дейността на „****“ ЕООД, така и съдържанието и характера на взаимоотношенията между двете лица – единият управител на дружеството, а другият негов пълномощник и предишен едноличен собственик на същото дружество.

4

Показанията на свидетеля И. от досъдебното производство са и част от фактическата основа, на която се гради обвинението, останало неизменено по реда на чл. 287 НПК в хода на съдебното следствие. В този смисъл неговите възприятия за това кой реално се е занимавал с обработването на земеделските площи, както и кой е организирал и реализирал продукцията, имат пряко значение за изясняване на въпроси бил ли е подсъдимият наясно с произведените обеми пъпеши за кампания 2019 г., респ. с неверността в съдържанието на представените пред държавния орган три фактури.

Колебливостта в разказа на този свидетел и наличието на две ясно противопоставени версии – дадената в досъдебното производство и тази, развита в хода на съдебната фаза – предполагат задълбочен, ясен и мотивиран анализ на неговите показания от страна на въззивния съд. Това задължение произтича пряко от нормата на чл. 14 НПК, която изисква съдът да разкрие обективната истина след всестранно и пълно изследване на доказателствата, както и от чл. 107, ал. 5 НПК, който го задължава да подложи на внимателна преценка всяко едно от доказателствата. Когато по делото са налице противоречиви показания от един и същи свидетел, въззивният съд няма процесуална възможност да подмине някои от тях, без да изясни защо приема едната или другата версия. Въпреки това, апелативният съд нито е предприел активни процесуални действия за разрешаване на противоречието, нито е изложил мотиви защо дава вяра на едната или на другата група показания.

Липсва анализ на възможните причини за промяната в показанията, както и съпоставка с другите доказателствени материали. Такова неизпълнение на задължението за анализ на доказателствата води до нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на страните да знаят въз основа на кои доказателствени източници е формирано съдебното убеждение и препятства касационната инстанция да упражни своя контрол върху правилността на атакувания съдебен акт.