Решение № 7925 от 17.12.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 17.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на деветнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Румяна Григорова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5498 по описа на състава за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с първоначален

(частичен) иск с правно основание чл. чл. 72, ал.1 от ЗС и насрещен иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Е.-С.“ ЕООД поддържа твърдение, че на 25.03.2005г. придобил описания в исковата молба недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ от 1, 638 дка, съставляваща имот № 077020 в землището на гр. Елхово, с ЕКАТТЕ 27382, с местонахождение в м.

„Бозалъка“ и с предназначение за производствена база. При сключването на договора, ищецът (в качеството на купувач) се уверил във факта, че процесния имот не е обременен с вещни тежести до дата 24.03.2015г., което било отразено и в официален удостоверителен документ от съответната служба по вписванията при АВп. Следващата справка, направена от ищеца в Агенция по вписванията през м. май 2007г. установила, че имотният регистър вече съдържа данни за претенции или тежести върху този имот. При това, на 30.06.2010г. ответникът бил въведен във владение на част от процесния недвижим имот, на основание Постановление за възлагане по изп. дело № 7/1999г. на ДСИ при РС Елхово. Тъй като владеел целия процесен имот необезпокоявано и непрекъснато през периода от 10.04.2005г.

(когато получил владението от продавача на имота въз основа на договора за покупко- продажба), до 30.06.2010г. (когато ответникът бил въведен във владение на част от имота), ищецът предприел и финансирал строително монтажни и ремонтни работи, действайки в качеството на добросъвестен владелец, който не знае, че праводателят му не е собственик. Извършените строително- ремонтни работи увеличили стойността на имота и поради това имали характер на подобрения, а за извършването им ищецът понесъл разходи на обща стойност от 131 158, 22 лева. В онази част от имота, която след въвода на 30.06.2010г. била предадена на ответника „Б.“ ООД и която обхващала (според уточнителна молба от 08.03.2016г.) част от имота с обща площ около 700 кв.м. застроена със склад и административна сграда с обща площ от 285 кв.м.; механична везна /кантар/ и прилежащ навес с площ от 38 кв.м. и незастроена открита площ от 447 кв.м. ответникът вложил в извършени СМР сумата от 85 460,

07 лева. Споменатите разходи по СМР на свой ред довели до увеличаване на стойността на онази част от имота, в който бил въведен ответника, със сумата от 63 000 лева. Между ищеца и ответника възникнал спор относно правото на ищеца, в качеството му на добросъвестен владелец, да получи стойността на извършените подобрения в имота, а този спор бил разрешен с влязло в сила Решение № 17100/01.10.2014г. по гр.д. № 17329/2013г. на ІVа отделение при СГС, с което било потвърдено първоинстанционното Решение от 25.09.2013г. по гр.д. № 58155/2010г. на 44 с-в при СРС. В качеството му на добросъвестен владелец, по силата на съдебното решение, ищецът бил легитимиран да получи стойността на извършените подобрения в имота, като бил уважен предявения частичен иск за сумата от 3000 лева, като част от претенция за сумата от 85 460 лева. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000 лева (след увеличение на иска, допуснато с определение от 21.04.2016г.), на същото основание, на което е бил уважен частичния иск и му бъде присъдена законната лихва върху посочената сума, считано от предявяването на иска пред настоящия съд, до деня на окончателното плащане. С оглед изхода на повдигнатия правен спор, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника „Б.“ ООД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че последния бил добросъвестен приобретател и владелец на процесния имот. Сочи, че нотариусът, който изповядвал сделката за покупко- продажба на процесния имот вече бил служебно информиран за правата на ответника върху същия имот, бил длъжен да уведоми за това и ищеца и очевидно го е сторил, което изключвало добросъвестността на ищеца при придобиването на имота и възникването на правото му да предяви претенция за подобренията в имота. Посочените от ищеца подобрения, на които последния основавал правата си не попадали в категорията на необходимите разноски, тъй като процесният имот бил годен да функционира по предназначението си – дори и без разноските за ремонт да са били направени. В отговора на исковата молба, ответникът оспорва твърдението, че са извършвани ремонтни работи в имота, оспорва обема на извършените ремонтни работи, както и стойността на извършените ремонтни работи. При условията на евентуалност, ако вземането бъде признато за възникнало, ответникът се позовава на изтекъл срок на погасителна давност за процесното вземане. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Едновременно с отговора на исковата молба, ответникът предявява насрещен (частичен) иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В насрещната искова молба, ищецът „Б.“ ООД (първоначален ответник) поддържа твърдение, че поради описаните в първоначалната искова молба фактически обстоятелства, свързани с осъщественото от „Е.-С.“ ЕООД фактическа власт върху процесния имот, това дружество се обогатило неоснователно за сметка на действителния собственик на имота „Б.“ ООД - със сумата, представляваща цената на временното възмездно ползване на имота, за периода от 10.04.2005г. когато „Б.“

ООД вече бил надлежно легитимиран да владее имота като негов собственик и да придобива гражданските плодове, до 30.06.2010г., когато след предаването на владението, дружеството могло да осъществи своето право. С оглед на твърдението, че спестявайки разноски за ползването на процесния имот, „Е.-С.“ ЕООД се обогатило неоснователно за сметка на действителния собственик „Б.“ ООД - общо със сумата от 90 000 лева, както и че спор с идентичен предмет, повдигнат с насрещен иск вече е бил разрешен в рамките на приключилото производство по гр.д. № 17329/2013г. на ІVа отделение при СГС - ищецът „Б.“ ООД претендира за осъждане на ответника „Е.-С.“ ЕООД, да му заплати сумата от 30 000 лева, на същото основание, на което е бил уважен частичния иск по гр.д. № 17329/2013г. на ІVа отделение при СГС, както и да заплати законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното плащане.

Ответникът по насрещния иск (ищец по първоначалния иск) „Е.-С.“ ЕООД оспорва основателността на насрещния иск, отричайки да се е обогатил в следствие на упражняваната фактическа власт върху процесния имот. Ответникът оспорва тезата, на ищеца Е.-С.“ ЕООД, че е настъпило намаление в имущественото състояние на „Б.“ ООД, поддържайки тезата, че извършеният ремонт е спестил значителни разноски на това дружество. Сочи, че в качеството на добросъвестен владелец на имота - по смисъла на чл. 70 от ЗС – той не дължи обезщетението, което се претендира, по аргумент от правата, които му дава чл. 71 ЗС. При условията на евентуалност, ответникът се позовава на изтекъл в негова полза срок на погасителна давност по отношение на заявените с иска вземания. Релевантен за началния момент на давността бил денят на установяване на фактическа власт върху имота 10.04.2005г., както и датата на предявяването на иска – 26.06.2015г., между които били изминали 10 години, два месеца и 22 дни. При това се твърди, че „Е.-С.“ ЕООД по никакъв начин не било осуетило възможността на „Б.“ ООД да ползва процесния имот, а причините за тази невъзможност следвало да се търсят в развитието на изп. дело № 7/1999г. на ДСИ при РС Елхово. Моли за отхвърляне на насрещния иск, на релевираните в отговора на исковата молба основания. Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Преди всичко е необходимо да се отбележи, че страните в правния спор са обвързани от правните последици на влязло в сила Решение №

17100/01.10.2014г. постановено по гр.д. № 17329/2013г. на ІVа отделение при СГС е било потвърдено обжалваното Решение от 25.09.2013г. по гр.д. № 58155/2010г по описа на 44 с-в при СРС, с което е осъден „Б.“ ООД да заплати на „Е.-С.“ ЕООД по частичен иск с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС - сумата от 3 000 лева, представляваща част от вземане на обща стойност от 85 460, 07 лева съставляващо увеличената стойност на имот № 077020, с ЕКАТТЕ 27382, и с местонахождение в землището на гр. Елхово м. „Бозалъка“ в резултат на извършени в него подобрения, заедно със законната лихва върху присъданата сума, считано от 30.11.2010г. до деня на окончателното плащане. Със същото решение, съдът осъжда „Е.-С.“ ЕООД да заплати на „Б.“ ООД по частичен иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата от 3 000 лева, като предявена по исков ред част от вземане на обща заявена стойност от 90 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, в резултат от ползването на процесния недвижим имот от страна на „Е.-С.“ ЕООД за периода от 10.04.2005г. до 30.06.2010г., заедно със законната лихва, за периода от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

По аргумент от разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ГПК и с оглед обвързващата сила на пресъдено нещо, като правна последица на влязлото в сила решение, което е постановено между същите страни и на същото основание, но за част от предявените претенции - настоящият съд е обвързан да приеме за осъществили се онези правопораждащи юридически факти, които вече са били приети от съда при разглеждането на частичните искове и които определят основанието на тези искове.

В тази насока, настоящият състав на съда не обсъжда повторно, а възприема пряко вече установените със съдебно решение факти, при които „Е.-С.“ ЕООД е сключило договор за покупко- продажба с трето лице, относно прехвърлянето на правото на собственост на процесния недвижим имот и в резултат от тази правна сделка е установило фактическа власт върху имота, а на 30.11.2010г. е претърпяло съдебно отстранение, след реализирано принудително изпълнение. В резултат от това, част от придобития недвижим имот (процесният имот) е била предадена във владение на „Б.“ ООД. При това съдът приема за установено също и твърдението на ищеца, че в периода от 10.04.2005г. до 30.06.2010г., той е осъществявал фактическа власт добросъвестно владение на имота и е извършил СМР.

В настоящия процес, образуван за непредявената до момента част от вземането, по иска с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС подлежат на установяване само фактите, относими към размера на претендираната сума. Възражението на ответника по първоначалния иск „Б.“ ООД относно предпоставките по чл. 72, ал.1 от ЗС не подлежат на обсъждане, тъй като и този въпрос е обхванат от силата на пресъдено нещо в резултат от влязлото в сила решение между спорещите страни и не може да бъде пререшаван.

По същите съображения, произтичащи от правните последици на влязлото в сила Решение от 25.09.2013г. по гр.д. № 58155/2010г по описа на 44 с-в при СРС - настоящият състав на съда приема за установен факта, че през периода от 10.04.2005г. до 30.06.2010г. първоначалният ищец „Е.-С.“ ЕООД е упражнявал фактическа власт върху процесния имот без правно основание, в резултат на което е била реализирана хипотезата на необосновано имуществено разместване (неоснователно обогатяване) но намира, че във връзка с преценка по размера на иска с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, с който настоящият съд е сезиран да се произнесе (за непредявената пред районния съд част от иска) –в настоящия процес подлежат фактите, които евентуално биха определили обема на неоснователното обогатяване.

Мотивиран от изложените изводи, съдът кредитира изводите на приетото без оспорване заключение на съдебно- техническа (оценителна) експертиза, изготвена от вещо лице инж. Я.Т., която мотивира следните изводи: