Решение № 14244 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14244 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110103366 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молби от 18.03.2026 г. и 26.03.2026 г., на „Т.С.” ЕАД, с която срещу Н. А. К. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.

1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата 45,99 евро, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, аб. № *** за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2022 г .

(период уточнен с молба от 26.03.2026 г.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (09.02.2026 г.) до изплащане на вземането, сумата 14,87 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 до 27.01.2026 г., сумата 0,96 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (09.02.2026 г.) до изплащане на вземането, сумата 0,39 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2023 г. до 27.01.2026 г.

Ищецът твърди, че е доставил на наследодателя на ответника – М. А. К., общински наемател на процесния имот през процесния период, топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че наследодателят на ответника е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Счита, че ответникът в качеството му на наследник по закон отговаря за задълженията на своя 1 наследодател. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Н. А. К., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Релевира възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

Оспорва да е ползвана топлинна енергия в процесния период, а в случай, че е ползвана – твърди, че е била заплатена. Излага, че собственик на имота е СО, а след смъртта на наследодателя му – общински наемател, имотът бил предаден на собственика, който отговарял за процесните задължения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с наследодателя на ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за наследодателя на ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, което е преМ.ло по силата на настъпило наследствено правоприемство към ответника по делото.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно с топлопреносното предприятие.

2

В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й пряко на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В процесния случай, от приетата по делото Заповед № РМЛ19-РД66-4 от 11.03.2019 г. на кмета на район Младост, Столична община (л. 18-19 от делото), издадена на основание чл. 19, ал. 1 НРУУРОЖТСО, се установява, че М. А. К. е била настанена в процесния имот, находящ се на адрес: ***, представляващ общинско жилище. От приетия по делото Договор за наем № РМЛ19-ДГ66-7 от 11.04.2019 г. (л. 14-17 от делото), се установява, че на 11.04.2019 г. между Столична община, район Младост, в качеството на наемодател, и М. А. К., в качеството на наемател, е сключен безсрочен договор за наем на процесния имот, находящ се на адрес: ***, представляващ общинско жилище.

От заявление-декларация от 25.03.2019 г. (л. 24-25 от делото), подадено от М. А. К. до ищеца, се установява, че последната е поискала на нейно име да бъде открита партидата за процесния имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, към която е приложила заповед за настаняване и служебна бележка. От служебна бележка от 12.03.2019 г. към РМЛ19-РД66-4-/1/ от 11.03.2019 г. (л.

20 от делото), издадена от Столична община, район Младост се установява, че е дадено съгласие М. А. К. да открие партидата за процесния имот, находящ се на адрес: ***, аб. № *** на свое име. Видно от приетите по делото фактури (л.

41-42 от делото) това искане е прието от ищеца и партидата за имота е открита на името на М. А. К., с което между наемателя на общинския имот и топлопреносното дружество е бил сключен договор продажба на топлинна енергия при ОУ.

Видно от приетите по делото препис-извлечение от акт за смърт (л. 13 от 3 делото) и удостоверение за наследници (л. 74 от делото) на М. А. К., последната е починала на 22.12.2022 г. и е оставила единствен наследник по закон сина си Н. А. К., ответник по делото, който по силата на настъпилото наследствено правоприемство (чл. 5, ал. 1 ЗН) отговаря за задълженията на своя наследодател (пасива на наследството).

С подаването на заявление-декларация и откриването от дружеството на партида на името на наследодателя на ответника – М. А. К., между тях е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за този имот в част от процесния период от 01.05.2022 г. до смъртта й на 22.12.2022 г. и последната като страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот дължи заплащането й.

По силата на настъпилото наследствено правоприемство ответникът по делото – Н. А. К., отговаря за задълженията на своя наследодател през този период – от 01.05.2022 г. до 22.12.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на ответника да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението на СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно наредба за топлоснабдяването и методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към наредбата. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на имот, тъй като ФДР е посочила, че отчетите на ИРРО с номер 1179 са в размер на нула. За процесния период начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е в съответствие с нормативната уредба и е изчислявана по формулата към Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването на база пълната отопляема кубатура в размер на 93 куб.м., съгласно Акт за изключване на отопление в общи части от 20.07.1996 г. За процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на общи части, съгласно Акт за изключване на отопление в общи части от 20.07.1996 г.

4

През отчетния период, включващ и процесния период, начисляваната топлинна енергия за БГВ е въз основа на снети отчети на един брой водомер за топла вода с номер на пломба 026367, отчитан след края на отоплителния сезон. Количествата отчетени от водомера на топлата вода са въведени в индивидуалната справка за използвана топлинна енергия и топла вода. През процесния период във фактурите изготвени от „Т.С.“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с Решение № Ц-010/28.06.2006г на ДКЕВР и Протокол №2/30.06.06 на Съвета на директорите на „Т.С.“ АД. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период от 01.05.2022 г. до 31.12.2022 г. стойността на реално потребеното количество ТЕ възлиза на 117,22 лева.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.