Решение № 2038 от 24.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2038 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100511901 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 1.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 80335/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 59 състав, по предявен от „Б.А.Е.З." /БАЕЗ/ ЕАД- гр. София установителен иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че "С.П." ООД- гр. София /ЕИК ****/ дължи на „Б.А.Е.З." /БАЕЗ/ ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ сумата 2 232.88 лева, представляваща регресна претенция по чл.213 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 16.07.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата 439.19 лева, представляваща дължима лихва за забава по чл.86 ЗЗД, съгласно издадената заповед за изпълнение от 12.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 46802/ 2018 г. на СРС. С решението е отхвърлено направеното от "С.П." ООД /ЕИК ****/ възражение за прихващане на претендираните с исковата молба суми със сумата 1 686.78 лв., представляваща задължение на „Е.Б.“ ЕАД /ЕИК ****/ по фактури № 15880/ 07.05.2015 г. и № 16232/ 03.06.2015 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът "С.П." ООД е осъден да заплати на ищеца „Б.А.Е.З." /БАЕЗ/ ЕАД сумата 556.79 лева- разноски по делото, от които:

103.44 лева- разноски за заповедното производство /53.44 лв.- държавна такса, и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение/, и 453.35 лева- разноски за исковото производство /153.35 лв.- държавна такса, 200 лв.- депозит за допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от "С.П." ООД- гр. София /ответник по делото/, 1 съдържаща оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, вкл. и в резултат на уважаване на направеното от дружеството възражение за прихващане, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Б.А.Е.З." /БАЕЗ/ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца „Е.Б.“ ЕАД- гр. София оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира за разноски.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Б.А.Е.З." /БАЕЗ/ ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани, вкл. като резултат от отхвърляне на направеното от „С.П.“ ООД възражение за прихващане на вземането за главница като неоснователно- чл.272 ГПК.

За да бъде уважен предявен на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ суброгационен иск, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение във връзка с това застрахователно право-отношение и при реализация на покрит от него риск; противоправно поведение на ответника; вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди.

При плащане на застрахователното обезщетение по силата на закона застрахователят се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и може да иска от 2 третото лице реално изпълнение на поетото от него задължение, заедно с обезщетение за забавеното изпълнение. Фактическият състав на регресното право на застрахователя, което възниква и става изискуемо в момента, в който е удовлетворил застрахования, предпоставя действително застрахователно право-отношение и възникнало право на вземане на застрахования- настъпило застрахователно събитие.

В случая въз основа на събраните в процеса писмени доказателства се установява, че между ищеца „Б.А.Е.З." /БАЕЗ/ ЕАД- застраховател, и третото лицепомагач „Е.Б.“ ЕАД- застрахован, е сключен договор за имуществена застраховказастрахователна полица № Б1В***/ 12.02.2015 г., със срок на действие от 00:00 часа на 1.02.2015 г. до 24:00 часа на 31.01.2016 г. и покрити рискове: неплатежоспособност и забавяне на плащането от длъжници по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги, между които е и ответникът „С.П.“ ООД /длъжник по договор за доставка/, както и че от страна на застрахованото лице е предявена претенция за плащането на застрахователно обезщетение за неплатени от длъжника „С.П.“ ООД суми по 4 бр. фактури: № 4000133632/ 30.04.2015 г., № 400134801/ 15.05.2015 г., № 4000135199/ 31.05.2015 г. и № 4000136581/ 30.06.2015 г., на обща стойност 2 480.98 лв., по която е извършено плащане от застрахователя- ищец на застрахователно обезщетение от 2 232.88 лв. /преводно нареждане от 30.06.2016 г./, представляващо 90 % от непогасеното по посочените фактури вземане на кредитора по продажбеното правоотношение. Процесните вземания са в обхвата на сключената на 12.02.2015 г. застрахователна полица, тъй като, независимо, че договорът за доставка на горива чрез издаване и ползване на еко- карта датира от 8.06.2011 г., предвид извършване на процесните доставки през периода 30.04.2015 г.- 30.06.2015 г. /период на издаване на процесните 4 фактури/ и настъпилият в срока на действие на застрахователното покритие застрахователен риск- забавяне на плащането от длъжника, налице са били изискуемите по- горе предпоставки за извършване на застрахователно плащане от ищеца. Наведеният в този смисъл във въззивната жалба на ответника довод за неоснователност на главния иск е неоснователен.

Според представения като доказателство по делото Договор № 000125FC от 08.06.2011 г. за издаване и ползване на ЕКО Карти, „Е.Б.“ ЕАД предоставило на „С.П.“ ООД еко- карта, чрез използването на която е гарантирано безкасовото плащане на продадени /доставени/ от „Е.Б.“ ЕАД горива и масла съгласно Общи условия на картоиздателя, за което са издадени следните фактури, за които застрахованото лице претендира плащането на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, поради просрочването им от „С.П.“ ООД: фактура № 4000133632/ 30.04.2015 г.- на стойност 1 298.94 лв., с падеж до 31.05.2015 г.; фактура № 4000134801/ 15.05.2015 г.- на стойност 662.21 лв., с падеж до 15.06.2015 г.; фактура № 4000135199/ 31.05.2015 г.- на стойност 341.88 лв., с падеж до 30.06.2015 г.; и фактура № 4000136581/ 30.06.2015 г.- на стойност 177.94 лв., с падеж до 31.07.2015 г.

3

Покритият от сключената между ищеца и третото лице- помагач застраховка риск е неплатежоспособност и забавяне на плащането от длъжника, което според чл.5, ал.2 от приложимите към този застрахователен договор Общи условия представлява забавяне на дължимо плащане по договор за продажба или предоставяне на услуги от страна на длъжника за период, по- дълъг от периода на изчакване, който е определен на 6 месеца /освен ако в полицата не е уговорено друго/- според чл.7, ал.1, т.2, изр.2 ОУ. Началото на периода на изчакване е датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл.18, ал.1 ОУ.

Не е спорно между страните, че неизпълнението на задълженията на „С.П.“ ООД да заплати покупната цена по т.6 от Договора за издаване и ползване на еко- карти /стойността по посочените по- горе 4 бр. фактури/, е продължило повече от 6 месеца и съответства на установения в застрахователния договор период на изчакване.

Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства налага извод, че в случая е бил реализиран покрит от процесната имуществена застраховка риск и в резултат на осъщественото от ищеца „Б.А.Е.З." /БАЕЗ/ ЕАД застрахователно плащане е настъпила суброгация в правата на застрахованото лице- „Е.Б.“ ЕАД, съответно възникнало е регресното му вземане срещу ответника „С.П.“ ООД, поради което и предявеният установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ като основателен и доказан правилно е уважен.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на направеното от ответника „С.П.“ ООД възражение за прихващане, тъй като сумата- предмет на заявеното по делото възражение за съдебно прихващане, вече е била предмет на извършено преди завеждане на делото извънсъдебно прихващане между „С.П.“ ООД и „Е.Б.“ ЕАД, произвело действие преди подаване на исковата молба на 19.12.2018 г.

Видно от приложените от ответника фактури № 15880/ 7.05.2015 г. и № 16232/ 3.06.2015 г., за „С.П.“ ООД дружество е възникнало вземане към третото лице- помагач „Е.Б.“ ЕООД за сумата 1 686.72 лв., представляваща възнаграждение за извършени куриерски услуги. Според приложената по делото електронна кореспонденция от „С.П.“ ООД до „Е.Б.“ ЕАД е отправено предложение за прихващане на дължимите суми по фактури № 15880/ 7.05.2015 г. и № 16232/ 3.06.2015 г. /за куриерски услуги/ с начислени на „С.П.“ ООД лихви за забава, което е прието от „Е.Б.“ ЕАД.

Съгласно приетите като неоспорени от страните заключения /основно и допълнително/ на изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза, цитираните по- горе фактури за извършени куриерски услуги са включени в дневниците за покупки на „Е.Б.“ ООД /трето лице- помагач/ и за тях е ползван данъчен кредит. Според счетоводните записвания при „Е.Б.“ ЕАД задължението по тези фактури е прихванато с дължими, но неплатени от „С.П.“ ООД лихви за просрочени плащания, като прихващането е до размера на по- малката от двете насрещни суми, равна на сумата по 4 двете фактури- в размер на 1 686.72 лв. общо, и е произвело действие на 31.12.2016 г.

Предвид така извършеното осчетоводявене, предложението за прихващане е било прието от „Е.Б.“ ЕАД, което налага извод, че с оглед извършеното преди завеждане на делото извънсъдебно прихващане между „Е.Б.“ ЕАД и „С.П.“ ООД, съдебно прихващане за същото вземане между „БАЕЗ“ ЕАД и „С.П.“ ООД не би могло да бъде извършено.

Основателен и доказан е и акцесорният иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, който правилно е уважен с обжалваното решение. Налице е забава на ответника при плащане на процесното регресно вземане, тъй като не е погасил същото след отправената му от ищеца покана за доброволно изпълнение от 22.07.2016 г., връчена на „С.П.“ ООД на 27.07.2016 г.- според приложеното известие за доставяне, и изтичане на 7- дневния срок за доброволно изпълнение.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи обжалваното решение като правилно следва изцяло да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/.

Разноски за въззивното производство са поискани и от третото лице- помагач на ищеца „Е.Б.“ ЕООД, но такива с настоящото въззивно решение- съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК, не му се дължат и не следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 1.10.2020 г., постановено по гр. дело № 80335/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 59 състав.