Решение № 18488 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18488 гр. С, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110165981 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу Б. Н. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Д“, бл. 17, вх. Е, ет. 4, ап. 124, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата от 260,18 евро (508,87 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Д“, бл. 17, вх. Е, ет. 4, ап. 124, аб. № 219426 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 42,22 евро (82,57 лева) за периода от 15.08.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата о т 19,46 евро (38,06 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,46 евро (8,73 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 31044/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на процесния имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост 1 се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Н“ АД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. М. Е., с който оспорва по основание и размер исковите претенции. Оспорва да е клиент и потребител на топлинна енергия по аргументи, че върху процесния имот е учредено вещно право на ползване на трето лице – ТАК, като именно това лице е титуляр на партидата при ответното дружество.

Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Възразява, че не е доказано реално разходваното количество топлинна енергия. Оспорва да е налице забава в плащанията на исковите суми, както и ответницата да е поканена по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което оспорва и акцесорните претенции за лихва.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Н“ АД, ЕИК: ****** е взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31044/2024 г. по депозирано на 22.05.2024 г. заявление на „Т С“ ЕАД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично 2 известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том III,дело 2543/96 г. от 19.02.1996 г. ответницата Б. Н. Р е придобила правото на собственост върху апартамент № 124, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 17, вх. Е, като дарителя ТАК си е запазила вещното право на ползване пожизнено. Видно от приобщения по делото преписизвлечение от акт за смърт ТАК е починала на 29.11.2005 г., поради което и учреденото в нейна полза право на ползване е погасено. Едновременно с това не се твърди и не се установява ответницата да се е разпоредила с правото на собственост, поради което и съдът приема, че в процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. същата е собственик на процесния имот – апартамент № 124, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Д“, бл. 17, вх. Е, ет. 4, с аб. № 219426

Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответницата - потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане, като ответницата дължи заплащане стойността на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице сградата, в която се намира процесния обект е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна енергия. Според вещото лице дяловото разпределение е извършвано от третото лице помагач в съответствие с методиката, нормативната уредба и документите за сградата и имота. Установява се от заключението, че за процесния имот е начислявана топлинна енергия за БГВ и за отопление /въз онова на изчисления за 1 бр. щранг – лира/. Според вещото лице извършените измервания в АС, начисленията, дяловото разпределение и остойностяването на топлинната енергия са в съответствие с изискванията на нормативната уредба и цените на топлинната енергия, приложими в рамките на процесния период. Според заключението топлинната енергия за имота е на стойност 260,82 евро /508,92 лева/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия, чието количество е изчислено коректно. При определяне дължимата цена следва да се съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Неоснователни са 3 оспорванията на процесуалния представител на ответника по отношение дяловото разпределение на топлинната енергия и нейното остойностяване, тъй като видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени надлежно.

Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира заключението на СТЕ и приема за установено възникването в полза на ищеца на вземане за стойност на топлинна енергия в размер на 508,92 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

По възражението за давност

С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане, е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.

В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от –22.05.2024 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен искът за съществуването на вземането.

При съобразяване изложеното, тригодишният давностен срок за вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. към момента на предявяване на иска не са погасени по давност и се дължат от ответника.

Предвид посоченото и установяване възникване на вземане на ищеца за стойност на ТЕ в размер 260,21 евро /508,92 лева/, т.е. в по-висок от претендирания размер, то предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата 260,18 евро (508,87 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Д“, бл. 17, вх. Е, ет. 4, ап. 124, аб. № 219426 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

Ответницата дължи на ищеца и сумата 19,46 евро /38,06 лева/, определена на основание чл. 162 ГПК от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл.

61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Не се установява и това вземане да е погасено, поради което искът за същото следва да бъде уважен.

4

По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, а преди издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.