Решение № 813 от 12.12.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Враца, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420100521 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба вх. №2369/ 14.02.2025 г. от П. В. Е. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В.ул.“И. В.“№.чрез адв.Е. Г. И. от АК Пловдив гр.Пловдив ул.“Борба“№3,против

“Кредисимо“ЕАД,ЕИК

175330437,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“,и “Ай Тръст“ЕООД,ЕИК 203508899,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.“Витоша“№146 сграда А ет.4 Бизнес център “България“.

Ищцата твърди,че била сключила с първия ответник договор за потребителски кредит №/18.08.2021 г., като била усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 2 200 лв..С втория ответник била сключила договор за предоставяне на поръчителство.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.22 от ЗПК и на основание чл.143 т.19 от ЗЗП, поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК:

Съгласно условията на договора за кредит,лихвеният процент бил в размер на

19.86%,а годишният процент на разходите бил

21.77%.Действително приложеният

ГПР бил различен от

1 посочения,кредиторът бил заблудил потребителя,като използваната заблуждаваща търговска практика била довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттам до нищожност на клаузата за ГПР,с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на договора поради липса на задължителен реквизит от съдържанието по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за поръчителя било разход по кредита,който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР.Кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и на ГПР,като липсвала разписана методика на формиране /кои точно компоненти били включени в ГПР и как се формирал посоченият процент/.

Също така,уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици,договорката кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречала на добрите нрави и внасяла неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143.19 от ЗПК.Престациите били явно нееквивалентни,длъжникът всъщност не получавал никаква престация.

Иска се постановяване на решение,с което да бъде прогласена нищожността на договорите за потребителски кредит и за поръчителство,първият ответник да бъде осъден да заплати на ищцата сумата о т 176.86 лв./след изменение размера на иска/,представляваща платена без основание сума за лихва,ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното погасяване на вземането,и вторият ответник да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 765.32 лв./също след изменение размера на иска/,представляваща платена без основание сума за възнаграждение по договора,ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното погасяване на вземането.Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори и от двамата ответници,с които отговори се оспорват исковете и по основание,и по размер.

Първият ответник не оспорва,че между него и ищцата е бил сключен договор за потребителски кредит,както и че между ищцата и втория ответник е бил сключен договор за поръчителство.Твърди,че договорът бил сключен за главница от 2 747.23 лв.,вкл. 247.23 лв. за заплащане на застрахователна премия.Ищцата била усвоила заемната сума и била погасила задълженията си 2 по договора доброволно и предсрочно,предвид което не била заплатила в пълен размер уговорената възнаградителна лихва.Не оспорва,че ищцата била заплатила 20 лв./респ. 176.86 лв. възнаградителна лихва.Оспорва твърденията,че договорът за кредит нарушавал изискванията на ЗПК и бил нищожен:

В приложение №1 към договора по ясен и разбираем начин начин били посочени ГПР и общата дължима сума.Не било необходимо да се разписва формулата,по която ГПР бил изчислен.

Оспорва и че за ищцата било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.Съгласно раздел III чл.12 от ОУ, кредитополучателят имал право,но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.Видовете обезпечение, които ответникът като кредитодател приемал били посочени в цитираната разпоредба и те са били 1. банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и 2. предоставяне на поръчител.Кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение,като в този случай ответникът щял да разгледа заявлението му,да направи оценка на кредитоспособността му и да прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин и не са били два отделни кредитни продукта,не са били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД.По силата на този договор,вторият ответник се задължавал да извърши за сметка на ищцата възложените от нея действия,а именно: да отговаря пред кредитора солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит,както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в полза на втория ответник,първият ответник не бил страна по договора между ищцата и втория ответник.Към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, ответникът нямал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство,за да го включи в ГПР.

Иска отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и 3 присъждане на сторените разноски.

Вторият ответник също не оспорва,че бил сключен договор за потребителски кредит,във връзка с обезпечаването на който бил сключен договор за предоставяне на поръчителство.Бил сключил с първия ответник договор за поръчителство,по силата на който се бил задължил да гарантира като поръчител горепосоченото задължение на ищеца.За тази услуга му било дължимо възнаграждение,разсрочено на месечни вноски съгласно погасителния план към договора за предоставяне на поръчителство.Възнаграждението се дължало само за периода,за който е било гарантирано задължението по кредита,т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя/както в случая/,същият не дължал възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита.Възнаграждението за поръчител имало характеристиката на възнаграждение,дължимо на лице,което по занятие предоставяло услуги по гарантиране на задължения на контрагенти/дейност,която не била забранена от закона/,като е размерът му е бил съобразен с риска, който поемал.Подробно описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство,както и механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите.Първият ответник предоставял потребителски кредити при условия,които индивидуално се уговаряли с кредитополучателя,част от тези условия било обезпечаването на договора.В раздел II “Одобряване и усвояване на кредита“,чл.4 ал.1 от договора за кредит, изрично било вписано,че кредитополучателят имал право да заяви кредит без обезпечение.Т.е. обезпечението,в това число предоставянето на поръчител,било единствено възможност,но не и задължение за кредитополучателя.По изложените доводи намира,че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР,тъй като същото не отговаряло на дефиницията на §1 т.1 от ДР на ЗПК, респективно на чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО.Освен това,че договорът за предоставяне на поръчителство/в случай,че е избран такъв/ се сключвал след подписването от кредитоискателя на договора за кредит.Кредитодателят не знаел и нямало как да знае предварително какво възнаграждение щяло да се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя,по който не бил страна.

Възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор не е било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от 4 кредитоискателя,респективно не попадало в хипотезата на §1 т.1 от ДР на ЗПК,за да бъде общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл.19 от ЗПК.Наличието на свързаност между ответниците само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита.Първият ответник бил едноличен собственик на капитала на втория ответник,който бил отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност /гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране/факторинг,форфетинг и други/.

Иска отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски.

При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът приема от фактическа страна следното:

На 18.08.2021 г. между ищцата и ответника “Кредисимо“ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит №.,при следните параметри: общ размер на предоставения кр е д и т 2 747.23 лв./вкл. кредит 2 500 лв. и застрахователна премия 247.23 лв./,срок на кредита 18 м., брой погасителни вноски 18 бр.,лихвен процент 25%,ГПР 28.07%.Взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР,са посочени в ОУ.

Съгласно чл.4 ал.1 от договора,в случай,че кредитополучателят е посочил в заявлението,че ще предостави обезпечение на кредита,същият следва,в зависимост от посочения вид обезпечение,да предостави банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице.

На същата дата между ищцата и ответника “Ай Тръст“ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство,по силата на който този ответник се е задължил да сключи договор за поръчителство,по силата на който ще отговаря пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения на ищцата,произтичащи от договора за потребителски кредит.

В полза на ответника е било уговорено възнаграждение в размер на 191.33 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит ,платимо на месечни вноски/падежи, съвпадащи с падежите по договора за потребителски кредит/.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна 5 експертиза.От заключението на вещото лице се установява,че по договора за потребителски кредит ищцата е погасила следните задължения: за главница сума в размер на 2 747.23 лв.,за договорна лихва - сума в размер на 176.86 лв,неразпредЕ. сума - сума в размер на 90.32 лв..

По договора за предоставяне на поръчителство,ищцата е погасила за възнаграждение на поръчителя - сума в размер на 765.32 лв..

Общият размер на погасените задължения е в размер на 3 779.73 лв..

Съгласно условията по договора за потребителски кредит,уговореният между страните ГПР е 28.07%.При изчисляването на ГПР в Универсалния електронен калкулатор за изчисляване на ГПР процентът на годишните разходи е 28.07%.Размерът на ГПР е изчислен,като са използвани следните параметри: главница - сума в размер на 2 747.23 лв.,срок на кредита - 18 м.,годишен лихвен процент – 25%, съгласно условията по кредита.

Реалният размер на ГПР - при включени главница,лихва и възнаграждение за поръчителство по договора за предоставяне на поръчителство е в размер на 97.54%.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона - чл.11 ал.1 т.т.10 и 11 и чл.19 ал.1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Основателността на исковата претенция предполага наличието на сочените от ищеца основания за нищожност на договора за потребителски кредит,които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.