Решение № 553 от 19.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000384 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.

С решение № 505 от 3.04.2024 г. по т.д.н. № 1624/2023 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 12 състав на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Я.“ ЕООД - гр. София с начална дата 31.12.2016 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, търговецът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Я.“ ЕООД - гр. София, чрез особения представител адвокат Т. П., в която се твърди, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост.

Неправилно съдът приел, че при липса на специални норми, уреждащи погасителната давност на частните държавни вземания, приложимо е правилото на чл.117, ал.2 от ЗЗД и в случая тя е започнала да тече с влизането в сила на решението по иска с правно основание чл. 422 от ГПК - 4.05.2016 г. Допуснал процесуално нарушение като неправилно (непълно) разпределил тежестта на доказване, като указал на ответника, че върху него е доказателствената тежест да установи обстоятелствата, на които основава погасителната давност, но не указал на молителя, че е негова тежестта да 1 докаже, че разполага с вземане в определен размер, което е било предмет на принудително изпълнение, както и извършването на изпълнителни действия, водещи до спиране или до прекъсване на погасителна давност.

Молбата към съда е да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

В писмен отговор ответникът по въззивната жалба Националната агенция за приходите - гр.

София я оспорва като неоснователна. Доказателствената тежест била разпределена в съответствие с разпоредбата на чл. 154 от ГПК, като правилно в тежест на ответника било възложено да докаже твърдението за изтекла погасителна давност на вземането.

Молбата към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В молбата по чл. 625 от ТЗ Националната агенция за приходите твърдяла, че има изискуемо вземане срещу „Я.“ ЕООД - гр. София, произтичащо от неизпълнението на договор №16/121/02268 от 23.12.2009г., сключен между търговеца и Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“. В инициираното от молителя заповедно производство по гр.д. № 23566/ 2013 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 62 състав на 5.06.2013 г. в полза на кредитора Държавен фонд „Земеделие“ била издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК за сумите 109 299.72 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2013 г. до окончателното погасяване на вземането; 2 557.97 лева-лихва за забава за периода от 8.03.2013 г. до 30.05.2013 г. ; 3 805.73 лева - разноски в заповедното производство. По издадения на 10.06.2013 г. изпълнителен лист било образувано изп. д. № 677/ 2013 г. на частен съдебен изпълнител М. С. - Ц..

В производството по предявения от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, с влязло в сила на 4.05.2016 г. решение № 194 от 25.01.2016 г. по т.д. № 697/ 2014 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 9 състав било признато за установено, че Я.“ ЕООД дължи на Държавен фонд „Земеделие“ сумите по заповедта за незабавно изпълнение.

В хода на изпълнителното производство по сметката на молителя постъпила сумата 35 773.94 лева от публична продан на недвижимо имущество на длъжника, с която вземането било частично удовлетворено.

-3-

Според удостоверението, издадено от съдебния изпълнител, към 7.06.2023 г. общият размер на задълженията бил 200 181.44 лева.

2

При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта на ответника и да открие производство по несъстоятелност.

В писмения отговор ответникът „Я.“ ЕООД - гр. София, чрез назначения на основание чл.

29, ал. 2 от ГПК особен представител адвокат Т. П., оспорил твърденията в молбата, като изтъкнал, че частното държавно вземане по изпълнителния лист се е погасило с изтичането на петгодишния давностен срок за времето от 4.05.2016 г. до 4.05.2021 г. Молителят не бил посочил своевременно релевантни обстоятелства водещи както до законосъобразното продължаване на изпълнителното производство след изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК - 4.05.2018 г.. така и до спиране и/или прекъсване на давността до 4.05.2019г. - за вземането за лихва за забава по първия изпълнителен лист и до 4.05.2021 г. - за вземането за главница и за разноски по двата листа.

Молбата към съда била да отхвърли молбата като неоснователна.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

В заповед за изпълнение, издадена на основание чл. 417 от ГПК на 5.06.2013 г. по гр.д. № 23566/ 2013 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 62 състав било разпоредено длъжникът „Я.“ ЕООД да заплати на кредитора Държавен фонд „Земеделие“ сумите :

109 299.72 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2013 г. до окончателното погасяване на вземането; 2 557.97 лева-лихва за забава за периода от 8.03.2013 г. до 30.05.2013 г. ; 3 805.73 лева - разноски в заповедното производство.

С решение № 194 от 25.01.2016 г. по т.д. № 697/ 2014 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 9 състав, влязло в сила на 4.05.2016 г., било признато за установено на основание чл.422, ал. 1 от ГПК, че Я.“ ЕООД дължи на Държавен фонд „Земеделие“ следните суми: 109 299.72 лева, представляваща главница - предоставена на дружеството длъжник финансова помощ по договор № 16/121/02268 от 23.12.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., развален на основание чл. 7. 1, б.

„г“, вр. с чл. 8.1, вр. с чл. 4.17, б. „а“, б. „б“, пр.трето, б. „в“ и б. ,д“ от договора, вр. с чл. 87, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД с писмо с изх. № 01- 2600/ 1805 от 26.02.2013 г., връчено на 28.02.2013 г., която ответникът е длъжен да върне, заедно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК 31.05.2013 г. до окончателното й изплащане ; 2 557.97 лева, представляваща лихви за периода от 8.03.2013 г. до 30.05.2013 г., присъдени с цитираната заповед за изпълнение.

По издадения на 10.06.2013 г. по гр.д. № 23566/ 2013 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 62 състав изпълнителен лист било образувано изп.д. № 677/ 2013 г. на частен съдебен изпълнител М. С. - Ц..

3

Според приетото в съдебното заседание на 2.02.2024 г. заключение на икономическа експертиза, изготвено от вещото лице З. Д., дружеството не било извършвало дейност и не било изготвяло и представяло годишни финансови отчети за периода 31.12.2017 г. 31.12.2022 г. и анализа на икономическото му състояния обхващал периода от 2013 г до 2016 г., когато бил представен последния ГФО в търговския регистър.

Съгласно балансите на дружеството преобладаващ дял в активите имали дълготрайните материални активи: към 31.12.2016 г. - 2 293 000 лева (92.8 % от общите активи) ; към 31.12.2015 г. - 2 293 000 лева (92.8 % от общите активи) ; към 31.12.2014 г. - 2 428 000 лева (91.9 % от общите активи) ; към 31.12.2013 г. - 2 428 000 лева (92.5 % от общите активи).

Преобладаващ дял в структурата на пасивите имали краткосрочните задължения на дружеството : към 31.12.2016 г. - 28 000 лева (1.1 % от общите пасиви) ; към 31.12.2015 г. 28 000 лева (1.1 % от общите пасиви); към 31.12.2014 г. - 24 000 лева (0.9 % от общите пасиви); към 31.12.2013г.- 8 000 лева (0.3 % от общите пасиви).

Стойностите на коефициента на обща ликвидност били, както следва: към 31.12.2016 г. 6.3929 ; към 31.12.2015 г. - 87.2857 ; към 31.12.2014 г. - 8.8750 ; към 31.12.2013 г. - 24.5.

Стойностите на коефициента на финансова автономност били, както следва: към 31.12.2016 г. - 87.2857 ; към 31.12.2015 г. - 6.3929 ; към 31.12.2014 г. - 109.0417 ; към 31.12.2013 г. - 327.

От анализа на притежаваното имущество било констатирано, че общата балансова стойност на активите за изследвания период са били достатъчни за покриване на всички негови текущи и нетекущи задължения.

След приспадането от краткотрайните активи на краткосрочните задължения за отчетния период нетния оборотен капитал бил 151 000 лева. тъй като краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения.

Към 31.12.2016 г. общият размер на задълженията бил 28 000 лева, в това число : задължения към доставчици - 17 000 лева ; други задължения-11 000 лева.

-5-

В хода на изпълнителното производство по сметката на НАП била постъпила сума в общ размер 35 773.94 лева от публична продан на недвижимото имущество на длъжника : на 5.08.2021 г. - 15 383.48 лева и на

28.06.2022 г. - 20 390.46 лева. Неплатеният остатък към 15.01.2024 г. възлизал на 210 462.78 лева. Общият размер на задължението бил 461 026.06 лева (250 563.28 лева +210 462.78 лева).

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната 4 инстанция преценява жалбата като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от длъжника в производство по несъстоятелност, който има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 608, ал.1, т. 3 от ТЗ, какъвто е настоящия случай са : наличие в полза на молителя на изискуемо задължение по частно държавно вземане ; обективна невъзможност на ответника да погаси задължението поради финансово - икономически затруднения, които не са временни или поради това, че не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Ответникът не оспорва наличието на задължение по частно държавно вземане, произтичащо от невъзстановяването на сумата, предоставена му от Държавен фонд „Земеделие“ като безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.

Защитната му теза е основана на твърдението, че това вземане е било погасено по давност в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД, с оглед разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Съображенията за несъстоятелността й, са следните.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От мотивите на цитираното по - горе решение на Софийския градски съд се установява, че то произтича от развален в хипотезата на чл. 87, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е станало изискуемо на 8.03.2013 г., когато изтекъл седмодневния срок за доброволно изпълнение, даден от кредитора в писмо с изх. № 01-2600/ 1805 от 26.02.2013 г., връчено на адресата на 28.02.2013 г. Започналата да тече от тази дата давност е била прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с образуването по издадения в заповедното производство изпълнителен лист от 10.06.2013 г. на изпълнително дело № 677/ 2013 г. на частния съдебен изпълнител М. С. - Ц..

Разпечатката съдържа 52 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b344e715-2cb6-4aad-ac79-06e6618dc326