Присъда № 51 от 28.02.2023, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 51 от 28.02.2023 г. по НОХД № 20225330203330 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Д. А. А., ЕГН: ********** по обвинение в това, че:

На 18.08.2021 г. в района на 132+300 км на АМ „Тракия“ в посока землището на с.Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив в съучастие като извършител с Д. Г. К., ЕГН: ********** като извършител, с цел да набави имотна облага за себе си и за Д. Г. К., ЕГН: **********, противозаконно е подпомагал 13 /тринадесет/ чужденци, а именно: Ж. Н. Х., роден на ***, гражданин на С., Р. Ю. А., роден на ***, гражданин на С., А. А. К., роден на ***, гражданин на С., А. А. К., роден на ***, гражданин на С., Н. Ю. А., роден на ***, гражданин на С. /***/, Б. М. А., роден на ***, гражданин на С., Х. М. Н. Д., роден на ***, гражданин на С., М. Б., роден на ***, гражданин на С., О. Х. Х., роден на *** гражданин на С., Я. Ю. А., роден на ***, гражданин на С., М. Л. А., роден на ***, гражданин на С., З. С. А., роден на ***, гражданин на С., Д. М. С., роден на ***, гражданин на С., да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ): „Чужденец може да влезе а Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“ и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г., като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство товарен автомобил марка „Волксхол“, модел „Мовано“ с номер на рама ***, управляван от Д. Г. К., ЕГН:**********, по отношение на повече от едно лице, а именно на 13 /тринадесет/ лица и по отношение на ненавършилото *** възраст лице Н. Ю. А., роден на ***, гражданин на С. /***/ - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на Д. Г. К., ЕГН:

********** за това, че:

На 18.08.2021 г. в района на 132+300 км на АМ „Тракия“ в посока землището на с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив в съучастие като извършител с Д. А. А., ЕГН: ********** като извършител, с цел да набави имотна облага за себе си и за Д. А. А., ЕГН: **********, противозаконно е подпомагал като превозвал 13 /тринадесет/ чужденци, а именно: Ж. Н. Х., роден на ***, гражданин на С., Р. Ю. А., роден на ***, гражданин на С., А. А.

К., роден на ***, гражданин на С., А. А. К., роден на ***, гражданин на С., Н.

Ю. А., роден на ***, гражданин на С. /***/, Б. М. А., роден на ***, гражданин на С., Х. М. Н. Д., роден на ***, гражданин на С., М. Б., роден на 1

***, гражданин на С., О. Х. Х., роден на ***, гражданин на С., Я. Ю. А., роден на ***, гражданин на С., М. Л. А., роден на ***, гражданин на С., З. С. А., роден на ***, гражданин на С., Д. М. С., роден на ***, гражданин на С., да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ): „Чужденец може да влезе а Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“ и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г. като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство товарен автомобил марка „Волксхол“, модел „Мовано“ с номер на рама ***, управляван от Д. Г. К., ЕГН:**********, по отношение на повече от едно лице, а именно на 13 /тринадесет/ лица и по отношение на ненавършилото *** възраст лице Н. Ю. А., роден на ***, гражданин на С. /***/– чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.1 от НК.

След образуване на съдебното производство и преди приключване на съдебното следствие е постигнато споразумение между прокурора, Д. Г. К. тогава в качеството му на подсъдим, и неговия защитник. На основание чл.

384а, ал. 2 от НПК по споразумението се е произнесъл друг състав на съда, като с Определение № 5577 от 14.09.2022 г. по НОХД № 4906 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив е одобрено така постигнатото споразумение, а наказателното производство спрямо подсъдимия К. е прекратено. На основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК същият е допуснат до разпит в качеството на свидетел.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия А.. Поддържа фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, с изключение на обстоятелството по осигуряването на използвания за престъпната дейност товарен автомобил „Воксхол Мовано“ с рег. № ***, за който пледира по делото да се установява да е осигурен именно от подсъдимия А.. Намира събраните по делото доказателства за достатъчни за постановяването на осъдителна присъда, като счита, че те са еднопосочни и от тях по несъмнен начин се доказва описаната в пледоарията фактическа обстановка. Относно обясненията на подсъдимия предлага на съда те да бъдат зачетени за защитна теза, която е в противоречие и е съвместима с останалия събран доказателствен материал. Взема становище, че подсъдимият трябва да бъде признат за виновен, като пледира да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, ориентирано към предвидения в закона максимален размер от шест години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“, което да бъде определено около средния размер. Поддържа при индивидуализиране на отговорността на подсъдимия да се установяват единствено отегчаващи обстоятелства, като А. да е многократно осъждан, с 2 търпени ефективно наказания, но без да са постигнати целите на наказанието.

Счита, че конкретно извършеното деяние също разкрива завишена степен на обществена опасност, предвид че са осъществени няколко квалифициращи обстоятелства. В тази връзка поддържа, че макар да не е повдигнато такова обвинение, деянието е извършено и по начин, опасен за живота на подпомаганите чужди граждани, което също да следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство. Пледира при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъде зачетено времето, през което подсъдимият А. е бил задържан по настоящото дело. Взема становище, че в тежест на последния следва да бъдат възложени направените разноски в хода на наказателния процес. Досежно веществените доказателства предлага товарният автомобил да бъде върнат на своя собственик, а мобилните телефони да бъдат отнети в полза на държавата.

Защитникът адв. Д. Ч. моли подсъдимият да бъде признат за невинен.

На първо място излага съображения за недостатъци на обвинителния акт при описанието на деятелността на подсъдимия А., като твърди да липсват конкретно посочени фактически твърдения, а вместо това да се съдържат готови декларации. Позовава се на съдебна практика относно изискванията към съдържанието на обвинителния акт. Моли съда да не бъде давана вяра на показанията на свид. Д. Г. К.. Твърди от останалите събрани по делото доказателства да не се установява съпричастност на подсъдимия А. към вмененото му във вина престъпление. Счита, че в показанията на свид. К. е налице хипотеза на оговор, а други годни доказателства да липсват. Позовава се на липсата на открити парични средства в подсъдимия при задържането му, както и на налично висящо наказателно производство спрямо свид. К. като аргумент да бъде дадена вяра на обясненията на Д. А. А., респ. да не се кредитират показанията на посочения свидетел. Посочва, че вината на подсъдимия единствено се предполага, но не е несъмнено доказана, поради което всяко съмнение да трябва да се тълкува в негова полза. Счита, че незадържането и неустановяването на подсъдимия на местопроизшествието заедно със свид. К. също да разколебава извода за съпричастността му към престъпната дейност. Моли подсъдимият д бъде признат за невинен и да бъде оправдан.

Подсъдимият Д. А. А. се възползва от правото си да даде обяснения, в които отрича да е знаел, че свид. К. подпомага чужди граждани в нарушение на закона, като ги е превозвал с процесния товарен автомобил. Твърди между двамата да не е имало предварителна уговорка за подобна съвместна престъпна дейност. В хода на съдебните прения се съгласява с доводите на своя защитник и моли да бъде оправдан, за да отиде при семейството си. В последната си дума моли да бъде признат за невинен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

3

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. А. А. е роден на *** в гр. В., обл. П., б.б.г., живущ в ***, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН:

**********.

Свидетелят Д. Г. К. и подсъдимият Д. А. А. се познавали от няколко месеца.

На 17.08.2021 г. късно вечерта свид. К. се намирал в играла зала в гр.

Свиленград, когато получил телефонно обаждане от подсъдимия А., в което му последният му казал, че имал предложение за него. Подсъдимият дошъл до същата играла зала и двамата се срещнали. Тогава подсъдимият А. предложил на свид. К. на другия ден да отидат заедно с в землището на гр.

Елхово, откъдето подсъдимият с автомобил да вземе 13 души – мигранти, след което по АМ „Тракия“ да ги транспортира до гр. София. Двамата се уговорили, че ще поддържат връзка посредством мобилни телефони, като подсъдимият А. щял да шофира пред буса с чужденците, управляван от свид.

К., за да следи за полицейски патрули. Подсъдимият А. дал на свид. К. сумата от 100 лева за гориво и обещал, че след това ще му даде пари за свършената работа в размер около по 150 евро за всеки от транспортираните чужденци.

Рано сутринта на 18.08.2021 г. подсъдимият А. и свид. К. отишли до паркинг, откъдето ги чакал паркиран товарният автомобил „Воксхол Мовано“ с рег. № ***, собственост на свид. И. Т. А.. Подсъдимият дал на К. ключа от този автомобил, както и сумата от 100 лева, за да зареди гориво. Подсъдимият А. от своя страна управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, който бил собственост на свид. Р. А., с която ***. Свидетелят К. отишъл да зареди гориво с дадените от подсъдимия пари на бензиностанция в гр. Свиленград на изхода на града в посока Пъстрогор и се насочил в посока гр. Елхово, като държал телефонна връзка с Д. А. А.. Последният обяснил на свид. К. къде точно ще чакат групата чужденци, която трябвало да превози до гр. София.

Съгласно даваните му указания свид. К. спрял управлявания товарен автомобил в близост до гориста местност в землището на гр. Елхово. Веднага след като К. паркирал буса, към него се насочила групата от 13 броя чужденци, а именно свидетелите: Ж. Н. Х., роден на ***, гражданин на С., Р.

Ю. А., роден на ***, гражданин на С., А. А. К., роден на ***, гражданин на С., А. А. К., роден на ***, гражданин на С., Н. Ю. А., роден на ***, гражданин на С. /***/, Б. М. А., роден на ***, гражданин на С., Х. М. Н. Д., роден на ***, гражданин на С., М. Б., роден на ***, гражданин на С., О. Х. Х., роден на ***, гражданин на С., Я. Ю. А., роден на ***, гражданин на С., М. Л. А., роден на ***, гражданин на С., З. С. А., роден на ***, гражданин на С., Д. М. С., роден на ***, гражданин на С./, които били водени от неустановено по делото лице. Последният се оттеглил в неизвестна посока, след като чужденците се качили в товарното помещение на буса. Оттам свид. К. потеглил към АМ „Тракия“, а съгласно предварителната им уговорка подсъдимият А. карал със 4 своя автомобил „БМВ“ с рег. № *** пред свид. К. и го информирал за пътната обстановка. Двамата поддържали връзка чрез мобилни телефони, като включително подсъдимият дал на К. да ползва телефона му с марка „Нокия“.