Акт от 18.10.2019, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

П., 18.10.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

П.ски районен съд, V граждански състав, в публично заседание на 18.09.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3333 по описа за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Б.В.П. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР гр. С., за заплащане сумата от 1792.92 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 223 часа за периода 23.05.2016г.- 31.03.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че за периода 23.05.2016г.- 31.03.2019г. е полагал труд по служебно правоотношение с ответника на длъжност „водач на специален автомобил” в РС „ПБЗН” при ОДПБЗН – гр. П. към ГД „ПБЗН” МВР гр. С.. Твърди, че осъществява трудовата си дейност на 24 часови смени при сумарно изчисляване на работното време Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.

Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за процесния период - 23.05.2016г.- 31.03.2019г., е положил 1563 часа нощен труд, както следва: общо за 2016г. - 321ч.; общо за 2017г.-

552 часа; общо за 2018г.- 522 часа; общо за 2019г. - 168 часа. Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 1563 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143, което от своя страна води до извънреден труд от 223 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,04 лв., следователно за посочения труд му се дължи сумата от 1792.92 лв.

Ответникът не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на ГД „ПБЗН” МВР гр. С. и е заемал посочената от него длъжност, както и че е осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време.

Излага, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, и в този случай не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, доколкото те касаят работещи по трудово правоотношение, а не по специалния ЗМВР, който допуска работно врече през нощта в размер на 8 часа. Счита, че е недопустимо подзаконов акт, който е неприложим към материята, да дерогира действието на законова норма – 187 ал. 3 от ЗМВР. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г. / влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи, и 2.

Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването ѝ, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи общата разпоредба на НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Излага, че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Твърди, че обстоятелството, че не е необходимо трансформирането на часовете положен нощен труд, е било обсъждано при приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която е поправила временно приетото преизчисляване при действието на Наредба №8121з-407/2014г. Същото било възприето и при създаване на Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между нощен и извънреден труд, че в процесния период са действали наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., но полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за процесния период. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер, и моли съда да го отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Установява се от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Посочен е и начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ сочи, че за периода от 23.05.2016г.-

31.03.2019г., ищецът е положил общо 1563 часа нощен труд. който не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд, като същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1786.509 часа, като за разликата от 223.509 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1477.39 лева, изчислено със средна ставка 6,61 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение.

По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 . Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че за периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г действаща е била предходната Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в КТ и НСОРЗ.

Разпечатката съдържа 20 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b34416ee-a415-4cef-ba61-0337c6a78607