Решение № 90 от 15.01.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 90

Перник, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20257160600547 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. М. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], област Перник, [жк], вх. Д, ет. 1, чрез адвокат И. М. от Адвокатска колегия Перник против Решение № 310 от 08.10.2025 година, постановено по АНД № 1017 по описа за 2025 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-1920-000066 от 31.03.2025 година издадено от началник сектор, 01 РУ при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП на М. М. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място] област Перник, [жк], вх. Д, ет. 1 му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право за управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири месеца/ за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи в посока на това, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и наказателното постановление не е установена по достатъчно категоричен начин. На следващо място посочва, че при провеждане на административнонаказателното производство по съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН относно съставения АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно НП. На трето място твърди, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест, но пробата му за алкохол е отрицателна. В жалбата в тази връзка се навяват доводи, че от фактическите обстоятелства в АУНА и НП не ставало ясно, че той е възприел, че му е било предложено да бъде извършена проверка и с полеви тест. С тези мотиви иска от съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното съдебно решение да бъде отменено, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 17.12.2025 година, касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 3243, с която процесуалният представител на касатора заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на Районен съд Перник, както и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 17.12.2025 година ответникът по касационната жалба – началник, Първо РУ- Перник при ОД на МВР Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., което оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В проведеното съдено заседание на 17.12.2025 година, представителят на Окръжна прокуратура Перник, прави заключение за неоснователност на касационната жалба и прави предложение обжалваното съдебно решение на Районен съд Перник да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената то закона форма, по допустима жалба. Решението е неправилно, тъй като не е съобразено с материалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1168924 от 15.02.2025 година, съставен от А. Б. Б. на длъжност: старши полицай при РУ 01 Перник, ОДМВР – Перник и в присъствието на свидетеля М. Ю. Й. и установено, че на 15.02.2025 година, около 17:15 часа в област Перник, община Перник, с посока на движение от ул. Кърджали към ул. Б. С. М. М. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] управлява лек автомобил „***“ с рег. Номер [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД с БУЛСТАТ: *********, като при извършената проверка на [улица]до номер 2, като водач на ППС отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARMB – 0048. Издаден е талон за медицинско изследване № 0194831. Актосъставителят е квалифицирал извършеното деяние като административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 15.02.2025 година.

Тези констатации на актосъставителя са възприети и в издаденото Наказателно постановление (НП) № 25-1920-000066 от 31.03.2025 година, издадено от началник сектор, МВР Перник, РУ 01 Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на М. М. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], вх. Д, те. 1 са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 16.06.2025 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд- Перник, който с Решение № 310 от 08.10.2025 година го е потвърдил изцяло.

За да постанови този резултат районния съд, след събиране и анализ на приобщените по делото доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. Приел е, че при издаване на същите не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на фактическия състав на вмененото административно нарушение, а именно че на посочената дата и час в [населено място], касаторът е реализирал състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Приел е, че правилно е бил определен видът и размерът на наложеното административно наказание. С тези доводи е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира,че обжалваното решение е валидно и допустимо, но същото е неправилно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд- Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

В настоящият случай касаторът е подведен под административнонаказателна отговорност за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ / в редакцията му към ДВ, бр.77 от 2017 година, в сила от 26.09.2017 година/ предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право за управлява МПС за срок от две години и с глоба от 2 000 лева.

Съществен въпрос по отношение на това нарушение е дали към момента на отказа да бъде тестван за употреба на алкохол, респективно наркотични вещества касаторът е имал качеството „водач на МПС“, каквото изискване предвижда правната норма. Легална дефиниция на понятието „водач“ е дадена в §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Според нея това е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В настоящият случай, касационният състав счита, че касаторът към момента на извършване на проверката не е притежавал качеството „водач на МПС“, а основаният за това се базират на дадените свидетелски показания на свидетеля А. Б. Б., който се явява и актосъставител. Същият в хода на съдебното следствие, развило се пред първоинстанционният съд е заявил, че са забелязали автомобил [Марка] А3 с рег. № [рег. номер], като същият се движел с посока от кръстовището на [улица]към [улица]. Посочва, че са обърнали посоката на движение и да го проследили. Свидетелят също така е заявил, че към момента на извършване на проверката водачът е бил спял сам на паркинга на ЦСМП на [улица] и се е намирал извън автомобила. Една тогава му е предложено да бъде тестван за алкохол и наркотични вещества и същият е бил отказал. Тези свидетелски показания са били изцяло кредитирани от районния съд, но са били неправилно интерпретирани. Въз основа на тези свидетелски показания по красноречив начин се доказва, че към момента на извършване на проверката лицето не е притежавало качеството водач, тъй като същото към този момент не е управлявало МПС, а това се доказва веднъж с твърдението, че автомобилът е бил спрян на паркинг и втори път, че водачът се е намирал извън автомобила.

След като лицето няма качеството на водач, то няма и задължения, произтичащи от него. Или иначе казано, може да се обобщи, че към момента на отказ касаторът не е имал качеството водач на МПС, което прави нарушението несъставомерно, респективно той не е бил длъжен да се подлага на проверка с тест за установяване на наркотични вещества, нито пък е бил длъжен да даде кръв за медицинско изследване. Предвид изложеното административната му отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП е незаконосъобразно ангажирана.

С оглед на това, като е приел обратното Районен съд Перник е постановил съдебен акт, който следва да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който спорът да бъде решен по същество, а именно наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно разноските:

При този изход на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд- Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 310 от 08.10.2025 година, постановено по АНД № 1017 по описа за 2025 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 25-1920-000066 от 31.03.2025 година издадено от началник сектор, 01 РУ при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 174, ал. 3, пред. 2 от ЗДвП на М. М. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място] област Перник, [жк], вх. ***, ет. *** му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право за управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири месеца/ за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.