Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 06.08.2025, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 276/2025
Вид
Решение № 150
Подписан
06.08.2025
В сила
30.08.2025
Състав
ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Монтана, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20251630200276 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. К., ЕГН **********, чрез адв. С. К. от АК - Бургас, срещу наказателно постановление № 25-0996-000270 от 12.03.2025, издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на основание на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 1 месеца, за нарушение на чл.

6, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати и съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на издаденото наказателно постановление. Моли съда да отмени в цялост обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна –редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

На 14.02.2025 г. в 18:25 часа, в обл. Монтана по РП III-112, км. 47,000, с посока на движение от гр. Видин към гр. Монтана, водачът С. И. К. управлявал товарен автомобил, марка“ И.“, рег. № ХХХХХХХ с влекач с рег.

№ ХХХХ с прикачено полуремарке с рег. № ХХХХХ като навлизъл и се движил в участък от пътя с въведена временна забрана за движение на МПС над 12 тона с пътен знак В-4 и заповед на АПИ с рег. номер РД-11746/16.07.2024г.

След навлизане по забранения път, водачът С. И. К. бил спрян за проверка от полицейските служители – св. З. З. и М. Д., които му съобщили, че в нарушение е навлязъл на пътя забранен за движение на МПС над 12 тона, поради което М. Д. съставил АУАН Серия GА № 3230614/14.02.2025г., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, в присъствие на св. З. З. и на водача С. К., който бил връчен на последния.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно постановление 25-0996-000270 от 12.03.2025 г. от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на С. К., на основание на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 1 месеца, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля З. З. - очевидец, както и от доказателствените средства: НП № 25-0996-000270 от 12.03.2025 г.; АУАН серия GA № 3230614/14.02.2025г.; Заповед РД-11-746/16.07.2024г. на АПИ за ВОБД;

Справка за нарушителя/водач на С. И. К.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР, както и 4 бр. снимков материал от л.17 и л.18 от делото, приобщените в хода на производството по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира свидетелските показания на св. З. З., тъй като същият е пряк очевидец на нарушението и е възприел лично и непосредствено релевантните по делото факти и обстоятелства подлежащи на доказване и кореспондират с останалите доказателства и доказателствени средства.

Съдът кредитира в цялост приложените писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята 2 съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото и кореспондират изцяло с кредитираните свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът приема следното:

Съдът, в качеството на въззивна инстанция има правомощието, а именно правото и задължените. да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК.

В изпълнение на тези правомощия, съдебният състав констатира следното:

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по административно санкциониране на жалбоподателя С. К.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.

Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от жалбоподателя оплаквания за неоснователни.

Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а също и от показанията на разпитаните свидетели, се установява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено. Безспорно неизпълнението на задълженията на правилата за движение по пътищата е скрепено с 3 административни санкции, при изяснено авторство на деянието и вина на водача. Съдът намира, че описанието на нарушението и обстоятелствата относно извършването му, е отразено достатъчно ясно и конкретно, още повече и при положение, че жалбоподателят е спрян на място, АУАН е съставен в негово присъствие, предоставен му е за запознаване и е отразено, че от негова страна липсват възражения. Такива не са постъпили в законния 3 – дневен срок. Досежно оплакването на жалбоподателя да спази забраната, защото след възприемане на знака, обозначаващ забраната е бил в невъзможност да смени посоката на управляваното от него МПС, съдът намира за неотносимо, тъй като не изключва задължението на водача да спазва правилата за движение по пътищата.

Относно приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че С. К. в качеството на водач на товарен автомобил, марка“ И.“, рег. № ХХХХХХХ с влекач с рег. № ХХХХ с прикачено полуремарке с рег. № А5413ЕМ, е осъществил нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Изложеното кореспондира с показанията на полицейския служител, извършил проверката, който пряк очевидец на нарушението и съставянето на АУАН – свидетеля З. З., пред който жалбоподателят не е изложел възражения или обяснения в връзка с временно въведената с пътен знак забрана. Предвид изложеното съдът приема за установено, че поведението на водача било в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност чл. 6, т. 1 от ЗДвП. /в този смисъл и константната практика на касационната инстанция: Решение № 591 от 16.06.2025 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 160/2025 г.; Решение № 326 от 24.03.2025 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 70/2025 г. ; Решение № 1287 от 9.10.2024 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 375/2024 г. и др./ Относно наложеното наказание за установеното нарушение, АНО адекватно е определил същото на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, предвиждащо лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 (триста) лв. на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо жалбоподателя е правилно определено, 4 съобразно конкретно фиксирания в закона вид и размер, и в пълно съответствие със санкционната норма от ЗДвП, поради което и следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0996-000270 от 12.03.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на С. И. К., ЕГН **********, на основание на чл.

183, ал. 7 от ЗДвП, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 1 месеца, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5