Решение № 134 от 18.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. К., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20235100500255 по описа за 2023 година Производството e по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. З. С. – длъжник по изп. дело № 916/2023 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – К. против произнасянето по разноските по изпълнението, обективирано в констативен протокол изх. № 52979/02.08.2023 г.

Жалбодателят счита приетите разноски за прекомерни предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство и противоречащи на принципа за справедливост. Счита, че действията на пълномощника на взискателя са се изчерпали с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело поради извършеното плащане на сумата от длъжника.

Жалбодателят сочи, че взискателят “И. С. К.“ ООД е образувал три отделни изпълнителни дела за вземания за главница, лихва и разноски по ч.г.д. № 282/2022 г. по описа на Районен съд – К., като по всяко са начислени разноски, значително надвишаващи размера на вземанията. Счита, че е налице злоупотреба с права от страна на взискателя, чиято цел е генериране на разноски, чрез депозиране на множество заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в които се претендират отделни месечни вноски по договор за кредит – на едно и също основание с цел получаване на адвокатски хонорар от всяко отделно производство.

1

Жалбодателят сочи, че взискателят “И. С. К.“ ООД е образувал три отделни изпълнителни дела за вземания за главница, лихва и разноски по ч.г.д. № 282/2022 г. по описа на Районен съд – К., като по всяко са начислени разноски, значително надвишаващи размера на вземанията. Счита, че е налице злоупотреба с права от страна на взискателя, чиято цел е генериране на разноски, чрез депозиране на множество заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в които се претендират отделни месечни вноски по договор за кредит – на едно и също основание с цел получаване на адвокатски хонорар от всяко отделно производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ответника по жалбата „И. С. К.“ ООД чрез пълномощника му е подадено писмено възражение, с което се изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата. Оспорват се твърденията на жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.

По реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Р. С. с рег. № *** на КЧСИ , с район на действие Окръжен съд – К., в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването срещу разноските по изпълнението, поради което е допустима следва се разгледа по същество.

В тази връзка доводът на ответника по жалбата за недопустимост на същата поради подаването й извън срока за обжалване е неоснователен.

Установява се от материалите по изпълнителното дело, че съобщение изх. № 53298/03.08.2023 г. за произнасянето от съдебния изпълнител по молба на длъжника вх. № 31040/25.07.2023 г. с Констативен протокол изх. № 52979/02.08.2023 г., с който е намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя до 480 лв., а в останалата част за редуциране на таксите по изпълнителното дело е оставена без уважение, не е изпратено на длъжника. Изпратено и получено от длъжника на 07.09.2023 г. е съобщение изх. № 60140/04.09.2023 г. за поправка на допусната техническа грешка в съобщение изх. № 53298/03.08.2023 г., от което на същия за първи път е станало известно произнасянето по молба вх. № 31040/25.07.2023 г. Ето защо следва да се приеме, че жалба с вх. № 3194/08.09.2023 г. по регистъра на ЧСИ, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 2

ГПК.

От приложеното копие на изп.дело № 916/2023 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – К. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя “И. С. К.“ ООД против С. З.

С. за събиране на парично вземане по изпълнителен лист № 236 от 01.06.2023 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 125/2022 г. по ч. гр. д. № 282/2022 г. по описа на Районен съд – К. за сумите: 83.33 лева – главница, представляваща непогасена сума по индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2681/02.09.2021 г. – 1 вноска /шеста/ за периода 01.03.2022 г. – 01.03.2022 г.; 57.30 лева – лихва за периода от 01.03.2022 г. – 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски от 25 лева – внесена държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнителното производство, подадена чрез представител по пълномощие адв. Б. С., е поискано от взискателя налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава в „Т. С. Л.“ – клон Б. КЧТ . Възложено е на ЧСИ съгласно чл. 18, ал.

1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението. Направено е искане за събиране и на сумата от 800 лв. адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство. Посочена е банковата сметка, по която да се превеждат събраните суми.

Към молбата са приложени: изпълнителен лист № 236 от 01.06.2023 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 125/2022 г. по ч. гр. д. № 282/2022 г. по описа на издаден от Районен съд-К. ; пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 27.06.2023 г., видно от които между взискателя “И. С. К.“ ООД, представляван от Д. В. Д. и процесуалния представител адв. Б. В. С. е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за образуване на изпълнително дело и представителство по същото.

След образуване на изпълнителното дело, са извършени следните действия от ЧСИ и страните:

3

Взискателят е заплатил на ЧСИ Р. С. такси, посочени в сметка по чл. 79 от ЗЧСИ (лист 5).

С разпореждане от 29.06.2023 г. ЧСИ Р. С. е приел като разноски по изпълнителното дело адвокатското възнаграждение, съобразно описания погоре договор за правна защита и съдействие в размер на 800 лева и авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 66 лева.

ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника (лист 6 -17) , вследствие на което са наложени обезпечителни мерки.

Със запорно съобщение изх. № 46362/11.07.2023 г. е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ***“ ЕАД (лист 19).

Със запорно съобщение изх. № 46364/11.07.2023 г. е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в Т. Б. А. Б.“ ЕАД (лист 21).

Със Запорно съобщение, изх. № 46365/11.07.2023 г. е наложил запор на вземанията и в „И.“ АД (лист 23).

Със запорно съобщение изх. № 46358/11.07.2023 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Т. С. Л. – клон Б. /Клон на чуждестранно лице/ (лист 26).

Със съобщение вх. № 30351/21.07.2023 г. „Т. С. Л. – клон Б. /Клон на чуждестранно лице/, в качеството на трето задължено лице, е уведомил ЧСИ съгласно чл. 508 от ГПК, че ще прави необходимите удръжки от трудовото възнаграждение на С. З. С. (лист 37).

Със съобщение изх. № 46329/11.07.2023 г. ЧСИ е уведомил взискателя за дължимите по т.31 от ТТРЗЧСИ разноски, заплащани от взискателя и дължими от длъжника.

Със съобщение за образуване на изпълнително дело съгласно чл. 428, ал. 1, изр. последно от ГПК изх. № 46372/11.07.2023 г., връчено на длъжника на 10.08.2023 г. по имейл (лист 67), ЧСИ е уведомил длъжника, че следва да заплати дължимите се по образуваното изпълнителното дело № 916/2023 г. суми в общ размер от 1 866.26 лева, от които 482.30 лева неолихвяема сума, 83.33 лева главница, 12.11 лева лихви, 2.60 лева присъдени разноски 329.40 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ в размер на 156.52 лева, както и други суми (в т.ч. адв.възнаграждение) в размер на 800 лева, дължими към 11.07.2023 г.

4

Със съобщение изх. № 46360/11.07.2023 г. ЧСИ е уведомил длъжника за наложения запор върху трудовото му възнаграждение.(лист 44).

Със съобщение изх. № 46368/11.07.2023 г. ЧСИ е уведомил длъжника за запора върху банковите му сметки (лист 45).

С констативен протокол изх. № 49347/24.07.2023 г. ЧСИ е удостоверил, че по изпълнителното дело от длъжника С. З. С. е постъпила сума в размер на 166.67 лева, която следва да се разпредели след връчване на ПДИ.

С молба вх. № 31040/25.07.2023 г. длъжникът С. З. С. е възразил срещу приетите такси и разноски по изпълнителното дело.

По повод молбата, от взискателя чрез пълномощника му е подадено становище с вх. № 32480/01.08.2023г., с което е уведомен съдебният изпълнител, че адвокатското възнаграждение е намалено до 480 лева.

С констативен протокол изх. № 52979/02.08.2023 г. размерът на адвокатския хонорар е намален до 480 лева, като искането за редуциране на таксите по изпълнителното дело е оставено без уважение.

Взискателят е уведомен със съобщение с изх. № 60140/04.08.2023г., получено на 07.09.2023г. (лист 94).

С молба вх. № 31062/25.07.2023 г. от длъжника е поискано наложените обезпечителни мерки да бъдат вдигнати, поради изпълнение на задължението чрез направен банков превод от 01.08.2023 г. в размер на 1 700 лева.

С констативен протокол изх. № 53259/03.08.2023 г. е разпоредено разпределяне на общата сума в размер на 1866.91 лева след връчване на ПДИ.

С молба вх. № 33760/14.08.2023 г. от длъжника е поискано прекратяване на изпълнителното дело и разпределяне на постъпилите суми в срока за доброволно изпълнение (лист 68).

С констативен протокол изх. № 55501/11.08.2023 г. е извършено разпределение на постъпилата сума в размер на 1866.91 лв.

С разпореждане изх. № 55515/11.08.2023 г. изпълнителното дело е приключило поради пълно издължаване на задължението и са вдигнати наложените запори.

При тези данни по изпълнителното дело, съдът приема следното: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК , ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и 5 фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата .

В случая адвокатското възнаграждение е намалено до размера на 480 лв.

С разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, според материалния интерес. Предвид материалния интерес в случая (565,63 лева, представляваща дължимата по изпълнителния лист сума) във връзка с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в общ размер на 400 лв. /200 лв. за образуване на изпълнителното дело по чл.

10, т. 1 и 200 лв. по чл. 10, т. 2/. Платеното от взискателя адвокатско възнаграждение по цитирания по-горе договор за правна помощ е в размер на 480 лева. На тази база следва да се прецени дали адвокатското възнаграждение се дължи само за образуване на изп. дело по чл. 10, т. 1, в какъвто смисъл са изложени съображения в жалбата, или и за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., каквито са становищата на неговия пълномощник и на съдебния изпълнител.

Във връзка с така очертания предмет на спора настоящият състав приема следното: съгласно посочената по – горе разпоредба, процесуалното представителство по т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/20024 г. е уредено като самостоятелно и независимо едно от друго процесуално право на страна по изпълнително дело, което може да бъде упражнено самостоятелно или заедно (по т. 1 само от взискател). Така не може да се отрече, че е в правото на взискателя да упълномощи адвокат само за подаване на молба за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 от Наредбата или да упълномощи адвокат само за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични 6 вземания по чл. 10 т. 2, или да упражни едновременно правото си по т. 1 и по т. 2 на чл. 10, какъвто е случаят. Обстоятелството, че след образуване на изпълнителното дело, вследствие на предприетите от съдебния изпълнител действия (наложен запор и постъпила сума в резултат от налагането му), е постъпило плащане на дължимата сума, не променят този извод. В тази връзка невярно е твърдението на жалбодателя длъжник, че действията на пълномощника на взискателя са се изчерпали с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, тъй като задължението е платено изцяло и пълномощникът не е извършил други процесуални действия освен подаването на молбата. Посоченото твърдение се опровергава от данните, съдържащи се в копието на изп. дело, от които е видно, че пълномощникът на взискателя, по повод молба вх. № 31062/25.07.2023 г. от длъжника за вдигане на наложени запори, възбрани и др. обезпечителни мерки, е подал молба – становище вх.