Определение № 5329 от 05.11.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5329 гр. София, 05.11.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Пепа Маринова-Тонева като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002104623 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 20500/02.06.2026г. по описа на ПлАпС, подадена от В. Н. Т. и С. И. Р. , приподписана от адв. А. - М. от ПлАК, срещу решение № 565 от 29.04.2026г., постановено по в. гр. дело № 3068/25 на Пловдивски окръжен съд.

Касаторите обжалват решението изцяло, като излагат съображения за неправилност.

Насрещната страна А. Д. Т. чрез адв. Н. П. от ПлАК, отговаря в срока по чл.

287 ГПК, че касационната жалба е недопустима, защото въззивното решение не подлежи на касационен контрол, евентуално – че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Касационната инстанция не допуска, вкл. служебно, касационно обжалване на въззивни съдебни актове, независимо от техния порок – нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, ако са постановени по искове с цена под 5000 лв., за които не важат предвидените в закона изключения.

В случая предмет на делото е искова претенция с цена под 5000лв.

Цената се посочва с исковата молба, а ако това не е сторено или тя е погрешно определена от страната, съдът служебно или по възражение на ответника я 1 определя и то, най-късно в първото по делото заседание. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, а окончателното - най-късно при решаване на делото.В случая цената на иска е определена от съда по чл.70, ал.3 ГПК на сумата 2000лв. В последствие е представена по делото и данъчна оценка на процесния имот, която сочи на по-ниска цена на спорното право от определената от съда, но не е постановено определение по този въпрос от съда по реда и в сроковете по чл. 70 ГПК, включително и по-късно в хода на производството.

В заключение се обосновава извод, че касационната жалба, следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.

На осн. чл. 78, ал 4 ГПК, касаторите общо следва да заплатят на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 1500 евро заплатен адвокатски хонорар. Действително договореният в полза на адв. П.

Хонорар е 4000 евро, но видно от пълномощното действително заплатената сума е 1500 евро. Липсват доказателства за реално заплащане на остатъка до 4000 евро. Предвид това съдът приема, че доказаният разход за адвокатско възнаграждение е в размер 1500 евро. Този разход не е прекомерен, в каквато насока са релевирали възражение ответниците по касационната жалба.

Същият съответства на вида, характера и тежестта на производството, на обема на свършената работа от страна на процесуалния представител и е съизмерим и със заплатения от двамата ответници по жалбата адвокатски хонорар, който е в общ размер 2000 евро. В полза на касаторите разноски не се следват.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4623/2026 г. по описа на ВКС, IІІ ГО, по касационната жалба вх. № 20500/02.06.2026г. по описа на ПлАпС, подадена от В. Н. Т. и С. И. Р., приподписана от адв. А. - М. от ПлАК, срещу решение № 565 от 29.04.2026г., постановено по в. гр. дело № 3068/25 на Пловдивски окръжен съд, и ВРЪЩА същата.

ОСЪЖДА В. Н. Т. и С. И. Р. да заплатят общо на А. Д. Т., сумата в размер на 1500 евро, съставляваща съдебноделоводни разноски за производството пред Върховния касационен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3