Определение № 3322 от 28.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3322 гр. София, 28.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002105242 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Л. М. срещу решение № 1771 от 06.04.2023г по в. гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градси съд , с което е потвърдено решение № 20213351 от 18.11.2021г по гр.д №51426/2021г на Софийски районен съд и допълнителното решение от 21.06.2022г по същото дело за отхвъряне на предявен от жалбоподателя иск на основание чл. 270 ,ал.2 ГПК да бъде прогласена нищожност на заповед за изпълнение,издадена на 22.11.2017г по ч. гр.д № 80688/2017г по описа на Софийски районен съд, 162 състав, както и по касационна жалба на А. Л. М. срещу решение №3395 от 26.06.2023г по по в. гр.дело № 10261/2022г. на Софийски градси съд,с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за допълване на решението /чл. 250 ГПК/ Въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за валидно и допустимо ,като възраженията на ищеца в тази насока са отхвърлени. За да приеме на свой ред иска по чл.270,ал.2 ГПК предявен срещу „Топлофикация –София”ЕАД като заявител по издадената по чл. 410 ГПК съдебна заповед за неоснователен, въззивният съд обсъдил представените доказателства и споделяйки съображенята на първоинстанционния съд , като е изложил и свои , е приел, че нито едно от посочените в исковата молба и поддържани от ищеца като въззивен жалбоподател обстоятелствени твърдения и доводи не обосновава невалидност /нищожност/на оспорената заповед за изпълнение на парично задължение.Същата е била издадена по разпореждане на съдия – докладчика по по ч. гр. д. № 80688/2017 г. по описа на СРС, 162 състав. от 22.11.2017г. след преценка наличие на предпоставките за нейното издаване по чл. 411, ал. 3 ГПК на основание чл. 410 ГПК по заявление вх. № 3087631/14.11.2017 г. от „Топлофикация София“ ЕАД.Въззивният съд се е позовал на 1 установена практика на ВКС за да изтъкне ,че нищожността на решението касае начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда,но този порок няма отношение към съдържанието на държавното властническо волеизявление по същество.Нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебен акт не води до неговата нищожност,а до недопустимост или неправилност на съдебния акт,която се релевира по пътя на инстанционния контрол в рамките на преклузивните срокове за подаване на жалба пред съответния компетентен съд.По първото от сочените с иска основания,че заповедта за изпълнение е изначално негодна да породи правни последици като издадена по отменен образец по Наредба №6 от 20.02.2008г ,предвид отмяната чл.4 и ч.9 от цитираната наредба с решение №3988/19.03.2019г на ВАС, въззивният съд е изтъкнал ,че не се касае за неспазване на писмената форма на заповедта по чл.410 ГПК или липса на императивно установени реквизити по чл. 412 ГПК и не е налице нищожност на съдебния акт,освен това отмяната на образците е от обнародване съдебното решение на ВАС /ДВ бр.85/29.10.2019г/ и има действие занапред ,заповедта по 410 ГПК е издадена на 22.11.2017г.По оплакванията за нищожност поради това ,че ищецът не е абонат на Топлофикация-София ЕАД, Софийски градски съд е констатирал в съобразителната част на решението ,че личното име на длъжника по заповедта е различно от това на ищеца , но други лични данни съвпадат. Признал е правен интерес от иска който е самостоятелна форма на защита, която може да бъде реализирана и след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан ,като се е позовал на практиката на ВКС ( решение № 123 от

4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I ГО и решение № 320 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6774/2013 г., I ГО). Посочил е обаче ,че това и останалите възражения на ищеца , т.е за неизпълнение на служебно задължение на заповедния съд да приложи Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17;че процесната заповед за изпълнение е издадена при неизпълнение на служебните задължения на заповедния съд да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор,сключен с потребител; че процесната заповед за изпълнение е нищожна, тъй като с нея заповедният съд се е произнесъл по непредявени искове, не могат да обосноват нищожност .Възражението за липса на облигационни отношения с ищеца като абонат на доставчика на топлинна енергия и като длъжник , издаване на заповедта на основание „невярна декларация“ – заявление за издаване на заповед за изпълнение с посочени в него „несъществуващи“ фактури,е определено като оплакване за неправилност на постановения съдебен акт, представените от ищеца писмени доказателства в тази насока като неотносими към спорния предмет.

Изтъкната е процесуалната възможност на соченото за длъжник лице да релевира подобни възражения срещу издадената заповед за изпълнение чрез депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК, осуетяващо влизането в сила на издадената заповед. Подобно възражение обаче не може да обоснове нищожност на заповедта за изпълнение, а следва да се преценява от съда при разглеждане на спора по същество. Така формулираните от въззивника твърдения не могат да обосноват сочения най-тежък порок на процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото не сочат за неспазване на писмената форма на 2 заповедта по чл. 410 ГПК или липса на императивно установените реквизити по чл. 412 ГПК.

Относно въведените с въззивната жалба твърдения за противоречие на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с добрите нрави поради издаване на същата на основание „невярна декларация“ – заявление за издаване на заповед за изпълнение с посочени в него „несъществуващи“ фактури, настоящият състав намира, че по същество това отново са оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, постановен в рамките на заповедното производство, в което съдът не събира доказателства и не извършва преценка за съществуването или несъществуването на соченото в заявлението основание за дължимост на заявеното вземане. Подобна преценка съдът следва да извърши в производството по същество.Доводите по пункт 3 и 4 от исковата молба за нищожност на заповедта за изпълнение поради неприлагане на задължителни за съдилищата решения на Съда на ЕС, вкл да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, също са относими към законосъобразността на издадената заповед, но са без значение за валидността й, респ. за основателността на предявения иск по чл. 270, ал. 2 ГПК .Въззивният съдебен състав е посочил ,че няма правомощието да изследва редовността на заявлението по чл. 410 ГП и тъждеството между него и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, доколкото предметът на делото го ограничава единствено в това да провери дали съдебният акт е нищожен. По наведеното едва пред въззивния съд съображение за нищожност ,че волята на заповедния съд била неразбираема ,въззивният състав е посочил, че това не е така ,след като в процесната заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК са посочени по ясен и недвусмислен начин конкретните основанията и периоди, за които се присъжда всяка от сумите по нея . Оставел е без уважение искането за допълнително решение ,като е приел ,че непроизнасяне по част от спория исков предмет няма . Присъдил е разноски за юрисконсулт в тежест на ищеца и въззивен жалбоподател , като не е уважил и възраженията му в производство по чл. 248, ал.1 ГПК,че представлявалата ответника по пълномощно юрисконсулт А. Д. няма юридическа правоспособност и съгласно регистъра по действаща Наредба №1/01.02.2019г на МП няма данни за удостоверение Определението е постановено в състав с друг докладчик- младши съдия Искането за изменение на решението по разноските е отхвърлено по съображение ,че е налице упълномощаване съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, пълномощното може да бъде оспорвано единствено от представлявания .

Касационната жалба срещу основното решение съдържа оплакване за неговата нищожност като постановено от ненадлежен състав, недопустимо , неправилно , незаконосъобразно. Членовете на съдебния IIб въззивен състав на СГС не са определени с разпределение на случаен принцип, не са се отвели въпреки искания от жалбоподателя отвод , председателят на съдебния състав е абонат на ответника по делото Топлофикация – София , провел е откритото съдебно заседание по начин , нарушил чл 6 §1 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата ,водил е привидно производство, с произнасяне без да е имало реално съвещание, приложил е „смразяващ ефект”върху жалбоподателя по смисъла на практиката на ЕСПЧ . .Решението е в противоречие с изтъкната и коментирана практика на Съда на ЕС 3 и ВКС. Порочно е потвърждаването на обжалваното допълнително решение на СРС /по чл.

250 ГПК/ ,без да го отмени и без да има произнасяне на СРС е обсъждан петитум.

Нарушено е повелително изискване съдът да обсъди всяко прието доказателство и всеки довод .Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване по осем формулирани въпроса има ли нарушение на Директива 2011/83 ЕС в случай на заповед за изпълнение като издадената по чл.410 от ГПК на основание несъществуващи , неиздадени , нерегистрирани фактури (1), нищожна ли е по правото на ЕС такава заповед(2) има ли нарушение на Директива 2011/83 ЕС и правото на ЕС в случай ,че бъде уважен иск срещу ответник , който оспорва иска и в случай ,че няма издадени фактури и кредитни известия от доставчик на топлофикационни услуги (3), има ли при това положение валидно облигационно отношение за определен период (4), нищожна ли е по правото на ЕС издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на доставчик на топлофикационни услуги , претендиращ да ги доставя в сграда , която не е топлофицирана (5) има ли нарушение на Директива 2011/83 ЕС и правото на ЕС в случай ,че бъде уважен иск срещу ответник, оспорил иска с това доказване (6) има ли валидно облигационно отношение между ответник и доставчик на топлофикационни услуги за определен период. при горното доказване (7) нищожна ли е по правото на ЕС Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на доставчик на топлофикационни услуги при наличие на официални документи доказващи привидно обнародване на общи условия/в несъществуващ вестник/ Въззивният съд не е отправил поисканото от страната преюдициално запитване ,в сходна редакция на въпросите . В допълнение на жалбата се акцентира и противоречие с чл.235 ГПК ,тъй като въззивният съд е потвърдил нищожни съдебни актове на първата инстанция , като е представено изложение

В изложението, изготвено от жалбоподателя ,удостоверил правоспособност, като обуславящи за решението на съда се формулират въпроси по които се поддържа основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1 /10.02.2012г ОСГТК , както и каузална практика на ВКС (реш. по гр.д №1019/2021Г, 2 ГО, реш. № по гр.д №1262/2012 ,1во ГО и посочената там практика) в която се постановява ,че нищожно е съдебно решение,постановено от ненадлежен състав. Сочи се основание по чл. 280 , ал.1 т.2 ГПК поради противоречие с решение от 24.11.2022г , дело С-289/21 СЕС според което отмяната на национална разпоредба/наредба за топлоснабдяването / има обратно действие , същото следва да се прилага и при отмяната на наредбата за образците в заповедното производство/Наредба №6/202.02.2008г/ Въззивният съд не е приложил това разрешение .Сочи се чл.280 , ал.1 т.3 ГПК по шест въпроса ,свеждащи се до това, че: (1)едно правно нищо- несъществуващи фактури и невярна декларация в заявление за издаване на заповед за изпълнение ,да не доведат/не водят до едно правно нещо - валидна заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; (2) отмяна на подзаконов нормативен акт (наредба) има ли обратно действие по принцип от датата на нейното приемане ,така че породените от нея последици да отпаднат от същата дата; (3) Намира ли се съдът /тричленен състав/ в състояние на „изпреварващо послушание” по смисъла на пракика на Съда на ЕС , ако председателя на състава заявява открито в о.с.з. че е абонат на другата страна по делото (облигационна 4 зависимист) същевременно прави заявления публично с които цели още облаги от станата по делото (цитат :”Чакам си безплатните бонуси от Топлофикация”). (4) Тъй като нито един от тримата съдии не е избран на случаен принцип, намира ли се съда във въззивния състав в състояние на „изпреварващо послушание” по смисъла на пракика на Съда на ЕС - дело С5018/07, С-614/15, С-288/12, С-424/15 на СЕС ,(5) Допустимо и правилно ли е съдът/ въззивния съд да отказва да приеме доказателства официални документи които доказват,че заповед за изпълнение е издадена въз основа на невярна декларация , което води до нищожност (6) допустимо правилно и законосъобразно ли е протоколът от о.с.з да бъде изготвен 5 дни след датата на решението .Изложени са и мотиви към въпросите .