Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 06.01.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 221/2022
Вид
Решение № 18
Подписан
06.01.2023
В сила
06.01.2023
Състав
МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18 гр. Пловдив, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 221 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.

118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на П.Г.Б., ЕГН ********** *** против Решение № 1012-12-303#1 от 28.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № О-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано изплащането на парично обезщетение по болничен лист Е20210500433 на жалбоподателя.

Жалбоподателят лично и чрез пълномощник адв. Б. навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендират се и сторените разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пазарджик чрез процесуален представител юриск. М. в нарочно писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Производството е започнало по повод подадено за П.Г.Б. в ТП на НОИ - Пазарджик от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ - БГ“ ЕООД удостоверение, приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с вх. № Р14-12-000-00-**********/02.03.2021 г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на лицето по болничен лист № Е20210500433 за периода от 21.02.2021 г. до 13.03.2021 г. вкл.

(л. 72-74).

В хода на производството, с Разпореждане № Д-12-999-00-**********/17.03.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, на основание чл.

40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спряно производството по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по цитирания по-горе болничен лист. Мотивирано е, че са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ на парично обезщетение за временна неработоспособност, както и че при проверка на данните в информационната система на НОИ са възникнали съмнения за действителността на упражняваната трудова дейност в осигурителя. В тази връзка се сочи, че са инициирани проверки на осигурителя „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД от компетентните институции, като след приключването им, ще бъде възобновено административното производство по преценка на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност (л. 75). Недоволен, жалбоподателят е оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който със свое Решение № 1012-12-99#4 от 27.05.2021 г. го е потвърдил (л. 54-55). По жалба на лицето (л. 48-53) е образувано адм. дело № 1700/2021 г. по описа на

Административен съд – Пловдив, приключило с окончателно Решение № 1878/15.10.2021 г., с което жалбата на Б. е отхвърлена (л. 12-13).

Междувременно, с Разпореждане № М-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл. 55 от АПК е възобновено производството по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист, като е мотивирано, че с разпореждане от 17.03.2021 г. е спряно производството по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, като на основание чл. 40, ал. 4, т. 3 от КСО максималният срок, за който може да бъде спряно производството по отпускане или изплащане на краткосрочно обезщетение, е 6-месечен, с оглед на което производството по болничния лист следва да бъде възобновено, предвид обстоятелството, че са изтекли 6 месеца от датата на спиране (л. 17).

Последвало е издаването на Разпореждане № О-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на П.Г.Б. по въпросния болничен лист. Мотивирано е, че: „Едноличният собственик на капитала на дружеството Я.И.Л. е напуснал пределите на Република България на 17.06.2018 г. и към момента няма назначен пълномощник, който да управлява „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД“ (л. 18).

Този резултат е обжалван от Б. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с обжалваното в настоящото производство Решение № 1012-12-303#1 от 28.10.2021 г. е потвърдил Разпореждане № О-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано изплащането на парично обезщетение по болничен лист Е20210500433 на жалбоподателя. За да стори това, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, е приел следеното от фактическа и правна страна:

На 26.02.2021 г. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на П.Б. е издаден болничен лист Е20210500433 за периода от 21.02.2021 г. до 13.03.2021 г. с диагноза МКБ G50.1 (атипична лицева болка) с определен режим на лечение – 6 дни болничен режим и 15 дни домашен режим. Данните за издадения болничен лист са подадени своевременно от органа на медицинската експертиза в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им по чл.

33, ал. 5, т. 12 от КСО, съгласно чл. 16 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

На 02.03.2021 г. със справка вх. № Р14-12-000-00-********** в НОИ е прието удостоверение с данни относно правото на парично обезщетение – приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по болничен лист Е20210500433 за периода от 21.02.2021 г. до 13.03.2021 г. от осигурителя „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД гр.

Ветрен, ЕИК *********. Същото е обработено и при преценка на правото на парично обезщетение са извършени проверки в информационната система на НОИ. Установено е, че за Б. е подадено уведомление за сключен трудов договор с „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД от 19.02.2021 г. с високо трудово възнаграждение (6 000 лева), както и че за лицето са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване и въз основа на декларирания осигурителен доход, е определен висок дневен размер на паричното обезщетение.

Извършен е обстоен анализ на данните в информационните системи на НОИ, във връзка с преценка на осигурителните права на Б., като е констатирано, че за лицето са подавани уведомления за сключени трудови договори и данни за осигуряване на високи осигурителни доходи, като същевременно от дружествата не са внасяни осигурителни вноски в приход на ДОО. По повод преценка на осигурителните права на лица, за които са подавани данни за осигуряване от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД от контролен орган на НОИ е извършена проверка, при която е констатирано, че управителят на дружеството – Я.И.Л. е напуснал територията на Република България на 17.06.2018 г. и не са представени доказателства за престиране на труд от лицата. Във връзка с установените обстоятелства, водещи до съмнения за злоупотреби със средства на ДОО е подаден сигнал с изх. № 1029-12-502 от 05.03.2021 г. до контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив за извършване на проверка в дружеството. В ТП на НОИ – Пазарджик е получено уведомително писмо за подаден сигнал до Районна прокуратура – Пловдив за извършване на проверка относно упражняване на трудова дейност от назначените лица в дружеството „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД.

Цитирана е разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, като е посочено, че правилно Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е издал разпореждане, с което е спряно производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничния лист на Б.. С оглед факта, че 6-месечният срок, в който производството може да бъде спряно, е изтичал, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е издал разпореждане, с което е възобновено спряното производство. И след като се е запознал с констатациите на контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив, Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и ч. 47, ал. 1 от НПОПДОО е издал обжалваното разпореждане, което е прието, че е сторено при спазване на относимите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила.

В хода на съдебното производство по делото са приети, приложени към жалбата копия на молба от Б. по адм. дело № 1700/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която се представят доказателства, молба от Б. до Директора на ТП на НОИ – Пазарджик с искане за посочване на свидетел по горецитираното дело и жалба от Б. до

Директора на ТП на НОИ – Пазарджик срещу Разпореждане № Д-12-99-00-**********/17.03.2021 г. (л. 7-10), представени от жалбоподателя с молба вх. № 7243/12.04.2022 г. по описа на съда извадки от платежни нареждания за платени ЗОВ (л. 132 и сл.), представени от жалбоподателя с молба вх. № 7244/12.04.2022 г. по описа на съда копия на актове за проведен инструктаж и полагане на труд, в т.ч. и такъв с № 2 от 19.02.2021 г., трудови договори между „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД – работодател и П.Г.Б. – работник, в т.ч. и такъв с № 136/19.02.2021 г. (л. 185 и сл.), представени от жалбоподателя с молба вх. № 7293/13.04.2022 г. по описа на съда копия на 2 бр. пълномощни, нотариално заверено съгласие на Я.И.Л. да управлява „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД, призовка от Инспекция по труда Пловдив, идентификационна карта на „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД, разпореждане на НАП, 3 бр. актове за встъпване в длъжност и заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Районен съд – Пазарджик (л. 197 и сл.), представени от жалбоподателя с молба вх. № 7294/13.04.2022 г. по описа на съда копия на публикувани ОПР и Счетоводен баланс на „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД за периода 2018 г. – 2020 г., докладна записка с приложения, които са извън процесния период, молба – обяснение от жалбоподателя до инсп. Николай Тодоров при ОД на МВР –

Пловдив и Решение № 675/03.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 931/2020 г. по описа на ПОС (л. 235 и сл.), представени от жалбоподателя с молба вх. № 16931/20.09.2022 г. по описа на съда доказателства, касаещи трето лице – Никол Миткова Ангелова (л. 311 и сл.), представени с молба вх. № 16933/20.09.2022 г. и вх. № 19784/26.10.2022 г. по описа на съда от жалбоподателя копия на заповеди за изпълнение на парично задължение и изпълнителни листове, както и Удостоверение от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД и рекламна брошура (л. 336 и сл.), представени в последното по делото о.с.з. копия на документи, по които вещото лице е работило и не са били приложени по делото (л. 369 и сл.).

Като свидетели по делото са разпитани П.И.Д. и В.В.Ц..

От показанията на свидетеля Д. се установява, че е работил заедно с жалбоподателя, който е бил ръководител на всички проекти, от 2016 г. до 2021 г. включително в базата, която е на фирма „Мизия Ауто“, като не си спомня точното й наименование, но е имало база в село Я., където основно са работили – там са се правили изделията, които са проектирани. Посочва, че изделията са електрокари, мотокари, платформи, които са свързани с проектите, които са задавани, както и че жалбоподателят му е правел инструктажите, които са свързани с актовете, които са проектирани. Свидетелят се е занимавал с конструкторската работа и каквото му е задавано от жалбоподателя, го е изпълнявал. Жалбоподателят му е бил ръководител, той е бил началник на изследователския, конструкторския и опитния отдел. Работили са на трудов договор, като инженер Л. е назначавал (работниците), той е украинец и свидетелят го е виждал един единствен път. Твърди, че за сега са му признати осигуровките от НОИ, което според него означава, че са били осигурявани, не се е интересувал от осигурителния си доход. Всяка година посочва, че са участвали в различни изложения, в т.ч. и на Техническия панаир в Пловдив.